Решение № 239 от 07.10.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Враца, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т.ов

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Галя Цв. И.ова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т.ов Въззивно гражданско дело № 20251400500403 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 6105 от 26.08.2025г., наименована бланкетна, подадена от Т. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. С.

К. – АК-София, против решение № 324/16.05.2025 г. постановено по гр. д. № 2743/2024 г. на Районен съд - гр. Враца, в неговата цялост, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането му против ответника И. О. Ц., ЕГН ***, за прогласяване на нищожността на Решение № 408/11.07.2023 год., постановено по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд – Враца и е отхвърлено като неоснователно искането му против ответника за прогласяване на нищожността на Решение № 2 от 03.01.2023 год. по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца, на Решение № 503 от 31.08.2023 год. по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца и на Решение № 103 от 26.02.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 427 по описа на Окръжен съд - Враца за 2024 год.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на императивни норми на ГПК и на материалния закон, неправилна обосновка /въпреки голямата обстоятелственост в мотивите/, 1 противоречие с Конституцията на Република България и на европейското право /на доктрината и съдебната практика/, както и на елементарната несправедливост. Моли съда да отмени обжалваното решение ведно с всички законни последици, вкл. по отношение на разноските от двете инстанции, които да бъдат възложени на противната страна ведно с евентуалните адвокатски хонорари.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия И. О. Ц., ЕГН: ********** от гр. Враца, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

По тази жалба въззивният съд се е произнесъл с определение № 582/29.10.2025г., с което е отменил решение № 324/16.05.2025 г. постановено по гр. д. № 2743/2024 г. на Районен съд - гр. Враца, в частта му с характеристики на определение, с която е оставено без разглеждане, като недопустимо, искането на Т. С. Г. против И. О. Ц. за прогласяване на нищожността на Решение № 408/11.07.2023 год., постановено по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд – Враца; върнал е делото на Районен съд - гр. Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по тази част на предявените искове и произнасяне с решение по съществото на тази част на спора и е прекратил въззивното производство в останалата му част по депозирана въззивна жалба срещу решението по исковете в останалата им част като преждевременно образувано.

След връщане на делото Районен съд - гр. Враца се е произнесъл с решение № 74/17.02.2026 г., с което е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на Т. С. Г., ЕГН ********** против И. О. Ц., ЕГН *** за прогласяване на нищожността на Решение № 408/11.07.2023 год., постановено по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца.

Против това решение Т. С. Г., ЕГН **********, е подал въззивна жалба вх. № 4603 от 11.06.2026г. с искане същото да бъде отменено с всички законни последици, вкл. по отношение на разноските от двете инстанции, които да бъдат въложени на противната страна ведно с адвокатските хонорари.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение страда от всички отменителни пороци: непълнота на доказателствата, необоснованост, процесуални нарушения, неправилен диспозитив и тенденциозност.

Поддържа, че в решението не са обсъдени най-важните му доводи, че са премълчани някои факти и практиката на Върховния съд е приложена 2 изкривено. Посочва, че в решението са изложени неистини, тъй като нито той, нито някой от адвокатите му не е заявявал, че покойната му съпруга е получила в заем от ответника парична сума - твърди, че нейна приятелка я е подлъгала да й стане гарант за заем, но Е. е твърдяла преди смъртта си, че не е взела дори един лев от И. Ц.. Изтъква, че в решението са премълчани и други важни аргументи и факти, като третата експертиза, направена от независими експерти от София, в която цената на процесния имот е много по-висока и е посочено, е имотът е делим. Счита, че Врачанския районен съд е бойкотирал изпълнението на дадените му указания от Окръжния съд.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия И. О. Ц., ЕГН: ********** от гр. Враца, не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.

С въззивните жалби не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваеми съдебни актове.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. С. Г., ЕГН ********** от гр. Враца, против И. О. Ц., ЕГН ***, от гр. Враца, обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожността на Решение № 2 от 03.01.2023 год. и Решение № 408/11.07.2023 год. и "частична нищожност" на Решение № 503 от 31.08.2023 год., всички постановени по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд – Враца, както и на Решение № 103 от 26.02.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 427 по описа на Окръжен съд - Враца за 2024 год.

В исковата молба, уточнена с молби от 11.10.2024г. и 28.11.2024г., се навеждат твърдения, че срещу ищеца и покойната му съпруга Е. Б. Г. е предявен иск за делба от името на ответника по настоящото дело И. О. Ц., чрез адв. Л. Я., въз основа на който е образувано гр.д. № 2397/2022 година по описа на Врачанския районен съд. Поддържа се, че не е била надлежно учредена от ответника в полза на процесуалния му представител адв. Л. Я. представителна власт - не е било представено годно пълномощно, съдържащо 3 необходимите реквизити. Посочва се, че съдия-докладчика по делото е допуснал груби нарушения на материалния закон, като не е приел, че само Т.

