Определение № 1221 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. Варна, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20233100900369 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 21549 от 28.08.2024 г. от адв. Г. Х. в качеството му на процесуален представител на ответника „ОЗК - Застраховане" АД, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 353/08.08.2024 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Молителят излага, че по делото ответникът е претендирал разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 78 040 лв., който поради заявено от насрещната страна възражение за прекомерност бил редуциран от съда до 10 444,80 лв. без да се съобразят разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. под минимума, указан в наредбата. Счита така определеното възнаграждение за ниско и изключително несправедливо с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговия обем и извършените от адвоката процесуални действия. Сочи, че първоначално материалният интерес по делото е бил в размер на 1 204 728 лв. и на тази база било уговорено и заплатено възнаграждението между адвоката и застрахователното дружество като били калкулирани всички процесуални действия, които адвокатът би извършил по време на първоинстанционното производство и очакваната продължителност на делото. Последващото намаление цената на предявените искове счита за ирелевантно.

Изтъква още, че са предявени 6 искови претенции, адвокатът на ответника е депозирал отговор на искова молба, по делото са изслушани 2 съдебни експертизи, разпитани са 4 свидетеля, проведено е едно съдебно заседание, което се отличава с правна сложност. Не ставало ясно как точно съдът е определил цялостният размер на дължимия се адвокатски хонорар, който приема, че е 21 600 лв. с ДДС. Позовава се на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, съгласно който адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съдът следвало да посочи какъв хонорар се дължи за всеки един от обективно и субективно предявените искове. Посочва, че дори адвокатският хонорар да бъде 1 изчислен върху намалената в хода на процеса цена на исковете (1 иск по 200 000 лева и 5 иска по 100 000 лева), то минималният размер, изчислен по Наредба № 1 на ВАС възлиза на 65 888 лв. с включен ДДС: 13 980 лв. – хонорар върху претенцията от 200000 лв. и 5 по 10 380 лв. – хонорар върху всеки един от петте иска по 100 000 лева. Предвид отхвърлянето на иска на Л. Р. на 52 %, на А. К., на С. К. и на Ю. К. на 64 %, и на К. М. и на наследниците на К. М. на 76 %, съгласно разпоредбите на Наредба № 1 на ВАС, на ответника се дължал хонорар в общ размер от 42 976,20 лева с ДДС (7269 лева по иска на Л. Р.; 3 пъти по 6643,20 по исковете на А. К., на С. К. и на Ю. К. и 2 пъти по 7888,80 лева по исковете на К. М. и на наследниците на К. М.. Определеният от съда размер от 10 758,40 лева се явявал 4 пъти понисък от реално дължимия по Наредба № 1 на ВАС, поради което бил необосновано занижен. Като допълнителен аргумент изтъква, че въпреки че всеки един от исковете е отхвърлен в голям процент (52, 64 и 76 %), съдът е определил приблизително еднакъв размер на дължимия адвокатски хонорар на ответника (определен от съда на 10 758,40 лева) и този, присъден на процесуалния представител на ищците (определен от съда в размер на 10 296 лева), което се явявало явно несправедливо.

Отправя искане за изменение на решението като бъдат присъдени на „ЗАД ОЗК Застраховане" АД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 42 976,20 лв.

Ищците Л. Р., А. К., С. К., Ю. К., К. М. и наследниците на К. М. са депозирали становище вх. № 21982/03.09.2024 г., в което изразяват становище за неоснователност на искането. При условие на евентуалност, е направено искане за съразмерно увеличаване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди направеното искане намира следното:

Молбата е постъпила в срока по чл. 248 ГПК. Процесуалният представител на ответниците е представил списък по чл. 80 от ГПК. Молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно отговорността за разноски в мотивите си съдът е посочил, че с оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда.

С Наредба № 1/09.01.2004 г. като основен критерий за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения е приет материалният интерес.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно ал. 2 размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.

Според чл. 78, ал. 5 от ГПК критерият за определяне на адвокатско възнаграждение от съда, когато по възражение на насрещната страна се намалява неговия размер, е действителната правна и фактическа сложност на делото.

Материалният интерес е количествен показател, който няма пряка връзка с 2 действителната правна и фактическа сложност на делото. Има случаи, в които по-големият материален интерес предполага по-голяма правна и фактическа сложност, но това не е закономерна последица.

Действителната правна и фактическа сложност на делото е качествен критерий, който кореспондира с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован.

Съдът намира, че предявените искове общо не се отличават с голяма фактическа и правна сложност. Освен това, всички искове почиват на едно и също основание и е налице почти пълно съвпадение в подлежащите на доказване факти по отделните искови претенции, което води до значително намаляване на фактическата и правната сложност по всеки отделен иск.

Това мотивира съда да определи адвокатско възнаграждение по всички искове за неимуществени вреди в общ размер 18 000 лева без ДДС или по 3 000 лева за всеки иск.

Съдът намира също, че предявеният размер на исковите претенции не може да бъде водещ критерий по исковете за неимуществени вреди, тъй като съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост. За сравнение, при определяне на адвокатското възнаграждение по исковете за имуществени вреди съдът е взел предвид размера на всеки от исковете.

Така определеното адвокатско възнаграждение съдът намира за обосновано и справедливо като съответстващо на положения от адвоката труд с оглед на подлежащите на доказване факти, обема на събрания доказателствен материал, броя на проведените съдебни заседания, приложимите правни норми.

Доколкото плащането на обезщетенията от по 60 000 лева на петима от ищците е извършено в хода на процеса, то разноските би следвало да се изчислят върху първоначално предявените от тях искови претенции като се съобрази, че искът на Л. Р. е отхвърлен на 52 %, исковете на А. К., С. К., Ю. К. са отхвърлени на 40 %, а тези на К. М. и наследниците на К. М. – на 47,5 %. Изчислено по този начин, адвокатското възнаграждение по всеки от тези искове би било по-малко от присъденото. Вместо това, съдът е присъдил съразмерно адвокатско възнаграждение като е приел, че от първоначално предявените искове за неимуществени вреди в общ размер 1 000 000 лева са уважени и платени в хода на процеса общо 552 000 лева, което представлява 44,8 % отхвърляне на исковете.

Предвид изложеното, съдът намира молбата на ответника за неоснователна.

Искането за съразмерно увеличаване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение е заявено след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което се явява недопустимо. От друга страна, искането е направено в условие на евентуалност, поради което съдът не дължи произнасяне по същото.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ОЗК - Застраховане" АД чрез адв. Г. Х. за изменение на постановеното по делото решение № 353/08.08.2024 г. в частта за разноските относно присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр.

Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4