Решение № 1384 от 24.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Русе, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520101957 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 372 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ЕТ „Ив Комерс – Иванил Велчев“ срещу „Мустафф“ ЕООД, в която се твърди, че през периода 03.07.2023г. 29.08.2023г. ищецът е предоставил на ответника по негово искане транспортни услуги, за стойността на които са издадени фактури с номера: № *** от 03.07.2023г. - 1760лв.; № *** от 21.07.2023г. - 1450лв.; № *** от 25.07.2023г. 1450лв.; № *** от 27.07.2023г. - 1450лв.; № *** от 04.08.2023 г. - 1370лв.; № *** от 14.08.2023 г. -120 лв. и № *** от 29.08.2023г. - 1450лв. Тези фактури останали незаплатени от ответника. За извършения транспорт ищецът ползвал подизпълнители, на които заплатил извършената транспортна услуга, след което издал процесните фактури на ответника за дължимите от него суми.

Поради незаплащане на същите дължимо било и обезщетение за забава върху неплатените суми, считано от падежа на всяка от фактурите до 07.02.2024г. в общ размер на 650,26 лв., от които по фактура № *** от 03.07.2023г. - 142,36 лв. за периода от 04.07.2023г. до 07.02.2024г.; по фактура №*** от 21.07.2023г.

- 107,77лв. за периода от 22.07.2023г. до 07.02.2024г.; по фактура №*** от 25.07.2023г. 105,66 лв. за периода от 25.07.2023г. до 07.02.2024г.; по фактура 1

№*** от 27.07.2023г. 104,60лв. за периода от 27.07.2023г, до 07.02.2024г.; по фактура № *** от 04.08.2023 г. - 94,83 лв. за периода от 04.08.2023г. до 07.02.2024г.; по фактура № *** от 14.08.2023 г. - 7,87лв. за периода от 14.08.2023г. до 07.02.2024г. и по фактура № *** от 29.08.2023г. - 87,17лв. за периода от 29.08.2023г. до 07.02.2024г.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Мустафф“ ЕООД дължи на ЕТ „Ив Комерс – Иванил Велчев“ сумата от 9050,00 лв. за извършени транспортни услуги и за която сума са издадени фактури с №№ *** от 03.07.2023г.; *** от 21.07.2023г.; *** от 25.07.2023г., *** от 27.07.2023г.; *** от 04.08.2023г.; *** от 14.08.2023г. и *** от 29.08.2023г.; сумата от 650,26 лв., представляваща общ размер на обезщетението за забава за периодите посочени по-горе, както и законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** от 2024г. на Районен съд Русе. Претендират се и направените разноски в исковото и в заповедното производства.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество оспорва основателността на предявените искове. Счита, че липсват доказателства, които да установяват възникване на договорни отношения между страните каквито се твърдят в исковата молба, а след съответните уточнения в съдебно заседание оспорва размера на претендираните суми, тъй като твърди, че е имало уговорка за извършване на процесните транспортни услуги, но на по-ниска стойност, както и че ищецът дължал на ответника суми за причинени вреди по транспортираните стоки.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – фактури, международни товарителници, платежни документи и заявки за транспорт, както и гласни доказателства – показанията на свидетеля С. П. Ч., че между страните по делото са съществували трайни търговски отношения, като ответникът е възлагал на ищеца извършването на множество транспортни услуги, включително и тези по описаните в исковата молба фактури. За осъществяване на възложения транспорт, ищецът е използвал и подизпълнители, на които е заплащал транспортната услуга, след 2 което е фактурирал дължимата за нея цена на ответника.

Според изявленията на процесуалния представител на ответника направени в първото съдебно заседание по делото, няма спор, че претендираните за заплащане транспортни услуги са възложени и изпълнени, но не било извършено плащане на същите поради спор за цената им, тъй като се твърди, че е уговорена по-ниска такава, както и съществуването на задължение ищецът да обезщети ответника за причинени вреди по транспортираните стоки.

