Определение № 50979 от 16.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50979 гр. София, 16.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110134087 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Производството е образувано по предявени о т Л. В. Ч. срещу С. Р. П. и „Р М 2011“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане – при условията на солидарна отговорност помежду им на следните вземания: сумата от 5 000 евро – част от сумата от 20 000 евро, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 29.10.2014 г., сключен между Л. Ч. и С. Р.

П., със солидарен длъжник „Р М 2011“ ЕООД, сумата от 2 000 евро – част от сумата от 19 000 евро, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.03.2015 г. до 19.06.2023 г. и сумата от 10 000 евро – част от сумата от 40 000 евро, представляваща възнаграждение под формата на печалба от инвестицията на заемната сума в закупуването на недвижим имот.

Ищцата Л. В. Ч. твърди, че на 29.10.2014 г. между нея, в качеството й на заемодател и ответника „Р М-2011“ ЕООД, в качеството му на заемополучател, е сключен договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на дружеството заем в размер на сумата от 50 034 евро за закупуване на недвижим имот – ап. 4 на улица „Р 16, Виена. Посочва, че съгласно договора „Р М-2011“ ЕООД е поело задължение за връщане на заемната сума заедно с възнаграждение за заемодателя в размер на ½ част от чистата печалба от продажбата на имота с определен минимален размер на последната от 120 000 евро. Поддържа се, че изпълнението на задълженията на заемателя по договора за паричен заем е гарантирано от Р С.ов П., като физическо лице, едноличен собственик на „Р М 2011“ ЕООД и негов представляващ. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 7, ал. 3 от договора замателят следва да заплати и договорна лихва в размер на 7 % годишно, считано от предоставяне на заема. В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задълженията съгласно уговореното, на 21.06.2018 г. между Л. Ч. и Р П. е сключено споразумение, с което последният се задължава да погаси заемната сума в срок до 31.12.2018 г. и да заплати на ищцата сумата от 40 000 евро, представляваща печалба от инвестицията в процесния недвижим имот в срок до 31.12.2019 г. В исковата молба се посочва, че за погасяване на предоставения паричен заем са постъпили четири плащания, като към настоящия момент остава неплатена главница от 20 000 евро, както и договорните лихви в общ размер от 19 000 евро, дължима за периода от 28.03.2015 г. (датата, до която е следвало да бъде продаден имотът) до 19.06.2023 г.

Поддържа се, че е останало незаплатено и възнаграждението под формата на печалба от инвестицията в имота, чийто краен размер бил определен на 40 000 евро, въпреки 1 продажбата на имота на 06.10.2022 г. Твърди се, че Р П починал на 04.10.2020 г., оставяйки за свои закони наследници съпругата си Г В. К и сина си Р С.ов П- ответникът по делото.

Посочва се, че след отказ от наследството от съпругата му, именно С. П остава единственият наледник на баща си и в това качество наследява както активите, така и пасивите от оставеното му наследство, като отговаря за поетите от наследодателя, но останали неизпълнение задължения. С тези доводи се отправя искане за осъждане на ответниците за солидарно заплащане на сумата от 5 000 евро – част от сумата от 20 000 евро, представляваща непогасена главница по договора за паричен заем от 29.10.2014 г., сключен между Л. Ч. и С. Р. П, със солидарен длъжник „Р М 2011“ ЕООД, сумата от 2 000 евро – част от сумата от 19 000 евро, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.03.2015 г. до 19.06.2023 г. и сумата от 10 000 евро – част от сумата от 40 000 евро, представляваща възнаграждение под формата на печалба от инвестицията на заемната сума в закупуването на недвижим имот. Претендират се разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК (с пощ. кл. от 28.12.2023 г.) писмен отговор ответното дружество „Р М 2011“ ЕООД, представлявано от С. П., чрез пълномощника си адв. Т, оспорва предявените искове като недопустими, а по същество като неснователни, оспорвайки ги по основание и размер. Възразява срещу дължимостта на вземанията поради погасяваните им по давност, която за главното вземане на основание чл.

110 ЗЗД е изтекла на 28.03.2020 г., а договорните лихви и вземането като печалба от инвестицията в недвижимия имот – с тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Намира за недопустими предявените срещу С. П. осъдителни искове, оспорвайки Р С.ов П. да се е задължил лично да отговаря солидарно с „Р М 2011“ ЕООД за задълженията, поети с договора за паричен заем, доколкото процесният договор е подписан единствено от страните по него Л. В. Ч., като заемодател и от „Р М 2011“ ЕООД, като заемополучател.

Счита за неясна връзката на между договора за заем от 29.10.2014 г. и споразумението от 21.06.2018 г., подписано между ищцата и наследодателя Р П., предвид липсата на посочено качество на страните, предмета и основанието за сключването му, липсата на изрично позоваване на договора за заем. Предвид това, не следва да се приема, че със сключеното споразумение са променени условията и сроковете по процесния договор за заем. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството като недопустимо поради изтичане на давностния срок, респ. за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Претендира присъждане на разноски.

