Присъда № 26 от 10.04.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 1271/2024
- Вид
- Присъда № 26
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.39, ал.1 · Конституция на Република България
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
НЧХД № 1271/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на П. Х. П. от с. З., обл. Пазарджик, ЕГН: ********** срещу В. Н. Я., роден на ... г. в гр.
Пазарджик, живущ в с. З., ул. „Д.“ № 33, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в ресторант „Т.“ в с. З., обл. Пазарджик публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на П. Х. П. от с. З., обл. Пазарджик, ЕГН:
********** в негово присъствие с думите: „майка ти ще еба аз; до кога ще се разправям с теб ... ...; боклук такъв; за какъв си се взел, бе нещастник с нещастника му; виж се какъв си мизерник; пълен боклук си, парцал такъв; ти ще видиш какво ще стане с теб“, като обидата е нанесена по расистки или ксенофобски подбуди - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимият В. Н. Я. не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение. Дава обяснения, че в инкриминираната вечер тъжителят отишъл на негова бензиностанция в с. З., където заплашвал и душил негов служител – А.
В.. След като разбрал за случилото се и видял, че тъжителят е седнал на маса в ресторант „Т.“ в с. З., подсъдимият отишъл при него, за да му каже да спре да тормози служители му, при което самият П. започнал да го псува, като го нарекъл: „циганин, ...“ и му държал сметка кой му дал пари, за да купи тази бензиностанция. Подсъдимият тръгнал да си ходи, но тъжителят му препречвал колата. Тогава Я. се обадил на негови роднини. На място дошли синът му, вуйчо му и други роднини. Тъжителят заплашил сина му, че ще ги премахне и тогава синът на подсъдимия му нанесъл удар. По това време в заведението пристигнала и съпругата на тъжителя. Твърди, че не е обидил по никакъв начин тъжителя, а само искал да разговаря с него да спре да тормози служителите му.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от П. Х. П. против В. Н. Я. за сумата в размер на 25.000 /двадесет и пет хиляди /лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес, срам, притеснения, неудобства, уронване на престижа пред обществото, морални и душевни страдания, употреба на успокоителни лекарства и медикаменти, чувство на несигурност и безпокойство, безсъние, многократно пресъздаване в съзнанието на случилото се, емоционални болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието ... г. до окончателното и изплащане. Конституиран е тъжителят като граждански ищец.
Повереникът му пледира за постановяване на присъда, с която 1 подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение.
Излага доводи, че гласните доказателства категорично доказват, че обидни думи и изрази от страна на подсъдимия е имало, като почти всички свидетели са запомнили някаква част от изречените обиди, най-вече изричането на думата „...“, която била обидна в исторически аспект. Обидните изрази били изречени публично пред хората, които са били на място в ресторанта. Моли за налагане на справедлИ. наказание на подсъдимия. Моли гражданския иск да бъде уважен в пълен размер, „тъй като обидата първо е изречена от О. С., който трябва да бъде санкциониран малко по-сурово, за да може това пред обществото да бъде една поука, че не може човек да се взима толкова насериозно и да си позволява да се държи с хора на по-ниско нИ. по този начин с тях“. Претендира разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото с тъжбата обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие не са се устаноВ. по безспорен и категоричен начин, както фактическата обстановка, изложена в тъжбата, така и елементите от субективна и от обективна страна на посоченото като престъпно деяние в тъжбата. Сочи, че всички свидетелиочевидци, разпитани по делото, са заяВ. за периода, който се визира в тъжбата, че не е имало каквито и да било съприкосновения на П. с Я. и не са чули и не са възприели думи и обидни действия от страна на подсъдимия по отношение на тъжителя. Излагат се подробни доводи в тази насока.
В дадената му последна дума подсъдимият иска да бъде оправдан.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят П. Х. П. и подсъдимият В. Н. Я. са съселяни, живеят в село З. и се познават от много години. Към 2024 г. и към настоящият момент подсъдимият е О. С.. В началото на 2024 г. подсъдимият Я. закупил бензиностанция в село З..
