Решение № 13128 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13128 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110169409 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу А. Х. Г., Р. Х. Г. и С. С. Г. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 896.45 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 208.09 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., сумата от 30.15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.72 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г., при следните квоти, както следва:

- С. С. Г. - 4/6 от общото задължение, а именно сумата от 597.63 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 138.73 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., сумата от 20.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5.14 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.;

- А. Х. Г. – 1/6 от общото задължение, а именно сумата от 149.41 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна 1 енергия в размер на 34.68 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., сумата от 5.02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.29 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.;

- Р. Х. Г. – 1/6 от общото задължение, а именно сумата от 149.41 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 34.68 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., сумата от 5.02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.29 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. С. Г. е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва приложените извлечения по сметки и счетоводното им отразяване. Поддържа, че се касае за имот, в който радиаторите са демонтирани. Оспорва претенцията за лихва, като навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ на ищцовото дружество. Сочи, че не дължи суми за начислена сградна инсталация, като формулата за изчисляване на същата е нищожна, за което излага подробни аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Х. Г. е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва приложените извлечения по сметки и счетоводното им отразяване. Поддържа, че се касае за имот, в който радиаторите са демонтирани. Оспорва претенцията за лихва, като навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ на ищцовото дружество. Сочи, че не дължи суми за начислена сградна инсталация, като формулата за изчисляване на същата е нищожна, за което излага подробни аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Х. Г. е депозирал отговор на 2 исковата молба. Не оспорва приложените извлечения по сметки и счетоводното им отразяване. Посочва, че фактурите от м.09.2021 г. до края на исковия периода били платени по банков път. Поддържа, че се касае за имот, в който радиаторите са демонтирани. Оспорва претенцията за лихва, като навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ на ищцовото дружество. Сочи, че не дължи суми за начислена сградна инсталация, като формулата за изчисляване на същата е нищожна, за което излага подробни аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище, като счита исковете за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:

*************, аб. № ******* на стойност 896.45 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 208.09 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 30.15 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 7.72 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 58 от 03.06.1970 г., том VIII, дело 1458/1970 г. се установява, че Х.Я.Г. е придобил собствеността върху апартамент ******* на жилищен комплекс „*********. От представеното удостоверение за 3 наследници с изх. № РИЛЦ22-ТД26-799 от 27.04.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Х.Я.Г. е починал на 14.02.2006 г., като е оставил за наследници по закон: С. С. Г.– съпруга, А. Х. Г. – син, и Р. Х. Г. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.

Видно от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 58 от 03.06.1970 г. Х.Я.Г. и С. С. Г. са придобили в режим на СИО процесния имот. Съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № РИЛЦ22-ТД26-799 от 27.04.2022 г се установява, че Х.Я.Г. е починал на 14.02.2006 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН ответниците Р. Х. Г. и А. Х. Г. е придобили по 1/6 ид. ч. от процесния имот, а С. С. Г. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на нотариалния акт от 03.06.1970 г. вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Р. Х. Г. 1/6, А. Х. Г. 1/6 и С. С. Г. 4/6. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

В случая всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът Р. Х. Г. следва да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 149.40 лв., ответникът А. Х. Г. за 1/6 част от общия размер или за сумата от 149.40 лв., а ответникът С. С. Г. за 4/6 част от общия размер или за сумата от 597.63 лв., в които размери следва да бъдат уважени предявените искове.