Решение № 204 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2769/2024
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200,ал.1,предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Сетлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502769 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на П. И. Д.,ЕГН-********** против решение № 3412/31.07.24г.,постановено по гр.д.№ 7977/23г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните,че П. И. Д. ,ЕГН-********** дължи на А. Г. М.,ЕГН-********** сумата от 1440лв., представляваща неизплатено задължение по сключен между страните неформален договор за продажба от 14.10.2019г. на 4800кг.царевица с продажна цена от 0.30лв.на килограм,ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 о т ГПК – 15.12.2022г.,до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о т ГПК № 890/08.02.2023г. по ч.гр.д.№ 1248/2023г.по описа на Районен съд Пловдив.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения,изложени в жалбата.Моли ПдОС да го отмени и постанови друго,с което да отхвърли предявената претенция като неоснователна.
Въззиваемата страна- А. Г. М.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в съдебно заседание.Претендира разноски във въззивното производство.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и 1 основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на А. Г. М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 890/08.02.2023г.по ч.гр.д.№ 1248/2023г.по описа на ПдРС против П. И.
Д . за сумата от 1440лв.,представляваща неизплатено задължение по сключен между страните неформален договор за продажба от 14.10.2019г. на 4800кг.царевица с продажна цена от 0.30лв.на килограм,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 о т ГПК – 15.12.2022г.,до окончателното изплащане на сумата,както и за разноските в заповедното производство.Длъжникът е подал възражение,поради което за заявителя е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.200,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Твърденията на ищеца са,че страните са имали на няколко пъти търговски отношения,като на 14.10.19г.сключили устен договор за продажба на царевица при уговорено количество 4800кг.и цена 0,30лв.за килограм.Стоката била доставена от ищеца в имота на ответника,но заплащането било отложено по молба на последния поради липса на финансови средства.И след направената му отсрочка от 6 месеца от страна на ищеца и до момента ответникът не заплатил царевицата на стойност 1440лв.
В законоустановения срок по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,с която е оспорил иска.Поддържа,че не е сключен неформален договор за продажба на царевица между него и ищеца.Последният доставил без негово разрешение и съгласие и в негово отсъствие в двора му известно количество царевица.Разговарял с бащата на ищеца Г. М.,не се договорили за цената и отказал сделката,имал си собствен фураж за животните,които гледал.Влязъл в болница по спешност,а когато се върнал от болницата,царевицата била взета от неговия син Д. Д.,с когото били в лоши отношения.Възразява,че доставеното количество царевица е именно 488кг,счита,че е помалко.
По случая е образувана прокурорска преписка № 3205/21г,прекратена с мотив,че се касае за неуредени гражданско-правни отношения,която е приложена по делото.Представени са писмени доказателства,събрани са и гласни такива-като свидетели са разпитани бащата на ищеца Г. М. и сестрата на ответника М. К.
Районният съд е приел,че от събраните доказателства може да се направи извод за наличието на възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника и предаване на процесната вещ на ответника.
2
Кредитирал е показанията на св.Г. М.,включително като преки негови впечатления,досежно факта за уговорената продажна цена на царевицата в размер на 0,30лв.на килограм и досежно доставката на стоката.Отчел е роднинската връзка на този свидетел с ищеца,но и обстоятелството,че по делото не са събрани доказателства,които да оборват показанията му.Не е дал вяра на показанията на св.М. К. като изолирани,неподкрепени от други доказателства по делото и опосредени.Намерил е претенцията за доказана по основание и размер,подробно е коментирал възраженията на ответника във връзка с количеството доставена царевица.
Фактическата обстановка се установява такава,каквато е изложена в атакуваното решение.Във въззивното производство не са приети други относими доказателства,които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,поради което въззивната инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,без да е необходимо да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.
Спорът по делото е относно това дали е имало облигационна връзка между страните,т.е.дали е сключен между тях неформален договор за продажба на царевица на 14.10.2019г.за твърдяното от ищеца количество-4800кг.при цена 0,30лв.за кг.или общо в размер на 1440лв.
В тази връзка въззивният съд напълно споделя изводите,до които е стигнал районния съд,като на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение,доколкото същите са подробни и обосновани,базирани на цялостен анализ на събраните доказателства и подвеждането им под съответните правни норми.
Относно наличието на договор за продажба на царевица и неговите основни елементи-количество и цена на стоката,правилно районният съд се е позовал на свидетелските показания на Г. М.От една страна той е присъствал на телефонен разговор на сина си с ответника,при който е чул как е уговорена цената от 0,30лв.на килограм,а от друга страна неговите показания частично се подкрепят от тези на св.М.К.,която също е видяла,че в двора на брат е доставено известно количество царевица.По делото няма други доказателства,които да опровергават показанията на св.Г.М.,а и не звучи житейски логично ищецът да е оставил в имота на ответника такова голямо количество царевица без уговорка,без знанието и съгласието на ответника и в негово отсъствие.Самият ответник си противоречи,като от една страна твърди,че не е имал договорка за закупуване на царевица,тъй като си имал собствен фураж,а от друга твърди,че първоначално се съгласил да купи царевицата при по-ниска цена,а когато му било поискана по-висока цена,отказал сделката.Правилно ПдРС не е коментирал отношенията на ответника с неговия син Д.
Д.,свързани с ползването на царевицата от последния,тъй като същите са ирелевантни за спора.
С оглед на изложеното настоящата инстанция счита атакуваното решение на ПдРС за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.
Разноски:
3
С оглед изхода на спора и доколкото разноски са претендирани от въззиваемата страна,такива следва да се присъдят за въззивното производство.Същите са в размер на 400лв.за адв.възнаграждение съобразно представения ДПЗС и списък на разноските.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3412/31.07.24г.,постановено по гр.д.№ 7977/23г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.
ОСЪЖДА П. И. Д.,ЕГН-********** да заплати на А. Г. М.,ЕГН-********** сумата от 400(четиристотин)лв.разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4