Решение № 1059 от 18.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. П., 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103125 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.М.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. Д. К. , ЕГН **********, с адрес: с. Д., и съдебен адрес: гр. *** чрез адв. Д. М., срещу „***" ООД, с ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 112.47 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № *** от 17.03.2022 г. – такса експресно разглеждане на документи, ведно сьс законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като и се присъдят сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че процесния Договор за паричен заем бил нищожен изцяло, противоречащ на множество разпоредби на ЗПК. Твърди, че в чл.1, ал.3 от Договора за паричен заем, било уговорено заплащане на сума в размер на 112.47 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи. Сочи, че в периода от 17.03.2022 г. до 21.03.2022 г., е погасила предсрочно сумата по договора, като в полза на ответника била превела сума в размер на 614.15 лева. Твърди, че клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане на документни е нищожна, тъй като същата противоречи на закона – заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречи на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, клаузата е неравноправна и противоречаща на добрите нрави, нарушаваща и основен правен 1 принцип, забраняващ неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като се калкулира допълнителна (лихва) печалба към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че процесния договор е нищожен В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, договора за валиден, твърди, че клаузата е нищожна, поради нарушение на закона, добрите нрави и поради неравноправност.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът твърди, че договора не е нищожен, не противоречи на закона и добрите нрави, съобразен е с изискванията на ЗПК и не нарушава неговите разпоредби. По отношение на клаузата за такса експресно разглеждане на документи, твърди, че таксата се начислява за допълнително предоставена услуга, която е по желание на клиента, прехожда времево отпускането на кредита и няма задължителен характер. Твърди, че тази такса представлява цената на предоставяната услуга, изискваща по-голям човешки ресурс, предвид бързината на разглеждане на документите. Моли да им бъдат присъдени сторените разноски, като противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата се представлява ат адв. М., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените разноски, а на адв. М. се определи адвокатско по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. Н., оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, като процесната сума се претендира като платена при начална липса на основание, тъй като е платена по нищожна клауза от договор, сключен с потребител.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по Договор за паричен заем Standard 30 № *** от 17.03.2022 г.

От приложения договор за паричен заем се установява, че ответникът е предоставил на ищцата заем от 500.00 лева, с размер на месечна погасителна вноска от 215.48 лева, включваща част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане, със срок на заема от три месеца, и последна падежна дата – 15.06.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 %, с общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане от 646.44 лева. , която сума представлява сборът от общия размер на заемната 2 сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8 от договора, с годишен процент на разходите на заема от 49,49 %. В клаузата страните са договорили, че при изчисление на ГIIP са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.

Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.3, ал.1, т.10 от договора, а именно чрез ***.

В съдебно заседание от 19.09.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника сумата в размер на 112.47 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане на документи“ по процесния договор, което съдът е сторил с оглед депозирана от ответника молба, в която изрично е заявил, че не оспорва плащането на тази сума от ищцата, като е поискал от съда да не изслушва допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, при който ищеца следва да докаже, получаването на сумата 112.47 лева от обогатилото се лице - ответника, която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието й за получаване. В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил процесната сума са сключен с ищцата договор за заем, действителността на клауза от който, ищеца оспорва.

Няма спор между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за паричен заем. Няма спор и, че ищцата е получила от ответника сумата от 500.00 лева, която се е задължила да върне, ведно с уговорената в процесния договор договорна лихва. За безспорно е обявено и обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника сумата в размер на 112.47 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане на документи“ по процесния договор.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК.

Този извод следва от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.

В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка 3 друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От друга страна за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В конкретния договор е посочен ГПР 49,49 %, отговарящ на императива на чл.19, ал.4 от ЗПК и общата сума, дължима от потребителя ("общ размер на всички плащания“), 4 като сума от общия размер на кредита (500.00 лева) и общите разходи по кредита в т. ч.

"такса за експресно разглеждане" в размер на 646.44 лева.

За допълнителна услуга – "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл.1, ал.3 от договора), съдът счита, че по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото претендираната в настоящия случай такса в размер на 112.47 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 697/2019 г. на ОС П.).