На ... г. надвечер тъжителят П. П. отишъл в бензиностанцията на Я., като започнал да се разправя със служителя там А. В. и да му държи сметка защо работи за Я.. Стигнало до там, че П. заплашвал В.. Последният се заключил вътре в бензиностанцията, а П. си тръгнал, като отишъл в намиращия се наблизо ресторант „Т.“ около ... часа. Седнал на крайна маса на пейка с гръб към улицата. На масата срещу него се намирал свидетелят Г. Д. А., който употребявал алкохол. П. също употребявал алкохол - уиски, което носил със себе си. Двамата с А. разговаряли.
По същото време подсъдимият В. Я., заедно със свидетеля Г. П. К., отишли в бензиностанцията на Я.. Там служителят А. В. им обяснил, че П. ходил да го заплашва, а предния ден бил заплашвал и другия служител в бензиностанцията. Я. и К. се качили в автомобила на подсъдимия и смятали да се отправят към дома на последния, тъй като неговият син имал рожден ден.
Тръгвайки с автомобила, подсъдимият Я. видял, че отсреща в заведението 2 седи тъжителят и решил да спре, за да говори с него да не притеснява служителите му. Я. спрял автомобила в близост до заведението и слязъл, за да говори с П.. К. слязъл малко след него. Я. повикал П. настрани да говорят и му казал да ходи в бензиностанцията му и да не се занимава със служителите му.
П. започнал да обижда Я. на „циганин“ и да го псува. Държал му сметка откъде има пари да купи бензиностанцията. Я. му отвръщал да остави на мира служителите му. П. му казвал, че ще ходи, където си иска. Я. му казвал, че там не трябва да ходи. Двамата се развикали и карали на висок тон, като привлекли вниманието на собственика на заведението – свидетелят И. С. и на свидетелката Д. С. – сервитьор в заведението. С. тръгнал към тях, за да ги усмири, а С. влязла вътре в кухнята и казала на свидетелката В. А. Т.-С. – съпруга на собственика И. С. - да се обади на съпругата на П. – свидетелката Т. П.а, за да дойде да го прибере и да не стават разправии, защото тъжителят бил „пийнал“. В. Т.-С. позвънила на Т. П.а и на свидетелката Х. П.а – дъщеря на тъжителя. Т. П.а се качила на велосипед и се отправила към заведението. На свой ред Х. П.а, която се намирала в село К., се отправила към заведението с автомобила си заедно със свидетелката А. Д..
По същото време тъжителят и подсъдимият продължавали да се разправят и дори се сбутали. Свидетелят И. С. застанал между тях и хванал В.
Я., като му казал да си ходи, за да не стават разправии и защото „нямало смисъл“. Я. казал, че няма проблем и ще си тръгва, но тъжителят на свой ред отново тръгвал към подсъдимия и двамата си крещели пак. П. викал към Я., че ще го „приключи“ тази вечер, че ще отиде в дома му. Я. се качил в автомобила си, а П. седнал отново на масата при А.. В автомобила си Я. позвънил на неговия син. Малко след това на място пристигнали сина му, неговия вуйчо и други роднини. В този момент пристигнала и съпругата на П.. Я. и П. отново започнали да се разправят, като се псували взаимно. П. казвал на Я., че е „фактор“, а Я. го нарекъл „...“. В това време се намесил и сина на Я., който нанесъл удар на П. по главата. Последният паднал назад на пейката. С това разправията приключила. Била повикана Бърза помощ и линейката отвела П. в болницата.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г. Д. А., С. А. Г., А. В. Д., Х. П.а П.а, Т. Р. П.а, Г. П. К., И. Л. С., Д. С. С. и В. А. Т.-С., приложените писмени доказателства: СМУ № 120/2024 г., фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист за преглед на пациент с отразена хирургична консултация, резултат от хаматологични изследвания, рентгенографии с разчет от специалист по образна диагностика, ЕКГ - 2 бр., информирано решение, писмо от Бюро съдимост при РС Пазарджик, с приложена справка за съдимост по отношение на подсъдимия Я., писмо от РУ на МВР Пазарджик с приложени - характеристична справка и материали по ДП № 944/2024 г., от РП Пазарджик копия на материали по опис по ДП № 463/2024 г., писмо от ОП 3
Пазарджик, ведно с копие от ДП № ... г. по описа на РУ на МВР Пазарджик и 4 бр. записи, писмо от „Н. Т.“ с информация за поискания запис и писмо от д-р Д., ведно с амбулаторен лист, както и възпроизведените в съдебно заседание записи на приобщените веществени доказателства – запис от камера, монтирана в заведение „Т.“, запис от предаване/репортаж на „Нова Т.“, свален от интернет и 6 броя записи от тел.112.
