Решение № 5063 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5063 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20251100503855 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 52810/13.02.2025г., подадена от „Агроланд България“ АД, чрез адв. Д. Г., срещу Решение № 745/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 21713/2024г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, с което съдът е уважил предявените от Х. К. Х. срещу „Агроланд България“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено със заповед № 023019/15.03.2024 г. на изпълнителния директор на „Агроланд България“ АД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата и го е възстановил на заеманата до уволнението длъжност „мърчандайзер продажби“ при ответника „Агроланд България“ АД. С постановеното решение съдът е уважил частично предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и е осъдил „Агроланд България“ АД да заплати на Х. К. Х., сумата от 11 494,95 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 18.03.2024г. до 18.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2024г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 16 118,10 лв., поради уважено възражение за прихващане.

С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за сторените от страните разноски в производството.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.

1

Въззивникът намира, че макар и съдът да е приел, че има реално извършено съкращение на щата от страна на ответника-работодател, същият е излязъл извън обхвата на дължимата по закон проверка, като е обсъдил в противоречие със събраните по делото доказателства целесъобразността на извършения подбор. Отбелязва се на първо място, че неправилно съдът е приел, че длъжността „мърчандайзер продажби“ са заемали трима служители, като в действителност сочи, че са били двама, тъй като служителката Ц.Д. е имала по-различни трудови функции в сравнение с тези на другите двама - ищеца Х. и служителя А.Я.. Поддържа, че Х. е придобил квалификационна образователна степен „магистър“, специалност Икономика на търговията, след завършен квалификационен курс от година и половина, което обаче не водело до извод за придобито от ищеца висше образование със степен магистър, доколкото същият не е представил документ за придобита бакалавърска степен на образование. Ето защо сочи, че съобразно представените от служителите документи, Х. и Д. притежават една и съща завършена образователна степен – професионално средно-техническо образование, а служителят Я. – по-висока степен - висше образование. В тази връзка намира за правилна направената от комисията по подбор оценка за образователната степен и квалификацията на всеки от служителите. На следващо място счита, че оценката е правилна и по отношение на втория критерий – качество и начин на изпълнение на възложените задачи, като в тази връзка посочва, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Коприваленски макар и същият да не е имал преки впечатления от работата на ищеца.

Поддържа, че такива е имал свидетелят Х., доколкото същият поради характера на работата си (търговски директор при ответника) е имал пряк контакт с Х., включително и по отношение на изпълняваната от него работа, поради което дадените от него показания следвало да бъдат ценени с висока степен на достоверност. Излага становище за законосъобразност на извършения от работодателя подбор, като сочи, че възприетата от същия бонусна система няма отношение към установените критерии за подбор по чл.

329 КТ и не обосновава извод за качеството на извършената от ищеца работа.

Намира за неоснователни и предявените искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се сочи, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че претендираното от ищеца обезщетение следва да бъде намалено с реално получената от него сума в размер на 4623,15 лева (нетна), като се излагат съображения, че същото е следвало да бъде намалено със заплатеното от работодателя обезщетение по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 КТ в брутен размер. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивна жалба вх. № 108479/27.03.2025 г., подаден от въззиваемата страна Х. К. Х., 2 чрез адв. А. У., с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Поддържа се, че съдът е извършил преценка единствено за законосъобразност на извършения подбор, като подробно е коментирал във връзка със събраните по делото доказателства установените от работодателя критерии, прилагането им спрямо служителите, участващи в подбора, както и крайната оценка на работодателя. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно: броя на участниците в подбора, прилагането на критериите за подбор спрямо ищеца и за липсата на конкретна методика за оценяване при подбора.

Споделя възприетото от съда, че размерът на претендираното обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ следва да се намали с реално получената от работника сума, а не с тази, заплатена от работодателя в брутен размер. Излага се подробно становище за правилност и обоснованост на постановения от Софийски районен съд съдебен акт. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на сключен между тях безсрочен трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „мърчандайзер продажби“, което е било прекратено с процесната заповед № 023-019/15.03.2024 г. на посоченото в нея основание и считано от посочения в нея момент.

В тежест на ответника е да установи осъществяването на 3 законоустановените предпоставки за възникване в негова полза на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника, които при разглежданото уволнително основание – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ са следните: реално съкращаване на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва; моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай, че не се съкращава единствената заемана длъжност или се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.

Между страните в производството не е спорно, а се подкрепя от представените писмени доказателства, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение съгласно трудов договор № 23/15.09.2017 г., въз основа на който ищецът е бил назначен на длъжност „мърчандайзер продажби“ при ответника, както и че същото е било прекратено, считано от 18.03.2024г. с процесната заповед № 023-019/15.03.2024 г., на посоченото в нея основание – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата.

Спорно между страните в производство е дали в полза на работодателя е възникнало субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с ищеца на разглежданото уволнително основание – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, включително и дали работодателят законосъобразно е упражнил правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.

За установяване на наличието на процесното уволнително основание по чл. 328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ - съкращаване в щата по делото са представени следните писмени доказателства, а именно:

Видно от представения протокол на 11.03.2024 г. е проведено заседание на Съвета на директорите на ответника „Агроланд България“ АД, на което са взети следните решения: за съкращаване на 1 щатна бройка в Търговския отдел за длъжността „мърчандайзер продажби“, считано от 15.03.2024г., поради отпадане на необходимостта от поддържане на повече от 2 щатни бройки за същата длъжност; за извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ в Търговски отдел за длъжността „мърчандайзер продажби“ и одобряване на критериите за подбор; одобряване на новото щатно разписание на длъжностите в „Агроланд България“ АД, в сила от 15.03.2024г.

Представени са и 2 броя заповеди за утвърждаване на щатно разписание при ответника, както следва: заповед № 1/31.08.2017г., съгласно която считано от 01.09.2017г. се предвиждат три щатни бройки за длъжността „мърчандайзер продажби“, както и заповед № 18/12.03.2024г, с която е утвърдено ново длъжностно щатно разписание, според което считано от 15.03.2024г. се 4 предвиждат две щатни бройки за длъжността „мърчандайзер продажби“.

Със заповедта от 12.03.2024г. е назначена комисия за извършване на подбор съгласно чл. 329 КТ в състав: П.П. – Изпълнителен директор; Д.К. – Генерален мениджър и Т. Х. – Търговски мениджър и пряк ръководител на служителите на длъжност „мърчандайзер продажби“, участващи в подбора.

Съгласно ТР № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.

Практиката на ВКС е константна и по въпроса, че при съкращаване на щата, когато се уволняват само част от работниците или служителите, заемащи съответната длъжност, подборът е задължение на работодателя и става част от правото му да прекрати трудовия договор. Такова задължение не е изрично посочено в Кодекса на труда, но същото се извлича по тълкувателен път от целта на подбора – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд за доказано извършеното реално съкращаване в щата на 1 (една) щатна бройка за длъжността „мърчандайзер продажби“ в Търговския отдел на ответника. Този извод се подкрепя от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, от които е видно, че преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, работодателят е взел решение за съкращаване на 1 /една/ щатна бройка в Търговския си отдел за длъжността „мърчандайзер продажби“, считано от 15.03.2024г. Решението е взето от компетентен съгласно устава орган на дружеството (Съвета на директорите), като същото е обективирано в представения по делото протокол от 11.03.2024г., с който е одобрено и новото щатно разписание на длъжностите в дружеството, влизащо в сила от 15.03.2024 г., за което е издадена и заповед от 12.03.2024г.