Решение № 866 от 30.07.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2331/2025
- Вид
- Решение № 866
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 866 гр. Кюстендил, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520102331 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.
№9755/18.08.2025 г. /поправена с молба с вх. №11803/01.10.2025 г./ от И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ************** против Областна дирекция на МВР – Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12.
В исковата молба се твърди, че на 20.08.2020 г. служители на ОД на МВР – Кюстендил – сектор „Криминална полиция“ извършили претърсване в личните автомобили на ищеца и обитаваните от същия сгради и имоти с адрес **************. Съобщено му било, че процесуално-следственото действие се извършва във връзка с подаден сигнал, че И. В. държи наркотични вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси – престъпления по чл. 354а, ал. 3 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК. При претърсването не били открити вещи, забранени за притежание от закона. По случая било образувано ДП № 711/2020 г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, същото с № 671/2020 г. по описа на РП – Кюстендил, прекратено с постановление от 24.09.2020 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
След претърсването ищецът подал заявление до началника на РУ на МВР – Кюстендил с искане да му бъдат предоставени незаверени копия от сигнала срещу него и изготвената докладна записка. Не му била предоставена информация относно подателя на сигнала и съдържанието на последния.
1
Твърди се, че от действията на ответника за ищеца настъпили изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личното му достойнство, накърняване на доброто му име в обществото, уязвяване на чувството му за справедливост и доверието му в държавата и нейните институции. Твърди, че не са му били разяснени правата му в наказателното производство, включително правото му на достъп до адвокатска помощ.
Заявява, че е несправедливо набеден в извършването на престъпление като органите на реда преди да пристъпят към извършване на процесуалноследственото действие е следвало да проучат биографията на лицето по принудителното действие и обществената оценка за него.
Предприетите от служителите на МВР действия се отразили тежко и на родителите на ищеца, с които той живеел в едно домакинство. Баща му развил заболяването „херпес зостер“ непосредствено след претърсването. Ищецът заявява, че търпи неимуществените вреди от датата на претърсването – 20.08.2020 г. до настоящия момент. Твърди, че начинът на настъпване на вредите е узнаването от него за предприетите от ответника действия в съвкупност със знанието на ищеца, че няма обективно основание да бъде репресиран. Набеждаването, че е извършил престъпление, променило начина му на живот в негативна насока. Случилото се било източник на дълбоки душевни страдания за ищеца. Той загубил радостта от любимите си занимания, пострадали и отношенията му с околните, тъй като чувствал подозрение от тяхна страна.
Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ************** сумата от 22 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава, считано от 20.08.2020 г. до окончателното издължаване. Иска се ще съдът да осъди ответника да предостави на ищеца достъп до информацията, въз основа на която на 20.08.2020 г. е извършено претърсване на лични автомобили на ищеца и обитавани от него имоти, включително за подателя и съдържанието на сигнала.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи, че исковата молба е недопустима, евентуално неоснователна и недоказана. Твърди се, че иск със същия предмет и между същите страни бил разгледан по гр. д. № 210/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, по което било постановено Решение № 196/12.04.2023 г., потвърдено с влязло в сила Решение № 121 от 20.05.2024 г. по в. гр. д. № 268/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Заявява се, че на ищеца И. В. не са причинени твърдените неимуществени вреди. Не били налице предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Евентуално търпените вреди не се намирали в пряка причинно-следствена връзка със сочените от ищеца факти.
Оспорва се непрецизираните в исковата молба вреди да са резултат от действия на служители на ответника. Посочва се, че цитираните от ищеца норми на правото на Европейския съюз касаят упражняването на права от 2 заподозрени и обвиняеми в рамките на образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. В конкретния случай на ищеца били разяснени обстоятелствата и основанията, въз основа на които е било извършено в условията на неотложност претърсване и изземване като му бил осигурен необходимият обем от информация, за да упражни в пълна степен правото си на защита в рамките на образуваното досъдебно производство. Сочи се, че предоставянето на информация от органите на МВР се осъществява по реда и при условията на Закона за МВР. Твърди се, че предвид целите на оперативноиздирвателната дейност и с оглед получената и анализирана оперативна информация, е изготвена докладна записка, въз основа на която било извършено претърсването на 20.08.2020г. Това действие било потвърдено от съда по съответния ред. Отбелязано е, че един от основните принципи при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност е запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на доброволните сътрудници.
Твърди се приложимост на хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ и се претендира присъждането на разноски в полза на ответника при отхвърляне на иска. При евентуално възприемане на претенцията като основателна се иска уважаване на иска не в пълен размер, който е оценен като прекомерно завишен, а в съответствие с принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД.
Счита се, че искането на ищеца ответникът да бъде задължен да предостави посочената в исковата молба информация е недопустимо и не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.
