Решение № 1023 от 27.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Шумен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И. при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Зара Ех. И. Гражданско дело № 20243630100239 по описа за 2024 година

ЗЗД.

Предявени са искове с правно основание чл.430 от ТЗ и чл.92 от Подадена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес: *** В срещу Е. П. Т., ЕГН **********, адрес: ***, в която посочва, че на 12.10.2018 година длъжникът Е. П. Т., е сключила Договор за потребителски кредит №221282 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски в по 174 лева в срок до 12.10.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.19 %.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Ответникът Е. П. Т., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.

„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

1

Поради посоченото моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2627,18 лева, формирана както следва: главница в размер на 800 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 219,58 лева, за периода от 12.10.2018 г до 12.10.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 181, 54 лв. за период от 12.10.2019 г. до 28.01.2024 г., 384.36 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, 1041,707 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателно изплащане на вземанията.

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото, ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Н а 12.10.2018 между „Сити Кеш“ ООД и ответника Е. П. Т. бил с к л юч е н Договор за паричен заем кредирект №221282/12.10.2018г.

Вземанията по този договор били прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.

Съгласно представения с исковата молба Договор за паричен заем кредирект №221282/12.10.2018г., сключен между "Сити кеш"ООД и Е. П. Т., кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лева, като последния трябвало да върне тази сума в срок от 12 месеца, на 12 месечни вноски. Общата сума за плащане била в размер на 1 019,58 лева. В Договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,19%, като е предвиден и фиксиран лихвен процент от 40,08%. В Чл.6.1 от договора е посочено е, че в три дневен срок вземането на кредитора трябва да бъде обезпечено с поръчител или банкова гаранция- по избор на кредитополучателя, като подробните условия на които трябва да отговаря поръчителя са посочени в чл.33, ал.1 от ОУ към договора за кредит. Съгласно чл. 6.2 от Договора, при непредставяне на обезпечение съгласно посочените в чл.6.1 условия, заемателят дължи неустойка в размер на 1 068,42 лева.

Съгласно представения с исковата молба Погасителен план към Договор за паричен заем кредирект №221282/12.10.2018г. към всяка от дължимите дванадесет вноски за погасяване на предоставения кредит, при допускане, че се дължи неустойка е начислена и такава, като за първите три вноски е в размер на по 147,288 лева, за останалите по 69,62 лева. Заедно с така начислената неустойка всяка от дванадесетте дължими вноски е в размер на 174 лева, като общия размер на задължението по договора за кредит е 2088 лева.

Ответникът твърди, че уговорката за неустойка е нищожна като развива подробни съображения, които съдът приема за основателни.

Съдът намира, че уговорката за неустойка се явява неравноправна 2 клауза. Според чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (арг. от чл.146, ал.2 от ЗЗП); клаузата е уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца и потребителя, т.е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност. В разглеждания случай в чл.11 от процесния договор е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1 761,15 лева. Видно от текста на договора за кредит (чл.6.1 и 6.2) неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение на заемополучателя да предостави обезпечение, отговарящо на изискването на чл.33, ал.1 от ОУ. Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е опредЕ. имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоeчна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9). Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона.

Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС , а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на 3 неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението ( решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.). В случая уговорената неустойка е над 100% от размера на главницата, затова съдът намира че тази уговорка противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с над 100% от заетата сума. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.

Съдът счита, че нищожността на горепосочената клауза от процесния договор, води до недействителност и на самата сделка сключена между страните по договора. Изхождайки от предмета на Договора за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ , предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е изцяло нищожен, поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК"Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.

11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и 4 процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.