Определение № 1360 от 10.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20252100601570 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура–Бургас, ТО-Несебър срещу определение рег.№ 288/ 24.09.2025г., постановено по ЧНД № 198/2025г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е отменено постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас, ТОНесебър от 09.01.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 304 ЗМ-605/2020г. по описа на РУ на МВР – Несебър, пр. пр. вх.№ 9252/2020г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Несебър, поради несъбрани доказателства за извършени престъпления по чл.132, ал.2 от НК и по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, и е върнато делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на постановлението и правилно приложение на материалния закон.

В депозирания протест се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт. Сочи се, че както в постановлението за спиране на досъдебното производство, така и в постановлението за прекратяване били изложени мотиви, че деянието, съставлява престъпление, което се преследва по частноправен ред. Според представителя на държавното обвинение разпоредбата на чл.245, ал.4 от НПК се явява специална по отношение на останалите основания за прекратяване на наказателното производство, и след като е направен извод за престъпна деятелност от частен характер и са изпълнени законовите предпоставки на чл.245, ал.4 от НПК, без да е необходимо извършване на допълнителни преценки, се следва прекратяване на наказателно производство за престъпление от общ характер на изрично предвиденото за това основание. Възразява срещу аналитичната дейност на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието, като престъпление по чл.132, ал.1 от НК, а не по ал.2 на същата разпоредба, като според прокурора това било ирелевантно, доколкото закона е спазен, а и деянието по чл.132, ал.1, така и това по ал.2 от НК се преследват по частно-правен ред и 1 правната квалификация на деянието, за което е образувано производство по тъжба на пострадалия би могла да бъде определена в хода на това производство. С протеста се настоява за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав в пределите на правомощията си намери, че разгледан по същество, протестът е основателен. Изводите на първоинстанционният съд не се споделят от настоящата инстанция.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, въззивният съд прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство е образувано със съставяне на протокол от първото действие по разследването на основание чл.212, ал.2 от НПК, за това, че на 15.08.2020г., около 12:20 часа, в гр.Несебър, местност „***“, пред жилищен блок, виновно лице, чрез нанасяне на удар с глава в носа на А. В. М., ЕГН **********, род. на ********г. в гр.П., му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се във фрактура на носни костици, като деянието е извършено по хулигански подбуди престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК. В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия разпити на свидетели, експертизи, събрани са писмени доказателства, като не са повдигнати обвинения спрямо конкретен извършител. С оглед изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, обвинението е било изменено в такова за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.1 от НК, доколкото е установено постоянно разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота, изразяващо се във фрактура на носни костици, довела до изкривяване на носна преграда и затруднено носно дишане.

При установените фактически обстоятелства по делото, прокурорът е направил извод, че безспорно се касае за личен конфликт между пострадалия М. и свидетеля В. И., като причината се дължи на паркиране на място, обособено за паркиране на автомобили - гости на к-с „***“. Конфликтът е възникнал в следствие на поведението и на двете страни, които са влезли в спор. Пострадалият е демонстрирал недоверие относно оспореното му право да паркира именно там, както и несъгласие да премести автомобила си при отправената му покана. От своя страна свидетелят В. И. е счел, че му се дължи такса за ползването на обособеното паркомясто и това обстоятелство допълнително е подразнило пострадалия свидетел А. М.. Прокурорът е приел, че условно са налице две групи свидетелски показания. Според първата група, свидетелят В. И. е бил провокиран чрез нанасяне на удар спрямо него в гръб, което се потвърждава от свидетелите И. И., С. Г., Д. М. и А. К.. Същите сочат, че инициатор на сбиването е бил именно пострадалият М., който с агресивното си поведение и нанасяне на удар на свидетеля В. И. в гръб го е провокирал към нанасяне на удара от негова страна. Макар и свидетелите И.

И., С. Г. да се намират в роднинска връзка със свидетеля В. И., показанията на тези свидетели са били кредитирани, като последователни, при положение, че не са налице обстоятелства, които да навеждат на съмнения относно фактите, които са изложили и възприели лично на място на инцидента.

Според втората група свидетелски показания, свидетелят В. И. е нанесъл удара внезапно, без причина. Свидетелите М. М. и К. М. се сочат от 2 пострадалия, като очевидци в по-късен етап от разследването. Същите не са били установени при извършената първоначална проверка по случая. Двамата сочат, че свидетелят В. И. без причина и неочаквано е нанесъл удар на пострадалия. В показанията си свидетелят М. твърди, че се е видял с пострадалия А. М. сутринта преди конфликта. Подобни твърдения от страна на свидетеля М. липсвали, при положение, че самият той е поискал разпита на М.. Едва в разпита от 14.04.2021г. пострадалият М. е заявил, че споделил на М., че автомобила му е заключен с верига, като нито е посочил кога е станало това и къде са се видели, за да му сподели това обстоятелство. Свидетелят М. твърди, че е бил отседнал в апартамент в к-с „***“, който се намирал през една сграда от к-с „***“ и по време на инцидента отивал да изхвърля боклук в контейнер до този комплекс. Свидетелят М. не сочи да е пребивавал в същия комплекс, а сочи друга кооперация, находяща се срещу Специализирана болница „***“. Макар и близко разположени к-c „***“ и Специализирана болница „***“ се намират в противоположни посоки. Отделно от това при разпита М. не е потвърдил твърденията на пострадалия, че телефона му е бил хвърлян и счупен от свидетеля В. И.. В показанията си свидетелят К. М. сочи, че за първи път е видял пострадалия в деня на инцидента, не е разговарял с него, нямал данни за контакт, не знаел имената му. Свидетелства за конфликта между пострадалия и друго лице и то почти две години след случилото се, като твърди, че е очевидец, тъй като бил на почивка на квартира в гр.Несебър и преди случилото се си бил купил закуска и вървял пеша от с.Равда към гр.Несебър. Не става ясно, нито къде е била баничарницата, която е посетил, след като квартирата му е била в гр.Несебър и как след като двамата не се познават, две години по-късно свидетелят М., е узнал, че М. е очевидец на случилото се. При разпита свидетелят М. е изложил подробности, застъпени в показанията на пострадалия. Поради съмнения за достоверност, на показанията на двамата свидетели М. и М. не са били кредитирани, тъй като са били кредитирани с доверие. относно твърденията за непосредствено възприемане на действителната обстановка.