Г. е собственик на процесния имот, което се установявало от представения от него договор за делба със сънаследниците му от 19.07.2011г., заверен от нотариус С. Б., вписан под номер 4447 на 19.07.2011 г., в който е посочен като единствен собственик на имота. Договорът е приет като доказателство по делото с нарочно определение на съда, но в мотивите на решението по първата фаза на делбата, съдът е приел, че липсва втора страница на същия, поради което е обявил, че съпругата на Т. Г. е съсобственик на делбения имот.

Това съдът е направил, защото съпругата е теглила кредит от ищеца И. Ц..

Счита се, че представения по делото нотариален акт № 172 от 22.07.2019 г. на нотариус В. В., в който покойната съпруга на Т. Г. е вписана като прехвърлителка на половината от неговия процесен имот в полза на И. Ц., е негодно доказателство, тъй като е нищожен и обективира нищожна сделка.

Изтъква се, че след смъртта на съпругата на Т. Г., в делото неправомерно е включен против волята му и сина му Емил, само защото е син на несобственичка, като при призоваването му съдът е допуснал груби процесуални нарушения на императивните норми и така е нарушил правото му на защита. Поддържа се, че по делото е назначено вещо лице, без да е посочено, че същото отговаря на изискванията на Наредбата за квалификацията и възнагражденията на вещите лица, както и че в заключението си вещото лице е посочило, че недвижимият имот е неделим и в него има само една тоалетна и баня, което не отговаря на обективната истина.

Оспорва се компетентността и квалификацията на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителната експертиза, и се излагат твърдения за допуснати пропуски на вещото лице при изготвяне на заключението, с което е определена пазарна цена на имота от 162 300,00 лева. Посочва се, че Т. Г. е направил ценни подобрения в имота, които не били отразени от вещото лице.

Твърди се, че по делото не е надлежно изследвано дали делбения имот е делим, дори с малки преустройства. Счита се, че постановеното решение по допускане на делбата е нищожно, в което е объркана собствеността и квотите.

Поддържа се, че решението по допускане на делбата е било обжалвано и по жалбата е било образувано в.гр.д. № 427/2023 г. на Врачанския окръжен съд, 3-ти граждански състав. Посочва се, че постановеното по това дело решение също е нищожно, защото се твърди, че е влязло в сила. Счита се, че при толкова очевидни брутални нарушения на закона в първа инстанция, въз основа на служебното начало окръжния съд е бил длъжен да се произнесе по нищожността на предходните решения, дори без да е сезиран за това.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника И. О. Ц., чрез адв. Л. Я., е депозиран отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не е налице хипотеза на нищожност на постановените съдебни актове. Изразява се становище, че макар в разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК да не са посочени конкретни пороци, 4 водещи до нищожност на едно съдебно решение, съдебната практика е определила съдържанието на това понятие. По-нататък в отговора обстойно са посочени хипотезите на нищожност на съдебното решение и е изложено твърдение, че в конкретния случай не е налице нито една от тези хипотези.

Претендират се разноски.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са приложени гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд – Враца, въззивно гражданско дело № 4272023г. по описа на Окръжен съд – Враца, гр. дело № 3259/2024г. по описа на ВКС, II г.о. и ч.гр.д. № 4939/2024г. по описа на ВКС, I г.о.

Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивните жалби, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с нищожността на посочените решения на РСВраца и ОС-Враца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и тези по приложените дела, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи, че с Решение № 2 от 03.01.2023 год. по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца, съдът е допуснал съдебна делба на съсобствен недвижим имот представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18- 43/16.09.2005 г. на изп. директор на АК с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор №*** с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, брой нива на обекта - 1, целия с площ от 107.42 кв.м., заедно с прилежащите части: съответните идеални части от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото, ниво: първо, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта:

***, над обекта – няма; при права: 3/6 ид. части за И. О. Ц., 2/6 ид.части за Т. С. Г. и 1/6 ид. част за Е. Т. Г.. Постановеното решение не е 5 обжалвано и е влязло в законна сила, предвид което съдът е насрочил първо съдебно заседание на втора фаза на делбеното производство.

По гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца, в производство по чл. 250 и чл. 248 ГПК е постановено Решение № 503 от 31.08.2023 год., с което съдът е приел, че искането за допълване на съдебното решение е неоснователно. По отношение на направеното искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските и присъждане на ищеца на разноски в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение по отхвърленото искане за възлагане на делбените имоти на ищеца и исканията по сметки, съдът е приел, че е изложил мотиви в съдебното решение, които поддържа, а именно по присъединените искове разноските в делбеното производство се дължат по правилата на чл.78 ГПК, в случая исканията по сметки на ищеца са отхвърлени и не му се следват разноски. Исканията за възлагане на делбените имоти са част от спецификата на делбения процес, не са самостоятелни искови претенции, при което по отношение на тях разноските се дължат по общите правила на чл.355 ГПК, като е приел, че разноските в делбения процес се поемат от съделителите така както са направени съобразно дяловете на страните, съдът е приел, че и това искане е неоснователно и е отхвърлил молбата на ищеца.