Решение № 130 от 01.08.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ямбол, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200321 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Д.С. – *** на Община „Тунджа“, представляващ Община „Тунджа“, със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез адв. Г.И.Г. от АК Ямбол срещу Наказателно постановление № НЯСС-45/18.03.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на жалбоподателят на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид това, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се и съображения, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като жалбата му се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г. от АК-Ямбол и се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в нея. Претендират се и направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е представено писмено становище, в което се излагат доводи за правилността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила и се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на направените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

С Акт за публична общинска собственост № 5293/10.04.2018 г. язовир, находящ се в поземлен имот № *** в землището на с. *** и в поземлен имот № *** в землището на с.

Ботево, общ. Тунджа, обл. Ямбол е собственост на Община Тунджа.

На 10.11.2022 г. комисия, назначена със заповед № РД-01-00081/13.05.2022 г. на областния управител на област Ямбол, включваща и свид. М. – старши инспектор в РО „ЮгЮгоизточна България“, офис Ямбол при ДАМТН извършила проверка на язовира, находящ се в землището на с. ***, при която били дадени предписания на Община Тунджа в протокол от проверка за готовността за безопасна експлоатация на язовири и съоръженията към тях № 289/10.11.2022 г., а именно да се възстанови равнинността на короната, със срок на изпълнение 30.06.2023 г. Проверката била извършена в присъствието на представител на Община Тунджа – Г.Н., която бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола.

На 28.09.2023 г. е извършена проверка от комисия, състояща се от свидетелите М. и И. от РО „Юг-Югоизточна България“, офис Ямбол, в присъствието на представител на собственика Община Тунджа – Г.Н. на язовира, находящ се в поземлен имот № *** в землището на с. *** и в поземлен имот № *** в землището на с. Ботево, общ. Тунджа, обл.

Ямбол, при която било установено, че не са изпълнени предписанията, а именно короната е вълнообразна и с коловози, като бил съставен констативен протокол № *** Изпратена е била покана до ***а на Община Тунджа за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изх. №85-02-193/18.10.2023 г. На 16.11.2023 г. в присъствието на упълномощен представител на Община Тунджа – Г.Н. бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, като не са били възражения при съставянето на акта. Такива се са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Впоследствие на 18.03.2024 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М., И. и П., както и на приложените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на 21.03.2024 г., а жалбата е подадена пред Районен съд - Ямбол на 04.04.2024 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

2

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, а така също са посочени и останалите компоненти - време и място на извършване на нарушението.

Неоснователен е доводът в жалбата, че в случая е изтекъл предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН. Доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, при срок за изпълнение на отправеното му предписание - 30.06.2023 г., на 01.07.2023 г. жалбоподателят е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение, а нарушителят следва да се счита за открит към 28.09.2023 г. – датата на извършване на проверката, на която е констатирано неизпълнението. От тази дата започва да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил изтекъл към 16.11.2023 г. – датата на съставяне на АУАН.

Както в АУАН, така и в Наказателното постановление изрично се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5. Съгласно чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Съгласно чл.

138а, ал. 3, т. 5 от закона Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. А разпоредбата на чл. 138а, ал.

3, т. 5 от Закона за водите сочи, че комисиите дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение;

Безспорно в случая от оправомощени длъжностни лица при ДАМТН, на Община „Тунджа“, като собственик на язовира са дадени предписания по осъществяване за безопасна експлоатация с протокол № 289/10.11.2022 г., като при последваща проверка, обективирана в констативен протокол № *** е установено, че същите не са изпълнени в определения срок – до 30.06.2023 г., с което неизпълнение собственикът е извършил 3 вмененото му административно нарушение и подлежи на санкциониране на основание чл.

200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят Община Тунджа за язовир, находящ се в поземлен имот № *** в землището на с. *** и в поземлен имот № *** в землището на с. Ботево, общ. Тунджа, обл. Ямбол, не е изпълнил задължителното предписание на комисията в срок до 30.06.2023 г., а именно, че не е възстановил равнинността на короната, предвид наличието на коловози по короната на язовирната стена и с бездействието си е извършил нарушение по посочения текст от закона.

Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на пропуски. С оглед на това съдът счита, че случаят не е маловажен и жалбоподателят следва да понесе следващата се административно наказателна отговорност за така извършеното нарушение.

Предвиденото наказание по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за юридическите лица е имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в минимален размер, поради което не са налице основания за изменението й.

При този изход на делото направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и следва да не бъде уважено, а това на АНО следва да се уважи.

Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, на ДАМТН следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., които да се заплатят от жалбоподателят.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-45/18.03.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на община Тунджа, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявана от С.Д.С. – *** на общината, на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл.

4

200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл.

138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Община Тунджа, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявана от С.Д.С. – *** на общината да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сума в размер на 100 лв., представляваща разноски за процесуално представителство.

НЕ УВАЖАВА искането на Община „Тунджа“, със седалище и адрес на управление: гр. *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.