При анализа на доказателствата прокурорът е приел за безспорно, че вследствие на нанесения удар с глава от свидетеля В. И., пострадалият М. е получил средна телесна повреда. Според него свидетелят В. И. е бил провокиран от пострадалия, чрез проявена спрямо него агресия. За това свидетелстват нараняванията на свидетеля В. И. - на десен палец на ръка и десен крак, които се потвърждават от свидетелите, че е бил блъснат в гръб и е паднал. С действията си свидетелят В. И. е превишил пределите на неизбежната отбрана, т.е. касае се за деяние по смисъла на чл.132, ал.2 от НК, като липсват доказателства за умишлено и целенасочено нанесена телесна повреда, както и такива за хулигански мотив, тъй като се касае за личен конфликт.

По отношение на увредения мобилен телефон на свидетеля М., прокурорът е приел, че в хода на разследването не са събрани категорични доказателства за механизма на повреждането му. Стойността на телефона е в размер на 160 лева, която определя маловажността на случая, в хипотезата на чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

В заключение, прокурорът е приел, че се касае до деяние по чл.132, ал.2 от НК, доколкото телесното увреждане е било причинено в условията на превишена неизбежна отбрана, и за деяние по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, които съгласно разпоредбите на чл.161, ал.1 и чл.218в, т.1 от НК се преследват по тъжба на пострадалия, поради което на основание чл.242, ал.1, ал.1 вр.

3 чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от HПK, е спрял наказателното производство, уведомявайки пострадалия за правата му по чл.80 и чл.81 от НПК.

Постановлението за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 304-3M- 605/2020г. по описа на РУ на МВР Несебър, пр.пр. № 9252/2020г. по описа на Районна прокуратура-Бургас е било обжалвано от пострадалия М., като районният съд го е потвърдил с определение № 109/12.04.2024г. по ЧНД № 192/2024г., влязло в законна сила на 12.04.2024г..

Прокурорът е изискал справка от Районен съд-Несебър, приложена по делото, видно от която по описа на съда е образувано НЧХД № 345/2024г. на 24.06.2024г. по тъжба на А. М. против В. И., насрочено за разглеждане в съдебно заседание. В резултат на извършената служебна проверка прокурорът е приел за установено, че свидетелят М. в шестмесечния срок е подал частна тъжба до Районен съд-Несебър срещу В. И. за извършени на 15.08.2020г. престъпления по чл.132, ал.2 от НК и по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК в гр.Несебър, местността „***“, по повод на което е образувано НЧХД № 345/2024г. по описа на съда.

С постановление от 09.01.2025г. прокурорът е прекратил наказателно производство по досъдебно производство № 304 ЗМ-605/2020г. по описа на РУ на МВР – Несебър, пр. пр. вх.№ 9252/2020г. по описа на Районна прокуратураБургас, ТО-Несебър. В постановлението е посочено, че престъпленията по чл.132, ал.2 от НК и чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК са от частен характер и в указания на пострадалия шестмесечен срок е била подадена тъжба по реда на чл.81 от НПК, поради което наказателното производство следвало да бъде прекратено на основание чл.245, ал.4 от НПК, като е указано, че постановлението може да бъде обжалвано пред Районен съд-Несебър в седемдневен срок от получаването му. В същото е посочено, че се издава на основание чл.245, ал.4 вр. чл.199 от НПК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било получено от пострадалия А. М., който в указания срок е подал жалба, по повод на която е било образувано ЧНД № 198/2025г. по описа на Районен съд-Несебър.

С обжалваното определение рег.№ 288/24.09.2025г., постановено по ЧНД № 198/2025г. Районен съд-Несебър е отменил постановлението на прокурора от Районна прокуратура-Бургас, ТО-Несебър от 09.01.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 304 ЗМ-605/2020г. по описа на РУ на МВР – Несебър, пр.пр.вх.№ 9252/2020г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Несебър, поради липса на доказателства за извършени престъпления по чл.132, ал.2 от НК и по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществените процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на постановлението и правилно приложение на материалния закон.

Разпечатката съдържа 23 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8c62cd7-6cfa-4f6f-b612-1f5d70860145