Решение № 1448 от 27.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330112726 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с член 221, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Айгер Инженеринг“ ООД с ЕИК 115187998 е предявил срещу ответника Д. Д. С., ЕГН ********** установителен иск за вземане, представляващо дължимо обезщетение при прекратяване на ТПО, поради дисциплинарно уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, който е три месеца, в размер на 58 50 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, издадена по ч.гр. д. № 6577/2025г. по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с-в – 08.04.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът излага, че с ответника е имал сключен трудов договор № ******г., който е бил прекратен поради дисциплинарното уволнение на ответника, извършено със заповед с изх. № ******г., връчена на работника с препоръчано писмо с обратна разписка, върната в цялост с отбелязване, че адресатът е с променен адрес.

Твърди се, че заповедта за дисц. уволнение е връчена редовно на работника, като сроковете за нейното обжалване били изтекли и тя се била стабилизирала. Въз основа на извършеното дисциплинарно уволнение и предвид определения в трудовия договор срок на предизвестие –тримесечен, се претендира обезщетение в размер на трикратното брутното трудово възнаграждение на ответника, определено на по правилото на член 228, ал. 1 1

КТ вр. чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ, тъй като по време на действие на ТПО ответинкът нямал нито един пълен обработен месец.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за вземането, като е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

От особения представител на ответника адв. Г. М. е подаден писмен отговор. Счита, че наложеното от работодателя дисц. уволнение е законосъобразно наложено. Възразява срещу определения размер на обезщетението, тъй като счита, че следва да бъде определено на база броя от работните дни, включени в срока за предизвестието.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да се уважи искът по чл. 221, ал. 2 от КТ следва ищецът да установи, че ТПО е прекратено поради дисц. уволнение на работника, срока на предизвестие за прекратяване на ТПО и размерът на обезщетението.

Между страните няма спор, и от събраните по делото доказателства – трудов договор от ***** г. и заповед за прекратяване на ТПО от 19.03.2025 г. се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „******”, както и че срокът за предизвестие, определен в трудовия договор е три месеца, а ТПО е прекратено на осн. член 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

От представеното по делото препоръчано писмо с обратна разписка, съдържащо екземпляр от заповедта за уволнение, е видно, че същото е върнато в цялост с отбелязването, че пратката не е потърсена.

Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено.

При прекратяване на трудовия договор без предизвестие съгласно член 335, ал. 2 т. 3 КТ, прекратяването на ТПО настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. За да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника.

Според установената практика на Върховния касационен съд, изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от 2 работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие. В този смисъл решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о.

ВКС и решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

С оглед на изложеното по-горе, следва да се счете, че моментът на прекратяване на ТПО е настъпил на *****г., на основание наложеното дисциплинарно уволнение на ответника.

Видно от заключението на вещото лице Б. Д., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, на ищеца се дължи обезщетение в размер на 5850 лева, формирано на база БТВ на ответника, определено в представено по делото доп. споразумение от***** в размер на 1950 лева, доколкото ответникът не е имал отработен пълен работен месец за времето на действие на трудовото правоотношение и срока на предизвестие за прекратяването му е три месеца.

При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът е доказал претенцията си както по основание, така и по размер, ето защо искът ще се уважи изцяло.

По отношение на направените разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора ищецът има право на направените по делото разноски изцяло. Ищецът е претендирал разноски и доказва да е извършил такива в размер на общо 1134,55 евро по заповедното и исковото производство. Същите следва да му се присъдят, като се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, че Д. Д. С., ЕГН ********** дължи на „Айгер Инженеринг“ ООД с ЕИК 115187998 сумата от 5850 лева, представляващо дължимо обезщетение при прекратяване на ТПО, поради дисц. уволнение, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК – 8.04.2025 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6574/2025г. на ПРС.

ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Айгер Инженеринг“ ООД с ЕИК 115187998 разноски по заповедното и исковото производство 3 размер на общо 1134,55 евро.

На адв. Г. М. да се издаде РКО за сумата от 452,49 евро.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4