Решение № 4752 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4752

***офия, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20231110108250 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** срещу В. О. Л. с ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д. 6136/2022г. по описа на СРС, 70 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като вземането се твърди, че произтича от Договор за мобилни услуги № *** Иска се законна лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК : 09.02.2022г. до изплащане на вземането. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът чрез особен представител адв. Т. С. оспорва изцяло претенциите с подробно изложени в отговора аргументи. Прави бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Между ответника и ищеца видно от приложените писмени доказателства на различни дати са сключвани Договорите, изредени по-горе, подписани и лично от ответника – л. 12 – 32 от делото.

Ищцовото дружество е издал надлежно фактури на обща стойност по някои от договорите, които фактури са представени с исковата молба.

Приетата по делото ССЕ дава заключение първо, че счетоводството е надлежно и редовно 1 водено, фактурите се отразяват прецизно на всеки цикъл за плащане на сметки - на дати 01, 05, 10, 15, 18, 20, и 25-то число от месеца. За процесния потребител са съставени фактури на посочената обща стойност въз основа на сключени договори. По същите няма плащания.

Вещото лице разяснява, че в системата на ищеца се отразяват всички видове плащания – по банка, он-лайн и чрез каси и не е възможно нещо да е платено и да не е отразено.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира иска за доказан по основание. Има валидно сключени договори с ответника като потребител, които пораждат действие за него. По ССЕ, която съдът кредитира изцяло като безпристрастна и компетентно изготвена се установява дължимостта на главницата и лихвите, размерът на неустойките по всеки отделен договор.

Аргументите за недължимост на ответника не бяха доказани в процеса. Видно самият В. В. е сключвал отделно договорите с посочените клаузи. Остават дължими вземанията по същите в посочените размери.

По разноските

По изхода на делото на ищеца се следват разноски. Той е сторил в заповедното такива в размер: 25 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, или общо 385,00 лева. В исковото производство ищецът претендира 275,00 лева за държавна такса, 480,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 300,00 лева депозит за особен представител и 300,00 лева за ССЕ. Има доказателства за плащане и на двете отделни адвокатски възнаграждения.

По възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира следното. За да се прецени дали едно възнаграждение е прекомерно, съдът изследва множество фактори в съвкупност, а именно, но не и изчерпателно: правна сложност, обем на доказателства, брой съдебни заседания.

Настоящото производство, разглеждано като продължение на заповедното, приключи в две открити съдебни заседания със събирането само на писмени доказателства и една експертиза и видно от протоколите – без личното участие на процесуалния представител на нито една от страните – нито ищецът, нито ответникът благоволиха да уважат насроченото в най-натоварения първоинстанционен съд в страната открито съдебно заседание. Правната сложност е ниска – има типични твърдения и типични доказателства – сменят се само имената на потребителите и съответните договори, респективно сумите, които твърди да се дължат. Така съдът намира, че определеното възнаграждение е прекомерно до размера от 300,00 лева – колкото съдът е счел да определи за възнаграждение на особения представител.

Ето защо същото подлежи на намаляване до 300,00 лева и общият сбор от разноски в исковото производство е 1175,00 лева.

Воден от горното съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В. О. В. с ЕГН **********, и адрес: ******, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, със седалище:

******, сумата 881,73 /осемстотин осемдесет и един лв. и 73 стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 09.02.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6136/2022г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. О. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 385,00 /триста осемдесет и пет/ лева разноски в заповедното и сумата 1175,00 /хиляда сто седемдесет и пет/ лева разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3