Определение № 468 от 23.10.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Смолян, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500582 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 3049/12.09.2025г /регистратура РС – Девин/ от юрк. К. З. – пълномощник на изпълнителните директори на „Т.Б.А.

Б.“ ЕАД против определение № 255 от 14.08.2025г. по описа на РС – Девин, постановено по гр. д. № 552/2024г, с което на основание чл. 248 ГПК съдът е оставил без уважение молба за изменение на Решение № 126/01.07.2024г., постановено по гр.д. № 552 по описа на РС – Девин, в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.

Като несправедливо се определя присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищеца в размер – приблизителен на 1/4 от цената на иска, още повече, че същото е присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. присъдените разноски са прекомерно високи с оглед правната и фактическа сложност и факта, че реални разноски от страна на ищеца не били направени.

Изразява се позиция, че адвокатското възнаграждение следва да е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на делото, като на тази основа счита, че същото следва да бъде намалено дори под законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Цитирано е решението по дело С-57/2015 на СЕС, където се приема, че съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска националните съдилища да могат във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклонят по изключение от установения режим. С жалбата 1 е въведено твърдение, че предвид предимството на първичното Общностно право - чл. 101, пар. 1 от ДФЕС пред националното законодателство и на основание чл. 633 ГПК, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта й, предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено, не следва да бъде прилагана. Поради тази причина съдът следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер.

От настоящата инстанция се търси постановяване на определение, с което да се отмени обжалваното Определение № 255/14.08.2025г. постановено по гр. дело № 552 по описа на PC-Девин, поставено по реда на чл. 248 ГПК, като вместо него се постанови определение, с което да се уважи искането, инкорпорирано в депозираната молба по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 126/01.07.2024г. в частта за разноските, като се редуцират присъдените на ищеца такива в първоинстанционното производство.

Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с действащото национално и европейско право, както и със съдебна практика на Окръжен съд - Смолян, Върховния касационен съд и Съда на Европейския съюз. Твърди, че съдът правилно е присъдил възнаграждение за оказаната безплатната правна защита, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в съразмерен и справедлив размер, определен под минималния по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., като е съобразил реалната сложност на делото и обема на положения труд. Като неоснователно определя възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото възнаграждение. Застъпва позиция, че материалният интерес въз основа на който се определя и адвокатското възнаграждение е базова цена на иска 24 319,50 лв., като изчислено на тази база дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 2 588,76 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от НВАР.

Аргументира позицията си с доводи, че дори и да е протекло делото в едно съдебно заседание, големият материален интерес си остава - той не се променя, както и че, дори и да не са назначавани експертизи по делото, трудът на адвоката се проявява явно в подробно изготвяне на искова молба, в изготвяне на подробна писмена защита и т.н. Търси потвърждаване на обжалваното определение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С постановеното по делото решение, съдът е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № 7053602577/30.05.2024г., сключен между Р. А., ЕГН ********** и „Т.Б.А. Б.” ЕАД, с ЕИК: ******, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. Със същото решение, „Т.Б.А. Б.” 2

ЕАД, с ЕИК: ******, е осъдено да заплати на Р. А., сумата от 972.80 лева – разноски за държавна такса, както и да заплати на адв. С. Ж. П. - сумата от 2 588.76 лева - представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Р. А..

За настоящия състав няма съмнение, че стойността на процесния договор за кредит, чиято нищожност е прогласена, е от 10 000 лева. Доколкото се претендира нищожност на целия договор за кредит, цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК .

Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора, т.е. общата сума, дължима от потребителя. Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид. Това на практика е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на потребителя, а той да върне при условията на договора. Според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, съдържанието на понятието "стойност на договора", когато няма за предмет вещни права, се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и др./. В случая предмет на договора за кредит е сумата от 10 000 лева, която е била предоставена на ищеца за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят тази сума, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Не водят до друг извод разпоредбите на чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото те са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на ГПР по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не дерогират императивни процесуалноправни правила. /В тази връзка Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК/

„Интересът“ по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В този смисъл е и разпоредбата на § 1а, ал.

1, т. 2, според която по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Дори под условие да се приеме друго, а именно, че в стойността на договора следва да бъдат включени и вноските по допълнителна услуга „BANK ПАКЕТ КРЕДИТ + СМЕТКА” /застрахователна премия/ в общ размер на 3 983,52 лева, то тогава размерът на възнаграждението, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, би достигнал до сумата от 1658, 52 лв. Същевременно обаче, както се приема и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 , посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения размери служат само като 3 ориентир при служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая не би могло да се приеме, че делото е с фактическа и правна сложност, доколкото по повдигнатия материалноправен спор има обилна безпротиворечива съдебна практика; извършените от пълномощника процесуални действия включват само подаване на искова молба и писмено становище без процесуално представителство в съдебно заседание; делото е приключило без събиране на доказателства в едно съдебно заседание.

Поради изложеното, настоящият състав стига до заключение, че съобразно предвидените критерии в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и чл.

38, ал. 2 ЗА, размерът на полагащото се възнаграждение следва да се определи на 1 000 лева, като е невъзможно да се сподели извода на РС - Девин, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото. За да определи именно посочения размер от 1 000 лева, въззивната инстанция взе предвид стандартите за извършената адвокатска работа съобразно материалния интерес по НВАР и в частност параметрите по §1а и §2а относно количеството и качеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и всички други примерно изброени обстоятелства по т.

3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Страните в настоящото производство не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и постановен друг по същество, с който решението да бъде изменено в частта на разноските, като присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до размер от 1 000 лева. С оглед изложеното, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 255 от 14.08.2025г., постановено по гр. д. № 552 по описа за 2024г. на РС – Девин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 126 от 01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 552/2024 г. по описа на Районен съд - Девин, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като намалява размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. С.

П., по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна правна помощ на Р. А., от присъдените 2 588, 76 /две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки на 1 000, 00 /хиляда/ лева.

4

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Смолян, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500582 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 3049/12.09.2025г /регистратура РС – Девин/ от юрк. К. З. – пълномощник на изпълнителните директори на „Т.Б.А.

Б.“ ЕАД против определение № 255 от 14.08.2025г. по описа на РС – Девин, постановено по гр. д. № 552/2024г, с което на основание чл. 248 ГПК съдът е оставил без уважение молба за изменение на Решение № 126/01.07.2024г., постановено по гр.д. № 552 по описа на РС – Девин, в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.

Като несправедливо се определя присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищеца в размер – приблизителен на 1/4 от цената на иска, още повече, че същото е присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. присъдените разноски са прекомерно високи с оглед правната и фактическа сложност и факта, че реални разноски от страна на ищеца не били направени.