Решение № 436 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. Н. Б. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200497 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подаден касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу въззивно решение № 36 / 27.03.2023 г. по ВНОХД № 77/2022 г. по описа на Апелативен съд - В. Търново, с което е потвърдена присъда № 18 от 11.11.2021г. по НОХД №87/2021г. на Окръжен съд, град Ловеч.

Присъдата е оправдателна за подсъдимия Н. Г. Н. за деяния по чл. 3046, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 339, ал. 1 от НК, както и за подсъдимия И.

В. И. за деяния по чл. 3046, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.

26, ал. 1, във вр, чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 348, 6. „а“ от НК.

С касационният протест се ангажират основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК – нарушение на закона и на допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила.

Заявяват се допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, които не са били отстранени от апелативния съд и на свой ред въззивната инстанция допуснала нови;

І.На първо място се позовава на решение № 124 от 16.07.2020 г. по ВНОХД № 55/2020 г. на Апелативен съд, град Велико Търново, с което е отменена оправдателната присъда № 38 / 02.10.2019 г., по НОХД № 112/2017 г. по описа на Плевенски окръжен съд поради допуснати нарушения на процесуалните правила, приети като съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, т.2 от НПК;

І.1. „... на практика първоинстанционният съд е игнорирал показанията на всички горепосочени свидетели дадени в досъдебното производство, които са били прочетени по реда на чл. 281 НПК, въпреки, че някои от тях изрично са ги потвърдили, след прочитането им“ – стр.39, относно свидетелите и служители на РДАА - Плевен;

1.а.Д.К.;1.б.М.Х.; 1.в.К.Д.; 1.г. О.К.; 1.д. Е.И.; 1.е.П.И.; 1.ж.Л.Б.;1.з.

Л.Б.; 1.и.Д.Ц.; 1.й.Г.Н.; 1.к.А.А. ~ служители на РДАА - Плевен.

Оспорва доводите на съда от първата инстанция, че съдът е предпочел да се довери на свидетелстването в съдебно заседание, тъй като били дадени в спокойна обстановка, като твърди, че не са изложени убедителни аргументи.

Претендира, че част от разпитите са превратно тълкувани, независимо, че са били в подкрепа на обвинителната теза, а част не били пък били подлагани на обсъждане., трети въобще не са били подлагани на обсъждане.

І.2. Прокурорът конкретно се позовава на констатациите на апелативната инстанция при първото разглеждане на делото – за игнориране показанията на свидетелите М.Т. и А.Т., дадени на досъдебното производство и прочетени съответно по реда на чл. 281 от НПК; а).Тези показания, отхвърлени от съда от първата инстанция, уличавали двамата подсъдими в престъпление по чл. 3046 от НК, като не били обсъдени обстоятелства в полза на обвинителната теза. Отново се позовава на дадени от апелативната инстанция, разгледала за първи път делото, указания по същество на проведеното съдебно първоинстанционно съдебно следствие. В тази връзка твърди, че не били съпоставени свидетелските показания на 2 свидетелите М.Х., Д.К. и К.Д.. Тези показания косвено потвърждавали показанията от досъдебното производство на свидетелите Т.. Липсвала и съпоставка с информацията, съдържаща се в изготвените ВДС на ползваните специални разузнавателни средства, както и проверка на достоверността на показанията на свидетелите, дадени в различните фази на процеса, а и достоверността на обясненията на подсъдимите. б).Прокурорът се позовава на процесуалната критика на въззивната инстанция при първото разглеждане пред нея на делото – че изводът на съда от първата инстанция относно липсата на кореспонденция и на подкрепа от фактите, изводими от други доказателствени източници данни на данните, получени от ВДС, е определен от контролиращия съд като декларативен и произволен. в).Държавният обвинител твърди,че поради допуснати стари, но и нови, процесуални нарушения, се е наложило по искане на обвинението да се проведе въззивно съдебно следствие, тъй като липсвала процесуална възможност за ново връщане и разглеждане на делото от първоинстанционнен съд.

