Решение № 3494 от 15.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3494 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕВ при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕВ Гражданско дело № 20211110150612 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 315 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 19.10.2021 г. (на лист 17 от делото), на Г. П. Д. чрез ИЛ. Г. Б. срещу П. Д. СТ., с която са предявени претенции за изменение на издръжката на ищцата, определена с Определение № 304/11.11.2014 г. по гр. дело № 289/2014 г. на РЛ, като се иска осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 220 лева месечно от 30.08.2021 г. до навършване на пълнолетие или изменение в обстоятелствата.

В исковата молба се твърди, че ищцата Г. П. Д., родена на 26.07.2011 г., е дъщеря на ответника, като ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева през 2014 г. Твърди се, че за изминалите седем години са се изменили обстоятелствата, като детето вече е на училище, били са направени разходи за дистанционно обучение на детето, като се твърди, че ищцата има и сестра, навършила пълнолетие, чиито разходи също се поемат само от майка . Твърди се, че ищцата страда от атопичен дерматит, което налага допълнителни разходи, а също така и транспортът до училище се заплаща. Излагат се твърдения, че ответникът притежава пункт за годишни технически прегледи, от който получава доходи.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – П. Д. СТ., с който предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че е основателен до размера от 180 лева. Не се оспорва, че ищцата е дъщеря на ответника и същият е осъден да заплаща издръжка в размер на 120 лева. Излагат се твърдения, че ответникът има друго малолетно дете – Г, роден през 2017 г., за когото също заплаща издръжка. Твърди се, че ответникът не притежава пункт за извършване на технически прегледи, а само е служител в такъв, и получава 1 трудово възнаграждение, което обаче е намаляло заради пандемията. Иска се искът да бъде отхвърлен за разликата над 180 лева до пълния предявен размер от 220 лева.

В съдебното заседание ищцата чрез майка си поддържа, че са доказани доходи на ответника и искът следва да се уважи. Ответникът взема писмено становище, като твърди, че искът следва да се уважи до 180 лева месечно, като поддържа, че доходите му са ниски и се грижи за друго свое дете.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а това се установява и от представено на лист 11 от делото Удостоверение за раждане за това, че ищцата Г. П. Д., с ЕГН:

**********, е родена в Луковит от ИЛ. Г. Б., с ЕГН: **********, и ответника П. Д. СТ., с ЕГН: ....

Не се спори, че ищцата живее с майка си в София, като това се установява и от представена на лист 5 от делото служебна бележка от 81. СУ „ВЮ“, където ищцата е учила в 3 „а“ клас през учебната 2020/2021 г.

Съгласно Експертно решение от 03.06.2020 г. на ТЕЛК – I състав при ...Л – София, ищцата страда от атопичен дерматит.

Съгласно представен на лист 15 Изпълнителен лист от 22.07.2015 г. с Определение № 304/11.11.2014 г. по гр. дело № 289/2014 г. на РЛ, ответникът се е съгласил да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 120 лева, като на друго свое дете, което вече е пълнолетно, е заплащал по 180 лева.

На лист 52 е представена служебна бележка, че ищцата е посещавала уроци по английски език за 3 месеца по 1 път седмично при цена 25 лева за час, или 100 лева месечен разход.

Съгласно признание на ответника, същият има месечен доход в размер на 655 лева, като е представил Удостоверение от „Ца“ ЕООД за това, че получава 333 лева месечен доход (на лист 24 от делото). Доколкото ответникът заявява различни възнаграждения, както и че не развива търговска дейност, а съгласно справка в търговския регистър същият е съдружник в „Марком авто технолоджи“ ООД, с ЕИК: 200673130 – дружество, различно от работодателя му, съдът следва да приеме, че признатият доход от 655 лева се прибавя към удостоверените от работодателя 333 лева, или месечният доход на ищеца е 988 лева. Това следва и от изричното признание, направено от ответника пред служителите от ДСЛ в социалния доклад от 14.12.2021 г. (на лист 50 от делото), че имал „по-големи финансови възможности“ и бил настанявал детето си в хотелска стая при посещенията му в Луковит.

Съгласно представено на лист 23 от делото Удостоверение за раждане от 18.07.2017 г. на Столичната община, район „Люлин“, ответникът има и друго малолетно дете – син, роден през 2017 г.

Съгласно служебна бележка на лист 41 от делото месечният доход на майката от работна заплата е около 880 лева.

2

На лист 9 от делото е представена фактура, която не е ясно за какво е, поради което съдът няма да я взема предвид (описанието на полученото и получателят са скрити от касова бележка).

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 143 СК всеки родител е длъжен да заплаща издръжка на малолетното си дете, която съгласно чл. 142, ал. 2 СК не може да е по-малка от 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната. Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на двамата родители, като съгласно т. 7 от ППВС № 5/1974 г. неотглеждащият родител следва да има по-голям дял в издръжката.

Доколкото ищцата живее в София и вече е във възраст, в която ще е във високия етап на основното образование, съдът намира, че и без допълнителни доказателства месечната издръжка е около 600 лева. От тази сума ответникът следва да поема повече от половината, т.е. над размера на предявената претенция.

При декларирани от ответника извънпроцесуално „по-високи доходи“ от тези на майката на детето, приети от съда на около 988 лева, което противоречи на позицията на ответника в процеса, която изцяло е изградена в негова изгода, претендираната издръжка от 220 лева, дори същият да заплаща толкова и на другото си дете, няма да му създаде сериозни затруднения, поради което претенцията следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплаща издръжка в увеличен размер – 220 лева месечно, от датата на исковата молба – 30.08.2021 г., докато ищцата навърши пълнолетие, и лихва за забава върху просрочените вноски.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Претенция за това е направена, но разноски не са доказани, поради което не се и дължат.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати държавна такса в размер на 4 % от 3-годишните платежи за издръжка, или 316, 80 лева.

Съгласно чл. 242, ал. 2 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение за присъдената издръжка.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,

РЕШИ:

ИЗМ ЕН Я на основание чл. 150 СК издръжката, която съгласно Определение № 304/11.11.2014 г. по гр. дело № 289/2014 г. на РЛ, следва да се изплаща на малолетната Г. П. Д., с ЕГН: **********, като ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК П.Д. Д, с ЕГН: **********, и адрес:

ЛВ“, № 53, да заплаща на Г. П. Д. , с ЕГН: **********, месечна издръжка в 3 размер на 220 лева за периода от 30.08.2021 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства, които водят до промяната , чрез майката ИЛ. Г. Б. , с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. ..... ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от нейния падеж – края на месеца, за който се дължи, до окончателното плащане.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за издръжката.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П.Д. Д, с ЕГН: **********, и адрес: ЛВ“, № 53, да плати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 316, 80 лева – държавна такса по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните, а в частта за допуснато предварително изпълнение – от ответника с частна жалба пред същия съд, в едноседмичен срок от получаване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4