Според заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза, процесните седем фактури са осчеводени както в счетоводството на ищеца, така и на ответника. Последният е включил фактурите в дневниците си за покупки за съответните месеци от юли до септември 2023г. и отчетени в НАП.

Включително и по една от фактура е ползван данъчен кредит по ЗДДС, а останалите били освободени от такъв.

Свидетелят С. П. Ч. установява, че е работил в „Ч. груп“ ЕООД и е предоставял консултантски услуги на ответното дружество, включително в периода месец юли - месец август 2023г. Известно му е, че ищецът е извършвал транспортни услуги за ответника многократно, тъй като лично той подавал заявките за тях. Когато имало стока за Турция, свидетелят наемал транспорта от ЕТ „Иванил Велчев“. След това издадените фактури и превозни документи свидетелят предавал в счетоводството на ответника. Не му е известно за посочения по-горе период да е имало проблем с транспорта на стоките. Известно било на свидетеля, че част от транспортните услуги не били платени на Иванил Велчев, който многократно се „молил“ за това на представляващия ответното дружество Меджнун.

По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед №***/09.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 9050лв. главница дължима по седем фактури (посочените в исковата молба) за предоставени транспортни услуги, ведно със законната лихва считано от 08.02.2024г. до изплащане на задължението, 650,26лв. законна лихва върху просрочената главница по фактурите за периода 04.07.2023г. до 07.02.2024г., както и 194,01лв. държавна такса и 750лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.

414 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство е дал указания 3 на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото писмени доказателства установяват възникването на твърдените в исковата молба търговски отношения между страните по договор за превоз. Безспорно е по делото, а и се установява от събраните доказателства че претендираните за заплащане транспортни услуги са осъществени. Съгласно чл. 372 ТЗ основно задължение на ответника като възложител по договора е да заплати уговореното превозно възнаграждение.

Включването на издадените от изпълнителя фактури за транспортните услуги в съответните книги и дневници в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит е достатъчно доказателство, за признаване на задължението както по основание така и по размер. Поради това и както поради липсата на каквито и да е доказателства, които да сочат на друг размер на уговорените превозни възнаграждения, следва да се приеме, че исковата претенция е доказана както по основание, така и по размер.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че заявените претенции от страна на ответника за некачествено изпълнение на договорите за превоз и увреждането на товари не е предмет на настоящото производство и няма отношение към основателността на исковата претенция.

По изложените съображения предявените искове за дължимостта на сумите по процесните фактури (главница) и за лихва за забава (по размера на която няма спор между страните) следва изцяло да бъдат уважени.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 1300лв. адвокатско възнаграждение, 217лв. държавна такса и 350лв. възнаграждение за вещо лице или общо 1867лв. За заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 944,01лв.

Така мотивиран, районният съд

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Мустафф“ ЕООД,

ЕИК206640023, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова“ №4, ет.3, представлявано от Меджнун Исметов Мустафов, дължи на ЕТ „Ив Комерс – Иванил Велчев“, ЕИК117017375, с адрес гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ №35а, сумите: 9050лв. главница дължима по фактури с №№ *** от 03.07.2023г.; *** от 21.07.2023г.; *** от 25.07.2023г., *** от 27.07.2023г.; *** от 04.08.2023г.; *** от 14.08.2023г. и *** от 29.08.2023г. за извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва считано от 08.02.2024г. до изплащане на задължението, 650,26лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за периода 04.07.2023г. до 07.02.2024г., за които суми е издадена Заповед №***/09.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА „Мустафф“ ЕООД, ЕИК206640023, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова“ №4, ет.3, представлявано от Меджнун Исметов Мустафов да заплати на ЕТ „Ив Комерс – Иванил Велчев“ , ЕИК117017375, с адрес гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ №35а, сумата от 1867лв. разноски за настоящото производство и сумата от 944,01лв. разноски по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5