Решение № 9420 от 22.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9420 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110176741 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „.” АД срещу П. Б. П. по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1271,28 лева, представляваща стойност на доставени . услуги през периода от 05.10.2022 г. до 03.01.2022 г. в обект, находящ се в гр. С., клиентски номер ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 12.09.2024 г.. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 93,62 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 12.02.2023 г. до 08.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ./2024 г., по описа на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на . услуги при публично известни общи условия на „.“ АД, по отношение на които в исковата молба е посочен и интернет адрес за достъп. Поддържа, че ответникът е потребител на . услуги и че за процесния период е доставил на ответника . услуги, като купувачът не заплатил дължимата цена, както и дължимото обезщетение за забава върху нея. Претендира и присъждане на сторените разноски, като прави при условията на евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, се че между страните не е налице валидна облигационна връзка. Признава, че е собственик на водоснабдения имот по силата на договор за дарение, но подчертава, че дарителите са запазили правото на ползване 1 върху дарения имот, поради което сочи, че няма качеството потребител на . услуги. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ:

По иска предявен по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на . услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял . услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на . услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на . услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от . оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

Основния спор по делото е концентриран върху въпроса дали е налице облигационна връзка между страните. При съобразяване на ангажираните по делото доказателства настоящият състав приема следното:

За доказване правото на собственост на ответника П. по делото от „.” АД е представено извлечение от справка от С. за осъществени вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на П. Б. П., от която е видно, че по партидата на ответника е направено отбелязване на договор за дарение на недвижим имот от 14.12.2006г., съгласно което . и . са дарили притежавания от тях апартамент ., находящ се в гр.С., на ответника П. Б. П.. Направените в справката отбелязвания в . за разлика от нотариалния акт и писмения договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не представлява пряко доказателство за придобиване на право на собственост, но не може да бъде пренебрегнато, а следва да се цени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.

Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, 2 изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира разпоредбата на чл. 113 ЗС, която предвижда, че до вписването им те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Законът следователно обвързва ефекта на противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота, определеност и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти, както и регулиране на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и същи праводател, т.е. вписването на тези актове има оповестително-защитно действие. И тъй като вписването има това действие по отношение на всички актове, посочени в чл. 112 ЗС, както и в чл. 4 от Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв е видът на акта (нотариален акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно волеизявление) е ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между два такива акта е единствено моментът на вписването. При съобразяване значението на извършеното вписване Софийски районен съд приема, че извършването на вписване на посочения договор за покупко-продажба на недвижимия имот в . следва да се приеме, че има значение на едно официално удостоверяване, че съществува именно договор за дарение, по силата на който ответникът П. П. е придобила право на собственост върху водоснабдения имот.

Това обстоятелство се признава от ответника още в отговора на исковата молба, като във връзка с това от П. се представя и нотариален акт за дарение на недвижим имот № .г, съгласно който на 14.12.2006г . и . са дарили процесния водоснабден имот именно на ответницата, но същите са запазили за себе си правото на ползване върху дарения имот до края на своя живот – заедно и поотделно.

Ограниченото вещно право на ползване по чл. 56 ЗС дава право на едно лиценесобственик да ползва вещта, съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да променя съществено вещта, т. е. то е абсолютно вещно право върху чужд имот и се изчерпва с правомощията за използване на вещта, без да се накърнява субстанцията и предназначението й. Съдържанието на това право покрива по обем правомощието на собственика да ползва и да си служи с вещта. Титулярят на голата собственост обаче може да реализира останалите права, произтичащи от нейното съдържание. Вещното право на ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС действа еднакво срещу собственика на обременения имот и срещу всички други лица. В този смисъл и решение № .г. на ВКС, І г.о. Съгласно чл.

59, ал. 1 и ал. 3 от ЗС правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок, или ако не бъде упражнявано в продължение на 5години, съответно ако вещта погине.

В настоящия случай от приетите по делото до приключване на устните състезания 3 доказателства се установява, че вещното право на ползване е учредено в полза на . и . пожизнено, т.е до тяхната смърт. По делото обаче не е установено от ангажираните от ищеца доказателства ползвателите да са починали преди края на исковия период.

По делото липсват и доказателства правото на ползване, учредено в полза на . и . да е било погасено поради изтичане на 5 годишен срок без същото да е упражнено или процесния водоснабдения имот да е погинал като вещ. Ето защо Софийски районен съд приема, че по делото не е установено учреденото право на ползване в полза на трети за спора лица – . и . да е било погасено към исковия период.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно вещните ползватели, а не собственикът на водоснабдения имот и ответник в настоящото производство – П. П., са били потребители на . услуги през исковия период, доколкото от „.“ АД не са ангажирани доказателства собственикът на имота - П. П. да е изразила желание да встъпи в облигационно правоотношение с ищеца на мястото на вещните ползватели с подаване на заявление за откриване на партида на нейно име, нито са представени доказателства, че вещното право на ползване е погасено преди исковия период.

Изрично следва да се посочи, че за съда не е налице процесуална възможност да съобрази представената справка №.г от Имотен регистър с молба от 25.04.2025г., изпратена по електронен път чрез имейл на 24.04.2025г. след приключване на устните състезания в проведено на 22.04.2025г открито съдебно заседание. Тази справка не е приета по делото като доказателства в хода на производството съобразно правилата на чл.

148 ГПК, а е представена два дни след приключване на устните състезания. Справката не е изпратена преди приключване на съдебното дирене, за да е налице основание съдът да отмени хода по същество. Същевременно от ищеца не се сочи да са били налице обстоятелства, които да са му попречили да представи същата справка в по-ранен момент.

Изрично следва да се подчертае, че по аргумент от чл. 147 ГПК страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно или ако същите са нововъзникнали.

Следователно дори и да бъде отменен хода по същество за съда би било налице основание да откаже приемането на представената справка, доколкото същата не е представена в първото по делото заседание, а представянето и в последствие е преклудирано, доколкото не се сочи това да е нововъзникнало доказателство /отбелязването в Имотния регистър по заявеното от самия ищец е направено още през 2018г/ или такова, за което ищецът не би могъл да представи своевременно, ако бе положил необходимите усилия. Що се касае до твърденията на ищеца, че това е справка от общодостъпен публичен регистър, съдът намира, че за него не е налице основание без да е съобщил на страните да извършва служебна справка в Имотния регистър за наличието на вписвания на определения обстоятелства /отказ от право на ползване/, за които до приключване на устните състезания дори не е имало изложени твърдения от ищеца. В този смисъл решение №.г по гр.д.№ . на ВКС, I г.о., в което е прието, че справките от Имотния регистър са доказателства, които следва да бъдат приети по надлежния ред в хода на висящо производство, а не просто правораздаващия орган без да 4 уведоми страните след приключване на устните състезания да направи справка, на която да основава решението си. В същия смисъл и решение № 50087/08.06.2023г по гр.д.№ 3309/2022г на ВКС, IV г.о, в което изрично е посочено, че съд може служебно да събира доказателства дори чрез извършване на справки по партиди в публични регистри и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение, но е длъжен след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал.