Решение № 1431 от 22.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110100448 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „****

В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с доставка на електроенергия по клиентски ****за обект с абонатен номер ***, намиращ се в ***. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото дружество в общ размер на 226,72 лв., като в посочената сума са включени незаплатени фактури за ел.енергия в размер на 205,49лв., представляваща главница по фактури издадени в периода 16.08.2021г15.09.2021г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 21,23 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 29.09.2022г, посочени в извлечение от сметка на ответника по кл.№****към същата дата.

Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2727/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.11.2022г. по частно гражданско дело №2727/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който оспорва основателността на предявените искове по съображения изложени в отговора. Особеният представител заявява, че ответникът е придобил качеството «потребител» на 19.08.2021г, като преди тази дата не е бил собственик или ползвател на имота. Особеният представител счита, че ответникът не дължи на ищеца заплащане на ел.енергия за периода на потребление от 01.07.2021г.-18.08.2021г., през който процесен период не е имал качеството „потребител“.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Видно от представените по делото доказателства, при ищцовото дружество има открита партида на името на ***“ ЕООД, с клиентски *** за обект на потребление, находящ се в ****. За ползването на предоставените услуги по партидата за периода от 01.07.2021г. до 31.08.2021г. , ищецът издал 2 броя фактури, приложени към исковата молба, описани в извлечение от сметка към 29.09.2023г, които фактури са на обща стойност 205,49 лв. Поради липсата на изпълнение на задълженията по горепосочената партида, на 10.10.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно сумите от 205,49 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия, по фактури издадени в периода 15.08.2021г. до 16.09.2021г и 21,23 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяка фактура до 29.09.2022г. , във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2727/2022г. по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя, като на 03.11.2022г. издал заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за главница и лихви, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото са представени следните фактури: ФП №0312630636 от 16.08.2021г на стойност 47,10лв., с падеж 26.08.2021г.; ФП №0313770305 от 15.09.2021г. на стойност 158,39лв., с падеж 30.09.2021г.

По делото е представена справка от АВ, видно от която за процесния обект собствеността е придобита от лицето К С. М с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.08.2021г., като продавач е „Т Т“ЕООД.

На 19.08.2021г.е подадено заявление от Д. С. М за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е**** относно процесния обект ,като заявлението е на основание договор за наем от 19.08.2021г. В заявлението е посочено, че имотът до подаване на заявлението се е ползвал от*****

Представено е съгласие с нотариална заверка на подписа от собственик на недвижим имот към ползвател от 19.08.2021г , видно от което собственика К С. М дава съгласие Д. С.

2

М да встъпи в договорно отношения с „****по отношение на собствения му недвижим имот.

Видно от представено по делото удостоверение за сключен договор за достъп до електроразпределителните мрежи на „****“ АД, е сключен договор, като на дата 19.08.2021г. ответникът е получил екземпляр от договора.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание е чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство се претендира установяване дължимост на суми, начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за процесния обект в ***** . За да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника на първо място следва да бъде доказано качеството му на потребител на енергийни услуги за процесния период и обект, като в случая това качеството е оспорено от ответника.

Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 2, т. 1 от приложените по делото Общи условия за продажба на ел. енергия на "*****АД, приложими към настоящия момент "битов клиент" е клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди, съгласно 4, ал. 1 от същите клиент на ***** АД може да бъде и друго лице ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условия, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма. В този смисъл клиент на ел. енергия може да бъде единствено собственикът на имота или ползвател на същия.

В настоящото производство от събраните доказателства се установи, че ответникът не е собственик на имота, за който се претендира заплащане на ел.енергия за процесния период, но е ползвател на същия на основание договор за наем от 19.08.2021г., на която дата е подадено и заявление за встъпване в договорни правоотношения с ищцовото дружество. За периода преди 19.08.2021г. ответникът не притежава качеството потребител на ел.енергия за процесния имот, доколкото преди 19.08.2021г той не е нито собственик, нито ползвател на имота, а видно от справката от Агенция по вписванията собственик на имота е трето неучастващо по делото лице. В конкретния случай се претендира дължимост на суми за потребена ел.енергия по две фактури, като първата е издадена за период на потребление 01.07.2021г -31.07.2021г. За този период ответникът не е имал качеството потребител на 3 ел.енергийни услуги за процесния обект, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността му да заплати стойността на тази фактура в размер на 47,10лв., поради което исковата претенция относно установяване дължимост на сумата по тази фактура следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед неоснователност на иска за главница по тази фактура, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 5,22лв.

По отношение на исковата претенция по втората фактура, издадена на 15.09.2021г, за отчетен период 01.08.2021г-31.08.2021г., от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е подал заявление да встъпи в договорно правоотношение относно достъп и пренос на ел.енергия, но това е станало едва на 19.08.2021г., като основанието е сключване на договор за наем от 19.08.2021г. Т.е. за част от периода преди таза дата, а именно 01.08.2021г.-18.08.2021г. ответникът не е имал качеството потребител на енергийни услуги за този обект, което качество е придобил на 19.08.2021г. В този смисъл съдът счита, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за заплащане на потребената ел.енергия за периода след 19.08.2021г до края на м.август 2021г., за който период исковата претенция е основателна, а за периода преди 19.08.2021г. исковата претенция се явява неоснователна поради това, че преди тази дата ответникът не е потребител на енергийни услуги за обект на потребление с абонатен номер *****.

Съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка. В случая е представена справка за консумация и фактура, от която е видно, че стойността на потребената ел.енергия в обекта за периода 01.08.2021г.-31.08.2021г е 158,39лв. Съдът, след като извърши изчисления, изразяващи се в разделяне на общата стойност по фактурата на дните в процесния месец, определя по реда на чл.162 от ГПК, че исковата претенция следва да бъде уважена за периода 19.08.2021т. до 31.08.2021г. в размер 61,32лв., а в останалата част- за разликата над 61,32лв. до пълния претендиран размер от 158,39лв. и за периода 01.08.2021г-18.08.2021г. следва да се отхвърли, като неоснователна.

На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата от 61,32лв. следа да се присъди лихва за забава в размер на 6,21лв., за периода 30.09.2021г.-29.09.2022г., както и лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, а за разликата над 6,21лв. до пълния претендиран размер 16,01 лв., искът за лихва за забава върху стойността по фактура от 15.09.2021г. е неоснователен.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение за особен представител, като има заявена претенция за юрисконсултско 4 възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в минимален размер от 100лв. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 550 лв., като с оглед уважаване на част от исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 163,82лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство, съразмерно на уважената част на исковите претенции.