Решение № 12665 от 26.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12665 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. В. П. при участието на секретаря Т. ГР. Т. като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20231110169118 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от А. Г. А. срещу „Ф. Б.“ ЕООД за прогласяване нищожност на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ..../28.03.2023 г. и за заплащане на сумата 103,80 лева (съобразно допуснато с протоколно определение от 30.05.2024 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № ...../28.03.2023 г., ведно със законна от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № ..../28.03.2023 г., с предмет заемна сума от 500 лв. със срок за връщане до 20 дни, при лихва 2,24 % (11,20 лв.), с ГПР 49,82%. Според чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство от „M.” в полза на ответното дружество. Твърди се, че в договора не е посочено какъв е размерът за предоставяне на поръчителството, а след усвояване на заемните средства ищецът установил, че е начислена по кредита и сумата 103,80 лв. – такса за обезпечение с поръчителство.

Твърди се, че всички дължими суми по договора са платени от ищеца. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е недействителен като неподписан и поради липса на съгласие; не е спазена формата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вкл. на евентуален договор за допълнителната услуга; сумите по клаузата за поръчителство не са посочени в договора за кредит, респ. евентуален договор за поръчителство не е подписван; липсва яснота как е формиран ГПР, в него не е включена таксата по чл. 5 и обявеният ГПР не съответства на действителните разходи. По отношение на клаузата на чл. 5, счита се за неравноправна и нищожна, уговорена в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че договорът за кредит е сключен по реда на ЗЕДЕУУ; ГПР е изчислен по предвидената в ЗПК формула и съответства на чл. 19, ал. 4 от с.з., а пар. 1 от ЗПК касае разходи по допълнителни услуги, чието уговаряне е задължително условие за отпускане на кредита; ищецът е имал избор за вида поръчителство, поради което сумата по договора за гаранция предварително не е известна, като възнаграждението не е предмет на заемното правоотношение. Чл. 5 от договора касае предварителен и доброволен избор на ищеца за предоставяне на допълнителна възмездна услуга от трето лице и уговорката е индивидуално уговорена, доколкото ищецът сам е избрал в електронния формуляр. Оспорва да е получавал и да се е обогатявал с каквито и да е суми за 1 възнаграждение по договора за гаранция/поръчителство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че договорът за заем, респ. чл. 5, е сключен в противоречие със ЗПК, вкл. договор за гаранция/поръчителство, е сключен при липса на основание съобразно изложеното в исковата молба.

По делото като доказателство е приет на хартиен носител договор № ..../28.03.2023 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен между “Ф. Б.” ЕООД, в качеството му на заемодател, и ищеца А. Г. А., в качеството му на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 500 лв., която заемателят се е задължил да върне в срок до 20 дни, който започва да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, при лихвен процент 2,24% (11,20 лв.) и ГПР 49,82%. Общата сума, която заемателят следва да върне, е 511,20 лв. Посочено е, че предоставянето на кредита от заемодателя на заемателя се извършва по избрания от последния начин. Погасяването на кредита се извършва с еднократно плащане, извършено на падежната дата – 17.04.2023 г.

Договорът за потребителски кредит е формален - следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), като „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация – пар. 1, т. 10 ДР от ЗПФУР. Договорът за потребителски кредит може да се сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т.е. без да е налице едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар. 1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – арг. чл. 5, ал. 9 и ал. 15 ЗПФУР, в който случай за неговото сключване приложение намира и Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според твърденията на ответника сключването на договора за кредит е извършено чрез електронни изявления от “Ф. Б.” ЕООД и ищеца А. А.. Относно електронните изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (с актуално наименование Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) – чл. 18, ал. 2 ЗПФУР.

Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията – чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ.

Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис – чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление – чл. 3, ал. 2 ЗПФУР.

Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за потребителски кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на пар. 1, т. 10 ДР на ЗПФУР, както и, че това съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние, т.е. посредством електронни изявления.

