Определение № 111 от 14.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. София, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Кристина Филипова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ на регистратурата на СГС 130417/04.11.2025 г. на П. Ж. П. срещу Определение № 20105 от 17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 11323/2025 г. по описа на СГС, І-26 състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо на две основания.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчено редовно на 23.10.2025 г., а частната жалба е подадена по пощата на 27.10.2025 г.) от легитимирана да обжалва страна, която е освободена от държавна такса за въззивно обжалване с определение на първоинстанционния съд № 22083/07.11.2025 г.

С оглед на горното частната жалба се явява редовна и процесуално допустима.

Частната жалба е написана ръкописно върху преписа от обжалвания акт, връчен на жалбоподателя и не съдържа никакви релевантни възражения и съображения, относно процесуалния спор.

Но с оглед задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 год., т.д. № 6/2017 г. ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, като съдът служебно проверява всички правно релевантни 1 факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

Препис от частната жалба не се връчва по реда на чл.276, ал.1 от ГПК, доколкото и към момента по делото няма конституиран ответник.

От фактическа страна:

Гражданско дело № 11323/2025 г. по описа на СГС, І-22 състав е образувано по т.нар. от ищеца П. Ж. П. искова молба.

Същата е изписана ръкописно върху връчен на П. препис от Определение № 17979/25.09.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 8997/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Г състав, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК частна жалба вх.№ 210692/16.06.2025 г., подадена от П. Ж. П..

В документа се съдържат неясни твърдения, равнозначни на липса на такива, от които не се установява каквото и да било субективно право, чиято защита П. търси от съда.

При така твърдените факти и обстоятелства, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че от съдържанието на документа е видно, че същият е насочен против постановения по делото съдебен акт /определение, подлежащо на обжалване/ и че се касае за частна жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която следва да бъде подадена по съответното дело и след преценка за нейната срочност и редовност – да бъде изпратена на въззивната инстанция. Приел е, че документът, озаглавен „искова молба“ има характер на частна жалба срещу определение на СГС, поради което производството следва да бъде прекратено, а препис от същата, ведно с копие от пощенския плик – да се изпрати по съответното дело на СГС, за преценка за извършване на следващи процесуални действия. При условията на евентуалност е посочил и други две съображения за недопустимост на производството. На първо място исковата молба е насочена срещу магистрати във връзка с изпълнение на служебните им задължения, което Конституцията забранява, а на второ място злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

2

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е допустим, правилен и законосъобразен.

Съдът не е обвързан от наименованието на документа, дадено от страната, а от съдържанието на същия и твърдените в него факти и обстоятелства, въз основа на които съдът определя предмета на делото.

Видно от съдържанието на т.нар. „искова молба“, ищецът не претендира защита на конкретно субективно право (чрез осъдителен, установителен или конститутивен иск), а обжалва определение на съд, в случай, изрично посочен в закона, а именно на основание чл. 262, ал.3 ГПК.

В този случай обаче производството не е исково, а се развива в закрито съдебно заседание по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Ето защо и доколкото не са налице предпоставките за образуване на исково производство, правилно първоинстанционният съд го е прекратил и е изпратил наименованият от ищеца документ „искова молба“ на компетентния съд.

Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционният съд, че ищецът и жалбоподател П. Ж. П. не упражнява добросъвестно правото си на иск. На съда е служебно известно обстоятелството, че ищецът П. П. е от т.нар.

„масови ищци“. Видно от извършената от съда служебна проверка в ЕИСС, само в Апелативен съд – София, до момента има образувани 89 броя частни въззивни производства с частен жалбоподател П. Ж. П., като се касае за идентични по вид и съдържание „частни жалби“. Всичките са написани ръкописно върху копието от връчения на жалбоподателя съдебен акт, без да съдържат конкретни и релеванти съображения по съответния процесуален спор.

Както е прието в константната съдебна практика на касационния съд, носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие.

Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява 3 недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).

Съдът следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване, следва да откаже защитата им.

Предвид горното обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна въззивна жалба с вх.номер на регистратурата на СГС № 130417/04.11.2025 г. на П. Ж. П. срещу Определение № 20105 от 17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 11323/2025 г. по описа на СГС, І-26 състав, с което производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото, при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4