Решение № 764 от 10.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720105857 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на В. В. А., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 24508/08.12.2022 г., подадена чрез процесуалния й представител – адв. П. П., срещу Община Перник, с БУЛСТАТ: 000386751, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми: сумата от 2000 лева – частичен иск от общия размер на претенцията в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и неудобство, сумата от 1261.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински консумативи и манипулации, причинени от инцидент – спъване и падане на ищцата върху пешеходна зона, настъпил на 27.11.2021 г. в гр.

Перник, централна част на ул. Железничарска в района на начална спирка на автобуси № 10 и 17 от „Център към кв. Изток и кв. Тева“ на около 3 метра западно от навес на спирката, сумата от 200.56 лева – обезщетение за забава върху претенцията за неимуществени вреди за периода от 27.11.2021 г. до 22.11.2022 г., ведно със законната лихва върху така претендираните суми /главници/, считано от датата на исковата молба – 22.11.2022 г., до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2021 г. ищцата се придвижвала из централната част на гр. Перник – по тротоар пешеходна зона. Независимо от бдителността си ищцата се спънала в неравност – стърчащ метален обект, забит здраво и трайно към тротоарната настилка, поради което загубила равновесие и паднала. Мястото на инцидента било на ул. Железничарска в 1 района на начална спирка на автобуси № 10 и 17 в посока от центъра към квартали на града. Уточнява се, че въпросната неравност не била обозначена по никакъв начин.

Вследствие на падането ищцата претърпяла закрито счупване на горния край на дясната лакътна кост – фрактура в проксималната част.

Непосредствено след падането ищцата потърсила медицинска помощ, като такава й се наложило да търси и многократно по време на възстановителния период. Предвид полученото увреждане ищцата се наложило да използва и болничен отпуск – до 26.07.2022 г. – като ищцата работела в Детска градина „Шарл Перо“. Естеството на увреждането според ищцата наложило продължителна рехабилитация, свързана с множество разходи – за лекарства и скъпоструващи процедури. Посоченото увреждане довело и до трайно намаляване на работоспособността на ищцата – което било констатирано с експертно решение на ТЕЛК.

В тази връзка ищцата счита, че претърпяла множество неимуществени вреди, които се намират в пряка връзка с процесния описан по-горе инцидент – болки, страдания, неудобства, прием на лекарства, рехабилитационни процедури. Пострадалата счита, че това неизменно довело и до съответните разходи с имуществен характер – за лекарства, медицинска помощ, процедури.

По тези съображения ищцата счита, че настъпилите промени в здравословното и психическото й състояние вследствие на падането са й причинили имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника. Излагат се подробни доводи, че именно последният следва да отговаря за поддръжката на тротоарната настилка на мястото на инцидента, като злополуката е причинена именно поради ненадлежно изпълнение на това задължение.

На последно място се твърди, че ищцата направила опит за доброволно уреждане на спора като отправила покана до Община Перник за заплащане на обезщетение, но така и не получила отговор. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са фактури за медицински консумативи, медицинска документация и снимки.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално изцяло по основание и размер.

В тази връзка на първо място се твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените вреди, доколкото липсвали доказателства за увреждане и причинна връзка. Не се оспорва, че общината е собственик на пътната настилка, където се твърди да е настъпил инцидентът. Твърди се обаче, че на пътната настилка нямало такова препятствие, а дори да имало такова – то същото не било част от инфраструктурата, стопанисвана от ответника. Поради това и общината не била пасивно легитимирана да отговаря по исковете.

На следващо място се излагат подробни доводи, че размерът на 2 претендираните неимуществени вреди е прекалено завишен и не кореспондира на принципа на чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените болки и страдания. Поддържа се и че претендираните имуществени вреди също се явяват недоказани. Твърди се, че липсва причинно следствена връзка между описаното от ищцата падане и претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Оспорват се твърденията за претърпените болки и страдания, както и продължителността на възстановителния период. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредите и размера им.

Обръща се внимание, че дори да е настъпило увреждане, същото категорично не се характеризира с особена тежест и не оправдава подобен крайно завишен размер на неимуществените вреди. Относно имуществените вреди се твърди, че няма данни ползваните от ищцата процедури да са именно за лечение на твърдяните процесни увреждания.

С отговора на исковата молба не се представят писмени доказателства.

В хода на производството по делото са допуснати и приети съдебно медицинска експертиза от в.л. невролог д-р. Ж. Т. с вх. № 3297/16.02.2023 г. и съдебно медицинска експертиза от в.л. специалист по съдебна медицина д-р.

К. Ч. с вх. № 11542/01.06.2023 г.

Постъпили са и писмени доказателства – удостоверение от НОИ и медицинско направление.

Разпитани са и свидетели: П.В.СТ. /брат на ищцата/, Л.Б.Б. /син на ищцата/ и М.Л.И. /без дела и родство със страните/.

В съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете в размера, в който са заявени.

Процесуалният представител на ответната община счита исковете за недоказани по основание, евентуално по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло или частично.