В тази връзка следва да се отбележи, че в представените по делото Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на “Ф. Б.” ЕООД /чл. 3.4/, е посочено, че кандидатстването за заем може да се извърши по някой от следните начини : 1/ попълване на електронна форма за регистрация – заявка (молба) за отпускане на заем, намираща се на интернет страницата на дружеството (www.f.bg, www.b.bg, www.е..bg, www.l.bg) ; 2/ подаване на молба за заем в партньорски офис или със съдействието на търговски представител; 3/ по телефон; и 4/ през официална електронна страница на партньор на дружеството. Сключването на договора за заем става по инициатива на 2 кандидат заемателя, като за да получи кредит той подава заявка (молба) чрез приложената в страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни, запознава се и посочва, че е съгласен с общите условия, приемането на които е необходимо условие за изпращан е на заявката. Съгласно чл. 6.1 и чл. 6.2 от ОУ, за да се пристъпи към сключване на договор е необходимо дружеството да е одобрило отпускането на заем на кандидат заемателя и да го е информирало за това по някой от следните начини : 1/ чрез изпращане на СМС на идентификационен номер на кандидат заемателя, съдържащ инструкции за начина, по който заемателят може да заяви съгласието си за конкретните условия на заема, договорени чрез размяна на СМС съобщения между страните по мобилния канал, когато съобщенията са до или от дружеството, и идентификационния номер, когато съобщенията са до или от кандидат заемателя, и Общите условия) ; 2/ чрез изпращане на условията на заема, включващи конкретни условия и Общите условия, както и индивидуалния код за потвърждение на електронния адрес, посочен от кандидат заемателя; и 3/ чрез партньорския офис, съответно търговския представител, посредством предоставяне на хартиен или друг траен носител на конкретните условия и Общите условия на заема. В чл. 6.3 от ОУ е предвидено, че след получаване на одобрението за отпускане на заема, заемателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за заем или анекса към него по един от следните начини: 1/ чрез СМС от идентификационния номер, като текстът на СМС-а задължително трябва да съдържа думите “F. Р.”; 2/ чрез попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството www..bg и www.b.bg; и 3/ чрез собственоръчно подписване от заемателя на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на заема и общите условия. Изрично е посочено, че приемането се отнася както за конкретните, така и за общите условия. Съгласно чл. 6.6 от ОУ след изпращане на съгласието за сключване на договора от заемателя (по съответния начин, определен в чл. 6.3 и в срока по чл. 6.4 от ОУ) договорът/анексът за заем се счита за сключен и обвързва страните. Отговорът, съдържащ съгласието на заемателя за сключване на договора за заем, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по избрания от заемателя начин.

Във връзка с установяване на обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно, последователно и логично изготвено. От заключението на СТЕ се установява, че в системата на ответното дружество се съхранява информация за кредит с номер ...., предоставен на А. Г. А., ЕГН **********, при избрано обезпечение “гаранция от M. B.”. Експертът посочва, че всички изпратени от ищеца документи по време на кандидатстването за кредит, всички изпратени от ответника към ищеца документи по електронна поща, както и цялата разменена между страните кореспонденция, са налични в системата на ответника. Изяснява се, че 28.03.2023 г. в 14 :01 ч. на ищеца е изпратено имейл съобщение със заглавие “Получихме искане за заем ....”.

Видно от съдържанието на имейла, заявката е със следните параметри: размер на заема - 500 лв., лихва за периода – 11,20 лв., падежна дата – 17.04.2023 г. и ГПР – 49,82%. На ищеца е предоставена възможността да се запознае със Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (прикачен) и с общите условия (линк, посочен в имейла). На 28.03.2023 г. в 14 :12 ч. на ищеца е изпратен имейл, от съдържанието на който се установява, че искането за отпускане на потребителски кредит ... е одобрено при заявените от ищеца параметри, като общата сума за плащане е 511,20 лв. Към имейла са прикачени договорът за потребителски кредит, преддоговорна информация, ОУ към договора и декларация по ЗМИП. Посочени са и начините, по които ищецът може да потвърди приемането – SMS с текст F. P. на номер 1917, алтернативно – чрез уникален web код, който ищецът е получил на SMS, чрез въвеждането му на p.f.bg/. Експертът потвърждава, че към имейл съобщението от 28.03.2023 г. в 14 :12 ч. са прикачени 3 файла:

3 общи условия, договор и преддоговорна информация (СЕФ). На 28.03.2023 г. в 14 :12 ч. на номер 088... е изпратено следното SMS съобщение: “F.: Zaem ot 500.00 lv, s lihva 11,20 lv, taksa za garanciq 103,80 lv i srok 20 dni e odobren. Za skluchvane na dogovor izprati sms F. P. na 1917 ili potvardi kato vavedesh tvoeto EGN i web kod 472086 na https://... Info: https://...”.

Експертът посочва, че на 28.02.2023 г. в 14 :13 ч. от номер 088... е получено следното SMS съобщение: “F. P.” , като на същите дата и час на номер 088... е изпратено SMS съобщение:

“F.: Sumata po zaem ... e naredena kam kasa na E. p. Info ***.”.

С оглед така приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че с изпращането на заявката от страна на ищеца за отпускане на кредит чрез посочения интернет сайт е отправено предложение до “Ф. Б.” ЕООД за сключване на договор за заем. С изпращането на договора за заем на адреса на електронната поща на ищеца, заемодателят е предложил сключването на договор за кредит с посочените в него параметри, което предложение е прието от ищеца с изпращането на потвърждението за сключване на договора за кредит. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е доказано, че между ответното дружество и ищеца по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит под формата на заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.