С Определение №1282/18.11.2025 г. е прекратено производството в частта по предявения иск да бъде осъдена Областна дирекция на МВР – Кюстендил да предостави на И. В. достъп до информацията, въз основа на която на 20.08.2020 г. е извършено претърсване на лични автомобили на ищеца и обитавани от имоти, включително за подателя и съдържанието на сигнала като недопустимо. С Определение №566/06.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 352/2026 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е оставена без уважение частната жалба срещу определението на Районен съд – Кюстендил.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа иска.
Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт Б. Л. и оспорва иска и поддържа писмения си отговор. Явява се и представител на Прокуратурата на Република България, който изразява становище за неоснователност на ищцовите претенции.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С проекта за доклад по чл. 140 от ГПК е отделено за безспорно, че на 20.08.2020 г. е извършено процесуално-следствено действие претърсване във връзка с подаден сигнал, че И. В. държи наркотични вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. При претърсването не били открити вещи, забранени за 3 притежание от закона. По случая било образувано ДП № 711/2020 г. по описа на РУ на МВР - Кюстендил, същото с №671/2020 г. по описа на РП Кюстендил. Това се потвърждава и от приобщените по делото писмени доказателства – заверен препис от Протокол за претърсване и изземване от 20.08.2020 г. / л. 6-7 от делото/, извършен от разследващ полицай А. П. при РУ на МВР- Кюстендил на лек автомобил марка „****„модел „****“, без регистрационни табели, собственост на ищеца, находящ се в ********** за времето от 9, 31 ч. до 9, 36 ч. в присъствието на две поемни лица, служител на ОД на МВР и ищецът в настоящото производство, както и от заверен препис от Протокол за претърсване и изземване от 20.08.2020 г. за времето от 9, 40 ч. до 10, 17 ч./л. 8-9/, извършен от разследващ полицай А. П. при РУ на МВР Кюстендил на три къщи, пристройки, находящи се в ********** №**, както и на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. №*******, всичките ползвани от В., в присъствието на две поемни лица, служител на ОД на МВР и ищецът. В протоколите е отбелязано, че присъстващите лица не са направили възражения във връзка с процесуално-следствените действия. При претърсванията не са иззети вещи. В досъдебното производство се съдържа докладна записка с означение УРИ1910Р-22487/20.08.2020 г. / л. 11 от ДП1457/2020 г. по описа на КРП/, в която се сочи, че в РУ-МВР - Кюстендил е получена оперативна информация за това, че имоти или леки автомобили на ищеца се държат наркотични вещества или боеприпаси.
С Определение №949/21.08.2020 г., постановено по ч. н. д. №1047/2020 г. по описа на КРС и Определение от 21.08.2020 г., постановено по ч.н.д.
№1048/2020 г. по описа на КРС двата протокола за претърсване и изземване са одобрени.
Установимо от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.09.2020 г. /л. 12/, изпратено от КРП на ищеца е, че е водено Досъдебно производство №671/2020 г. по описа на КРП за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК – държане на огнестрелно оръжие, без надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Представено е копие от амбулаторен лист №2338 от 31.08.2020 г. /л. 13/, съгласно който Г. В. имал херпес зостер с очни усложнения, като в полето анамнеза се сочи, че оплакванията на В. са, че от няколко дни се породило зачервяване на лявото око с гнойна секреция и везикуларен обрив по челото и около косата. Терапията включвала ацикловир, невробекс и парацетамол.
Съдът установи горната фактическа обстановка на база приобщения писмен доказателствен материал.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно 4 основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта:
На първо място, ответникът сочи в писмения си отговор, че исковете са недопустими, доколкото било налице Решение №196/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №210/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, потвърдено с Решение №121/20.05.2024 г., постановено по в. гр. д. №268/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с твърдение, че са между същите страни и с еднакъв предмет. След запознаване с цитираните актове се установява, че страните са идентични, но исковете не са. Разгледаният иск по предходното съдебно производство е бил за осъждане на ответника /идентичен с настоящия/ за неимуществени вреди, произтекли от отказа на Областна дирекция – Кюстендил да посочи кое е лицето дало информацията, обусловила извършването на претърсванията в имоти и автомобили на В.. В настоящото производство претенцията на същия ищец е за вреди от претърсванията, което води на извод, че не е налице сила на пресъдено нещо по спорния въпрос. За пълнота ще се посочи, че В. действително депозира иск с идентичен предмет и ответник, но делото в тази част беше прекратено като недопустимо, както се посочи по-горе, но съдът дължи разглеждане на настоящия иск.
На следващо място, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай, доколкото се претендират вреди причинени от неоснователните действия и актове по образуваното досъдебно производство, пасивно легитимирани по предявените искове за обезщетение при условията на солидарна отговорност са Прокуратурата и ОД на МВР Кюстендил. Осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство - макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III г. о. По досъдебното производство е била осъществявана дейност от оперативни работници/разследващи полицаи при РУ „Полиция“ - Кюстендил, представляващо структурна част на ОД на МВР - което в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка се явява надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. От друга страна органите на прокуратурата имат водеща и контролираща функция в досъдебното производство.