Оспорва заличаване на 22-ма свидетели от първостепенния съд, което било потвърдено от въззивната инстанция.

Оспорва оценката на показанията на свидетелите А.Т. и М.Т., при която въззивната инстанция е отдала приоритет и доверие на свидетелстването пред съда по време на въззивното съдебно следствие. Не приема съгласието на съда за даването на определени суми, във връзка обаче с услуги, които подсъдимият И. е правил за акумулатори, ремонти и са без отчетни документи за направените разходи.

Оспорва интерпретацията в свидетелстването на св. М.Т. и обяснението му за различията, сравнимо с разпит от 23.10.2014г., както и на А.Т..

Оплакването е за липса на разяснения във въззивното решение по каква причина двамата свидетели са се свързали е подс. Н., защо той им е дал телефонен номер на подс. И. и ги е насочил към него.

Липсвал анализ на въззивната инстанция на показанията на шофьорите в „Т.т.“ – св. Д.Е. и св. В.Д., както и на кореспондиращите показания на св.Д.К. и К.Д. относно начина и обстоятелствата на извършване на проверки 3 от служителите на регионалната дирекция на автомобилната администрация.

В тази връзка не били коментирани приложените по делото ВДС от прилагане специални разузнавателни средства, нямало съпоставка с гласните доказателства, със съставените АУАН и НП.

Това не било извършено от съда от първата инстанция, а след като и въззивната инстанция не е провела такава правно – аналитична дейност, то значи е допуснала съществено процесуално нарушение.

І.3. Следващото оплакване е за неуважено и направено в писмен вид, както и поддържано в съдебно заседание от 27.06.2022г. искане за разпит на свидетеля О. И. К., чийто показания не били прочетени в пълен обем.

Свидетелските показания на св. К., както и на К.Д. били от значение за установяване на това, дали е получавал указания от Н. Н.. Не бил извършен анализ на техните показания, на съставения акт за установяване на административно нарушение, на удостоверението за професионална компетентност № 98000201/29.10.2014 г., издадено на дата, следваща повече от месец датата на проверката, оставен бил без коментар информацията, извлечена от ВДС, получени при експлоатацията на СРС и не я е съпоставил с информацията, съдържаща се в гласните и писмени доказателства.

Конкретно прокурорът се позовава на осъществена комуникация, установена чрез във ВДС № 65-66 в т. 1, в която подс. Н. заявява на подчинения му служител, че св. Б.Х. ( служител на фирма „С.Т.Т.“ ЕООД, който не е притежавал удостоверение за професионална компетентност) „…е на негов приятел син и че баща му е подемчанин (от село Подем)“. Тъй като, според прокурора, фактът на извършената проверка е установен вследствие показанията на тримата свидетели, съставеният АУАН и приложеното удостоверение за професионална компетентност, отричането от страна на свидетелите да се е обаждал подс.Н., се опровергавало от тази комуникация.

Изводът на съда за липсата на обаждане от подс.Н. към св.К. и проверяващия Д. бил формиран без да са спазени процесуалните изисквания при събиране, проверка и оценка на доказателствата за установяване на правнорелевантните факти;

І.4.Следващото оплакване е за извод на л. 90 - за невъзможността да бъдат изведени от анонимност получени обаждания, като прокурорът се позовава на конкретни доказателства, като обаждане на подс.Н. към св. Д., 4 съставяне на акт за установяване на административно нарушение, последващо обаждане на подс.Н., в което той признава за обаждането си до св. Д. - комуникация № 66 от 15.09.2014 г. в 18.30 ч.