След обявяване делото за решаване от страните са постъпили писмени бележки.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля П.В.СТ. /брат на ищцата/ се установява, че сестра му ищцата по делото е родена през 1962 г. като все още извършва трудова дейност. През м. ноември 2021 г. обаче ищцата претърпяла инцидент в района на т.нар. „начална“ спирка в гр. Перник, откъдето тръгвали автобусите, а някога и тролейбусите /докато още имало такива/. В тази връзка свидетелят уточнява, че в деня на инцидента ищцата му се обадила по телефона, за да я вземе и закара в болница. Свидетелят се отзовал като отишъл при ищцата на мястото на инцидента. Там заварил сестра си седнала на кош за боклук до спирката, а около нея хора, които й оказали помощ. В тази връзка ищцата разказала на свидетеля, че се спънала в някакво желязо и 3 дори му го показала, за да може свидетелят да го снима с телефона си.

Когато видял сестра си свидетелят възприел, че е силно уплашена, а последната му разказала, че си е ударила лакътя. Свидетелят не забелязал кръв по сестра си, но същата се държала за ръката, поради което свидетелят я закарал във Военна болница в гр. София.

В болницата свидетелят бегло помни, че искали да хоспитализират ищцата, но тя отказала. Свидетелят не помни и с какво била обездвижена ръката й, но помни, че ищцата била освободена за домашно лечение още същия ден.

На следващо място според свидетеля впоследствие сестра му му споделяла, че продължава да посещава лекари по повод травмата, макар и да уточнява, че това не било в негово присъствие. Ищцата не е споделяла със свидетеля дали е пила лекарства и кой я е придружавал при посещенията при лекар. Свидетелят обаче твърди, че сестра му споделяла, че изпитва трудности след травмата в ръката, като се тревожела и че ще остане инвалид, защото не може да си движи ръката. Свидетелят дори възприел, че сестра му не може да си запали цигара поради което изразява мнение, че същата не може да върши нищо. Към настоящия момент обаче ищцата споделила пред свидетеля, че вече се възстановява. Разяснява, че общува редовно със сестра си и има впечатления от думите й и състоянието й.

На последно място свидетелят уточнява, че отишъл на мястото на инцидента около 10-15 минути след обаждането на сестра си като там заварил още две жени, които й били помогнали. Възприел и желязото, в което му посочила, че се е спънала ищцата. В тази връзка свидетелят описва същото – като твърди, че стърчало на около 10 см над терен по средата на тротоара и било с дебелина около Ф 18 и видимо било от някаква вече премахната конструкция. Уточнява и че инцидентът станал около обяд като на тротоара нямало сняг или лед.

В показанията си свидетелят Л.Б.Б. /син на ищцата/ твърди, че майка му все още работи. Същата обаче преди около две години /2021 г./ есента през деня претърпяла инцидент като се спънала на „начална“ спирка в гр. Перник.

В тази връзка ищцата потърсила сина си, но същият бил на работа и я посъветвал да се обади на своя брат, който да я закара във ВМА, защото се оплакала от болки в ръката и главата. Тъй като свидетелят работел в гр.

София около час след инцидента същият успял да отиде при майка си в болницата и възприел, че изглежда зле. Поради това останал в болницата с майка си, където я прегледали, а след това освободили за домашно лечение.

Според свидетеля лекарите казали, че ръката на майка му е счупена и я обездвижили вероятно с гипс, но операция не се наложила. След първоначалния преглед ищцата според свидетеля посетила лекар още около три, четири пъти.

На следващо място свидетелят разказва, че след инцидента, когато ходел на гости на родителите си възприемал, че майка му изпитва затруднения в ежедневните си дейности с ударената ръка. Дори към настоящия момент майка му продължавала да се оплаква от болки в ръката. Уточнява, че виждал 4 майка си веднъж на няколко месеца, но се чувал с нея редовно по телефона и тя му споделяла за болките в ръката си. Уточнява и че доколкото знае майка му е посетила еднократно санаториум за лечение на травмата в ръката си.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Л.И. /без дела и родство със страните/ се установява, че познава ищцата именно от инцидента, при който последната паднала. Свидетелката описва случката във времето през 2022 г. края на месец ноември – като инцидентът станал в гр. Перник, на „начална“ спирка, от където тръгват автобусите. Свидетелката била там като чакала автобуса си и видяла жена, която паднала на тротоара. Свидетелката заедно с още една жена се притекли на помощ на пострадалата, доколкото другата жена била бивша колежка на свидетелката, но същевременно от един квартал с ищцата. Жените помогнали на ищцата да стане, но последната се оплакала, че си е ударила ръката. Свидетелката не възприела кръв по пострадалата, но посочва, че същата била пребледняла и силно уплашена.

Поради това свидетелката и другата жена останали с ищцата около 10 минути, докато дойде братът на последната да я закара в болница.

Свидетелката нямала повече контакт с ищцата, но се срещнала с общата им позната, която й споделила, че пострадалата не се чувствала добре след инцидента. На последно място свидетелката посочва, че причината ищцата да падне бил железен прът между плочките издаден на височина около педя над тях.