Решение № 20099 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20099 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110112451 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Димекс АОС“ ЕООД, ЕИК 200506697 кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 591,97 евро, представляваща главница – стойността, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2023 г. до м.04.2025 г., както и сума от 79,11 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за неоснователно обогатяване с цената на ползваната топлинна енергия за периода от 31.12.2023 г. до 16.03.2026 г.; сумата от 31,30 евро – главница, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2023 г. до м.04.2025 г., както и сумата от 7,39 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за неоснователно обогатяване с цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 16.03.206 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (18.03.2026 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1123/2026 г. по описа на РС-Монтана.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиенти на топлинна енергия за небитови /още стопански/ нужди и в този смисъл е потребител на топлинна енергия към ищеца.

Подчертава, че по силата на относимата нормативна уредба, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката.

Реферира към чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, според която разпоредба продажбата на топлинна 1 енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между потребителя и топлопреносното предприятие. За процесния период в сила били ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение от 08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на посоченото решение на регулатора. Налице било неоснователно разместване на имуществени блага в полза на ответника. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Димекс АОС“ ЕООД, ЕИК 200506697 не е подал отговор по реда на чл.

131 от ГПК, макар редовно да е получил съдебните книжа по делото.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 22.10.2026 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на разноски на стойност 51,13 евро за държавна такса, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът служебно определя в размер на 102,26 евро на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общата сума, която следва да се признае на ищеца за исковото производство възлиза на 153,39 евро.

Съгласно постановките по т. 12 от ТР 4/18.06.2013 г. на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по отговорността за разноските, направени по време на заповедното производство, а именно 25,56 евро за държавна такса и юрисконсултско 2 възнаграждение в размер на 12,07 евро или общо 37,63 евро.

Дължимите разноски за двете съдебни производства са общо 191,02 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Димекс АОС“ ЕООД, ЕИК 200506697 да заплати на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 591,97 евро, представляваща главница – стойността, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2023 г. до м.04.2025 г., както и сума от 79,11 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за неоснователно обогатяване с цената на ползваната топлинна енергия за периода от 31.12.2023 г. до 16.03.2026 г.; сумата от 31,30 евро – главница, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2023 г. до м.04.2025 г., както и сумата от 7,39 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за неоснователно обогатяване с цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 16.03.206 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (18.03.2026 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1123/2026 г. по описа на РС-Монтана.

ОСЪЖДА „Димекс АОС“ ЕООД, ЕИК 200506697 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 191,02 евро – сторени в хода на първоинстанционното производство разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3