В подкрепа на тезата си прокурорът се позовава на идентичен случай с извършената проверка на 16.10.2014 г. - спиране за проверка от свидетелите Е.И. и Л.Б. в гр. Долни Дъбник на товарен автомобил „Волво“, управляван от свидетеля Г.И.Г., при което установили, че фирмата не притежава лиценз за обществен транспорт. Твърди се, че съдът отказал да предяви на св.Г. ВДС от пунктове 181 до 186 без да изложи аргументи и по този начин прокуратурата била лишена от възможност да ангажира доказателства в подкрепа на пункт по обвинението.

Прокурорът се обосновава с показанията на св. Е.И. и св. В.Б., на св. Г., на АУАН за нарушение, предвиждащо глоба от 10 лв. Посочва, че фирмата „....“ ЕООД , където работел св. Г., се е сдобила с лиценз на 27.11.2014 г., докато „нарушението е следвало да бъде констатирано по време на проверката на 16.10.2014 г.“ Тъй като дружеството било собственик на склад за строителни материали, такива са били предоставени на св. Н. за ремонт на сграда, без да бъдат заплатени и било видно, включително и от ВДС в пунктове 181-186, защо действителното нарушение не е било санкционирано от контролните органи.

1.5.Оспорва доводите на втората по ред въззивна инстанция, позовавайки се на доводи от въззивната инстанция при първото разглеждане на този процесуален етап. Конкретно не се съгласява с доводите и изложена критика по отношение на използваните специални разузнавателни средства, и най- вече с процесуалното твърдение, че в „настоящото производство не се установявали други доказателствени източници, които по несъмнен начин да са в подкрепа на обвиняемите лица, можело да се приеме за основателно становището на Окръжен съд - Ловеч, считащ, че не може да се позовава при постановяване на крайния си съдебен акт на изготвени чрез СРС веществени доказателства по делото.“

ІІ.1. Прокурорът оспорва оправдаването на подс.Н. относно обвинението за деяние по чл.339, ал.1 от НК, като отново се позовава на отменителното въззивно решение и указанията за по-голяма процесуална активност при установяване дали този подсъдим е обитавал жилището и дали 5 са съхранявани негови вещи. Конкретното оплакване е липсата на разпит на присъствало лице – И.Е.Д., при претърсването и изземването в дома на подсъдимия Н. на 23.10.2014 г. Възразява срещу изтъкнат довод, че в разумни срокове не може да бъде установено точното му пребиваване и възможностите като цяло за провеждане на разпит на лицето.

Прокурорът твърди, че в неприобщени показания на лицето И.Е.Д. от 24.02.2016 г. има фактически данни в подкрепа на обвинението по чл. 339 от НК - че подсъдимият Н. е живеел в жилището, което е претърсвано на 23.10.2014 г., че намерените боеприпаси са били в стаята, лично ползвана от него, с негови лични вещи и дрехи, навсякъде, относно изявление на подсъдимия за произхода на боеприпасите, които били останали от времето, когато бил полицай и че той отдавна е забравил за тях и че в кутията имало отличителни белези на МВР.

Показанията на Димитров не били изолирани, а били в кореспонденция с тези на св. О.К. и домоуправителя, св. Н.Н., които утвърждавали, че подсъдимият има само „фиктивен“ развод и че живее на адреса, съобразно записа в домовата книга.

Позовава се на показанията на св.Ц. Н., за да заключи, че изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият Н. не е живеел към 23.10.2014г. в претърсеното жилище, са несъстоятелни.

ІІІ.1. На следващо място прокурорът протестира срещу оправдаването на подсъдимия И. И. по обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 от НК и приемането.за недоказан от страна на инстанциите по същество на факта на държане на боеприпаси в шкафче, намиращо се в ползвания от него кабинет в офиса на фирмата му. Отново се позовава на констатации на въззивната инстанция при първото разглеждане на делото. По делото имало две групи противоречиви факти, първата от които е възприета от съдилищата по същество и която установява, че вратата е разбита от полицейските органи, а другата е изразена от св. Цанков, който посочил, че подсъдимият сам е отключил решетката и входната врата на офиса.