Определение № 423 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. София, 29.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002101510 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Арода“ ЕООД, чрез. адв. О. Н., против решение № 7/09.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 743/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 115 от 04.06.2024 г. по гр. дело № 927/2023 г. на Ихтиманския районен съд е признато за установено, че Н. Р. Ч. е собственик на основание изтекла 10-годишна придобивна давност на следния недвижим имот: масивна едноетажна сграда - учебен център с разгъната застроена площ от 141 кв.м., построена на основание издадено разрешение за строеж в УПИ ***- терен за СБА в кв. ***по плана на [населено място], който имот съгласно действащата кадастрална карта понастоящем представлява сграда с идентификатор № ***със застроена площ 136 кв.м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставени са следните правни въпроси:

1. В случай, че при условие на евентуалност ищецът изрично е въвел два отделни периода, в които твърди, че е владял процесния имот, може ли съдът да приеме, че предявеният иск може да бъде уважен едновременно и за двата изрично обособени периода или за период, който е различен от заявените от ищеца и обхваща части от заявените от него?

2. Обособяването на два отделни периода, в които ищецът твърди, че е владял, може ли да се приравни на признание на ищеца за прекъсване на давността?

1

3. Допустимо ли е съдът да се произнесе по установителен иск за собственост по отношение на приобретател на първоначалния собственик на имот като се позовава на придобивна давност в период, за който вече е водил исково производство спрямо първоначалния собственик, и претенцията му е била отхвърлена?

4. Могат ли действията на ползвателя на имота по опазване на собственото му имущество, разположено в даден имот, да бъдат приравнени на действия на явно демонстрирано давностно владение по отношение на същия имот?

От ответника по жалбата Н. Р. Ч., чрез адв. Е. А., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

От третото лице- помагач на страната на ответника -сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, чрез адв. Д. И., е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по предявен от Н. Р. Ч. положителен установителен иск за собственост върху сграда с идентификатор № ***по КК на [населено място], като твърденията на ищеца са, че ответникът „Арода“ ЕООД и третото лице- помагач- сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, от което ответникът е закупил имота, не са упражнявали фактическа власт върху имота. Ищецът владее имота от 01.01.2000 год. непрекъснато и необезпокоявано до датата на предявяване на иска и го е придобил по давност. Упражнява фактическа власт върху сградата още от 1994 год., като след снабдяване с нотариален акт през 2007г. третото лице - помагач не е извършило действия по възстановяване владението върху имота и върху процесната сграда.

Посочено е също, че ответникът оспорва иска с възражението, че ищецът никога не е владял процесната сграда и не е манифестирал намерение за своене. Сградата е необитаема, негодна за ползване по предназначение. Веднага след закупуването на имота ответникът установил, че в него са извършени неправомерни действия от ищеца, който бил разположил фургон в дворното място, където се намира спорната сграда. При условията на евентуалност прави възражение за придобиването на имота по давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, като давността е започнала да тече от закупуването на имота на 15.06.2018 год. и е изтекла на 15.06.2023 год. Счита, че е изтекла и 10-годишната придобивна давност, като първоначално имотът е владян от праводателя на ответника сдружение „СБА“, а от 15.06.2018год. - от ответника, който е присъединил владението си към това на праводателя си.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 52, дело № 400/2007 год. сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ е признато за собственик 2 на спорната сграда - учебен център, която впоследствие е продадена на „Арода“ ЕООД /нотариален акт № 118, дело № 102/2018 г./.

С решение № 153 от 23.02.2009 год. по гр.д. № 965/2008 год. Софийски окръжен съд, след отмяна на решение № 122 от 04.08.2008 год. по гр.д. № 448/2007 год. на Ихтиманския районен съд, са отхвърлени предявените от Н. Ч. против Община - гр. Долна баня и сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ установителни искове за признаване право на собственост върху процесния имот, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. В посоченото решение е прието, че през 1999 год. ищецът е установил фактическа власт върху имота в качеството му на наемател по договор за наем с дружество СБА, а придобивна давност е започнала да тече от началото на 2000 год. и е спряла на 01.06.2006 год. по силата на § 1 от ЗДЗС, както и през времетраенето на исковото производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.

Въззивният съд е приел за установено също, че през 2010 год. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 06.11.2010 год. в [населено място] отнел чужди движими вещи - метални врати, бодлива тел и др. от владението на собственика Н. Ч. с намерение противозаконно да ги присвои. В постановлението за прекратяване на наказателното производство е прието, че Н. Ч. не е собственик на имота /спорната сега сграда/, а негов собственик е СБА, който многократно е канил Ч. да освободи имота, тъй като го владеел без основание. Ч. възпрепятствал собственика да влезе в имота и на 06.11.2010 год. представител на СБА премахнал част от оградата и вратите на гаражите, за да проникне в имота. Тъй като Ч. не е собственик на имота и на отнетите от него вещи, налице е разпореждане от СБА със собствено му имущество.

Въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът е могъл да придобие имота по давност през периода след приключване на производството по гр.д. № 448/2007 год. на ИРС, като през този период имотът е бил собственост, считано от 21.05.2007 год. на сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ /н.а. № 52 от 21.05.2007 год./, а впоследствие с н.а. № 118/2018 год. имотът е прехвърлен на ответника „Арода“ ЕООД.

Прието е, че не се спори, че през периода 1994-1999 год. ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот като наемател по договор за наем със сдружение СБА. Тъй като ищецът не е завладял процесния имот от момента на установяване на фактическата власт върху него презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага и ищецът следва да докаже превръщане на установеното от него държане във владение. Според въззивния съд по делото е доказано, че ищецът е демонстрирал намерението си за своене на имота, като след прекратяване на договора за наем е продължил да го ползва безпрепятствено с намерението на негов собственик. Още през 2000-2002 год. трето лице - ЕТ „Глория Финес - Галина Витанова“ сключило договор за наем на имота със СБА, но наемателката установила невъзможността да го ползва поради това, че ищецът се е настанил в него, използва го като склад на свое имущество и не допуска други лица, което наложило прекратяване на договора за наем. Въз основа показанията на свидетелите С. Д., И. Д., С. и В., както и постановление от 10.03.2011 год. на прокурор при РП-Ихтиман, е прието за установено, че през м. ноември 2010 год. след многократни покани от СБА до ищеца да освободи имота, които не дали резултат, 3 сдружението изпратило свой представител да възстанови владението върху имота чрез премахване на части от оградата и вратите на процесната сграда. Именно ищецът сигнализирал органите на реда за извършената „кражба“, считайки имота за свой, а непосредствено след това възстановил оградата и продължил да го владее необезпокоявано до настоящия момент. Съдът е посочил, че от показанията на свидетелите В. и И. Д. се установява, че непосредствено след кражбата ищецът преустановил достъпа до имота и сградата на СБА откъм улицата /стария вход на сервиза/, като до него вече можело да се стигне единствено през вратата на дворното място на ищеца. Според показанията на свидетелите В. и Ф. към момента на покупката на имота от ответното дружество достъпът до него бил невъзможен и поради това при огледа представителите на продавача и купувача влезли през отвор в телената мрежа, която била частично паднала. Като се е основал на показанията на свидетелите С. Д., С., И. Д. и В., съдът е приел, че през целия период от установяване на фактическата власт върху имота ищецът поддържал дворното място и процесната сграда - държал в нея свои строителни материали, ремонтирал покрива и стените и отблъсквал опитите на трети лица да влязат в него. Изложени са мотиви, че тези показания не се опровергават от твърденията на св. В., че ищецът „няма нищо общо“ с имота, тъй като те се основават единствено на знанието му, че „Арода“ ЕООД е закупило имота, като свидетелят няма преки наблюдения и посещения в самия имот - виждал е имота отвън, с изключение на едно посещение в сградата през 2018 год., когато е влязъл с управителя на дружеството през отвор в телената мрежа на дворното място. Съдът е посочил също, че според св. Вертигоров от улицата не може да се види кой ползва имота, защото след кражбата на вратите ищецът заградил имота с мрежа и нарочно оставил растителност, която да служи като естествена преграда на мястото на стария вход на сервиза.

Въззивният съд е приел, че намерението на ищеца да държи вещта за себе си е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и за недопускане на чужди действия. Цялостното поведение на ищеца не поражда съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт върху целия имот за себе си, осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна давност. Ищецът е инициирал и по съдебен път действия по защита на правото си на собственост. Владението през периода след 2009 год. също е спокойно (не е установено чрез насилие), явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован, в т. ч. и ответникът е могъл да научи това и не е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец. През целия период от 2009 год. фактическата власт не е смущавана, включително от ответника и от третото лице - помагач.

Изложени са и мотиви, че фактическата власт, веднъж установена като владение, не променя своята същност и не преминава в държане при промяна на носителя на правото на собственост върху имота, ако владението е явно, доколкото промяната на носителя на правото на собственост е ирелевантно спрямо правата и качеството на третото лице, установило самостоятелна фактическа власт върху имота преди промяната на собствеността.

При липса на действия от купувача „Арода“ ЕООД, целящи отблъсване на установеното владение, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на 4 необходимата грижа, следва да се възприеме като действие по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.