Подаден е писмен отговор и от ответника С. Р. П., чрез пълномощника си адв. К., с който същият оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не дължи изпълнение по процесния договор за заем, доколкото същият е сключен единствено между ищцата и „Р М 2011“ ЕООД. Оспорва се наследодателят на ответника С. П. да е гарантирал лично, като физическо лице изпълнението на задълженията на дружеството по договора за заем. В тази връзка се посочва, че Р П. не е посоен като гарант в договора, не е подписал последния в това качество, поради което не е налице сочената солидарна отговорност с ответното дружество. Възразява срещу дължимостта на заемната сума с довод за погасяване на вземането с изтичане на 5-годишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД, който срок е изтекъл на 28.03.2020 г. С отговора ответникът оспорва със споразумението от 21.06.2018 г. Р П. да се е задължил да изплати именно задължението на заемополучателя „Р М 2011“ ЕООД по договора за заем от 29.10.2014 г. Поддържа, че от съдържанието на споразумението следва, че същото касае взаимоотношения между ищцата и Р С.ов П. и няма връзка с подписания договор за заем от 29.10.2014 г. Не става ясно дали и кога конкретно е преведена сумата, посочена в споразумението и възлизаща на 50 000 евро. В отговора си ответникът П. оспорва останалата незаплатена главница по договора за заем да възлиза на сумата от 20 000 евро, намирайки, че същата е погасена изцяло. Посочва се, че съгласно споразумението от 21.06.2018 г. възможен начин за изпълнение на паричното задължение е чрез получаване от ищцата Ч. на суми от продажба на конкретни недвижими имоти. В отговора на исковата 2 молба ответникът П оспорва вземането, представляващо възнаграждение в размер на ½ от чистата печалба при продажбата на имота, намирайки, че същото е погасено поради изтичането на договорения между страните в клаузата на чл. 7, ал. 3 от договора тригодишен срок, считано от датата на окончателното погасяване на заемното задължение. По вече изложените съображения намира, че същият не следва да отговора за това задължение, доколкото последното е предвидено в договора за паричен заем, по който Р П не е страна.

Последният не би могъл да бъде обвързан от уговореният размер в споразумението от 40 000 евро. Поддържа се, че собственик на апартамент 4 във Виена е „Р М 2011“ ЕООД, поради което Р П не би могъл да поеме задължение за продажбата му и за изплащане на печалба от последната. Наред с това се оспорва реалното реализиране на чиста печалба от продажбата на посочения в договора недвижим имот и в частност в претендирания от щицата размер. С тезди доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, при извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции, с оглед изричното възражение, въведено от ответника „Р М 2011“ ЕООД за недопустимост на предявените срещу него искове, обосновано с погасяване по давност на вземанията, намира за необходимо да отбележи, че този въпрос касае спора по същество и основателността на исковете, а не тяхната допустимост, при изложени твърдения от ищцовата страна за съществуващи в нейната правна сфера на конкретни парични вземания, индивидуализирани по вид, размер, период и основание за възникването им.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както следва:

В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение между нея и ответника „Р М 2011“ ЕООД по договор за паричен заем от 29.10.2014 г., по силата на което ищцата реално да е предоставила на заемополучателя сума в общ размер от 50 034 евро; солидарното задължаване на лицето Р С.ов П. – в лично качество за изпълнение на задълженията на заемателя по договора; сключване на споразумение от 21.06.2018 г. с твърдяното съдържание; настъпване на изискуемостта на вземанията в конкретния размер; наличието на поето задължение за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва, както и нейния размер и период; наличието на поето задължение за заплащане на възнаграждение под формата на печалба от инвестицията на заемната сума в закупването на недвижим имот, действителното реализиране на чиста печалба от продажбата на закупения със заемната сума недвижим имот, както и нейния размер; отговорността на ответника С. П. за заплащане на същите чрез установяване, че задължението е станало част от патримониума на солидарния длъжник, както и, че този ответник е негов единствен наследник по закон. В тежест на ищцата е да установи настъпване на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят основателността на възраженията си, в частност относно липсата на солидарна отговорност за заплащане на сумите от лицето Р П., респ. от ответника С. П., респ., че са погасили задълженията.

По доказателствените искания:

Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. На ищцата следва да бъдат дадени указания за представяне в превод на български език на приложените писмени материали /платежни документи/ - л. 8 – 3 л. 9 от делото – арг. чл. 4 ГПК, в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.

Предвид разпределената между страните доказателствена тежест и изложените твърдения от ищцата относно реализирана продажба на ап. 4 улица „Р 16, Виена, както и изложените доводи в отговорите на исковата молба, съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищцата и ответниците да бъдат задължени да представят договор за покупко-продажба на имота.

На ответниците следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК да уточнят конкретно проведеното оспорване на договора за паричен заем от 29.10.2014 г. и на споразумението от 21.06.2018 г. относно тяхната автентичност и по съдържание, като при липсата на уточнение исканията по чл. 183 ГПК ще бъдат оставени без уважение.