Съдът кредитира почти изцяло показанията на свидетелите, касаещи съставомерните обстоятелства по повдигнатото с тъжбата обвинение в инкриминирания период. Показанията на свидетелите-очевидци Г. Д. А., Г. П.
К., И. Л. С. и Д. С. С. са логични и взаимно се допълват. Всеки един от тези свидетели е бил пряк очевидец на случилото се в инкриминирания с тъжбата период. Показанията им, касаещи именно този инкриминиран период, следва да бъдат ценени, тъй като описват лично възприети от тях обстоятелства.
Налице са незначителни разминавания между свидетелите, но тези разминавания не касаят съставомерните обстоятелства по настоящото дело за обида. Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката В. А. Т.-С., не само защото тя реално не е била на мястото в заведението към инкриминирания с тъжбата период, а е излязла малко след това, но и защото същите протИ.речат за определени обстоятелства, за които свидетелката твърди, че е очевидец, на останалите събрани доказателства по делото. Така например свидетелката С. е категорична, че е влязла вътре в кухнята да каже на С. да се обади на съпругата на П., което по думи на свидетелките Т. П.а и Х.
П.а, С. е сторила. Свидетелката С. обаче твърди, че според нея някой друг им се е бил обадил, а тя излязла навън от кухнята да види какво се случва в ресторанта. Като излязла, Т. П.а и Х. П.а вече били там. Последните две свидетелки обаче са отишли там, след като именно С. им се е обадила по телефона (по твърдения и на двете свидетелки). Т. П.а заяви, че е отишла с велосипед за около 10 минути, а Х. П.а дори е стигнала след нея до заведението, тъй като е била преди това в село К. заедно със свидетелката А.
Д.. Видно е, че ако С. се е обадила на двете свидетелки, съответно те са имали време да се придвижат до заведението „Т.“ и едва тогава С. е излязла навън и те са били на място, то няма как С. да е била на мястото на разправията в инкриминирания с тъжбата период. А. Д. сочи, че са отишли с Х. П.а в заведението, когато тъжителят вече е бил с разкървена глава, т.е. след инкриминирания с тъжбата период. Ето защо съдът приема, че свидетелката С. също е излязла от кухнята в заведението едва след инкриминирания с тъжбата период и не е пряк очевидец на разменените реплики между подсъдимия и тъжителя в инкриминирания с тъжбата период.
Освен нея, не са свидетели-очевидци на инкриминирания с тъжбата период и разпитаните свидетели по делото С. А. Г., А. В. Д., Х. П.а П.а и Т. Р.
П.а. Както се посочи вече А. Д., Х. П.а и Т. П.а са пристигнали на мястото след идването на родните на подсъдимия - евентуално Т. П.а едновременно с тях, но това отново е извън инкриминирания с тъжбата период, а А. Д. и Х. П.а едва след като тъжителят е бил ударен от сина на подсъдимия и вече е кървял.
4
На последно място С. Г. въобще не е била на мястото на инцидента. Тъй като не са очевидци на инкриминирания с тъжбата период, всеки един от тези свидетели възпроизвежда случилото се по заявеното им от тъжителя впоследствие.
При така установената и възприета фактическа обстановка в съответствие с доказателствата по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8c88ca6-c010-4654-8108-6aeef0a9a43e