Определение № 17256 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17256 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Клаудия Р. Митова

Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20221100505451 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.130, изр. второ ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 25140759/20.09.2021 г. на М. Д. Д. и М.М. Д.а срещу Определение № 20164469/28.07.2021 г., постановено по гр.д. № 78995/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е прекратено производството по делото, образувано по подадената от жалбоподателите искова молба, с която срещу ЧСИ Г.С.Д. и „ДЗИ Общо застраховане“ АД са предявени осъдителни искови претенции.

Жалбоподателите поддържат, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са оплаквания, че атакувания съдебен акт е постановен от незаконен състав, доколкото председателя на същия е постановявал отводи по други дела, инициирани от жалбоподателите. Твърдят, че в цялост са изпълнени указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите в исковата молба. Навеждат съображения, че след увеличението на исковите претенции делото не е било подсъдно на районен съд като първа инстанция, поради което решаващият съдебен състав е следвало да го изпрати по подсъдност в Софийски градски съд. Желаят отмяна на определението и връщане на делото на СРС с указания за изпращането му по подсъдност съобразно увеличението на исковата претенция.

По аргумент от разпоредбата на чл.130, изр.2 ГПК препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирани страни, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 1

ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 60091/05.05.2017 г., с която жалбоподателите, в качеството им на наследници на покойния Д.Д. Д., са предявили срещу ЧСИ Г.С.Д. и „ДЗИ Общо застраховане“ АД осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 015 000 лева, от които 15 000 лева за закупуване на лекарства и провеждане на лечение и 500 000 лева за репариране за причинени неимуществени вреди, всички настъпили като последица от депозирани от първия ответник писма от 07.09.2009 г. до Софийска градска прокуратура по пр.пр. № 9223/2009 г., станали основание за възлагане на данъчна проверка на двамата жалбоподатели, наследодателя им Д.Д. Д., ЕТ „Снемо Марс“, „ДиМ Д. консултинг хауз“ ЕООД и „Нед ойл къмпани“ ООД и наложени им в тази връзка възбрани и запори. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 5610/2017 г. по описа на Софийски градски съд.

С молба от 06.10.2017 г. ищците са намалили исковите си претенции до размера от по 16 850 лева, като частични искове от такива в първоначално заявения общ размер.

С определение от 10.10.2017 г. производството по гр.д. № 5610/2017 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС.

С молба от 16.10.2017 г. ищците са уточнили, че претенциите срещу ЧСИ Г.С.Д. са в размер на 10 015 000 лева за репариране на имуществени вреди, от които 15 000 лева за закупуване на лекарства и провеждане на лечение и 500 000 лева за репариране за причинени неимуществени вреди, а срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД са в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 1 100 000 за причинени имуществени вреди, като отговорността на последния произтича от качеството му на застраховател на първия ответник.

След изпращането му по подсъдност в СРС делото е образувано под номер 78995/2017 г.

С разпореждане № 492545/20.09.2018 г. на ищците са дадени указания на основание чл.129, ал.2 ГПК, а в срока за отстраняване на нередовностите в исковата молба същите са увеличили размера на частичните искови претенции на по 25 666 лева от общия първоначално заявен размер (молба вх. № 5171593/25.10.2018 г.) и са депозирали молба от 29.10.2018 г. в изпълнение на указанията за отстраняване на констатираните от съда нередовности.

С разпореждане от 30.10.2018 г. СРС е указал на ищците в седмичен срок от уведомяването да посочат по отношение на коя от претенциите правят увеличение на иска, доколкото такова може да се иска на ясно и конкретно предявена искова претенция.

В указания срок с молба от 30.11.2018 г. ищците са заявили увеличение до размер от 28 900 лева на частичния иск за обезщетение за имуществени вреди от общ размер от 10 000 000 лева срещу двамата ответници, увеличение до размер от 28 900 лева на 2 частичния иск за обезщетение за неимуществени вреди от общ размер от 500 000 лева срещу двамата ответници и увеличение до размер от 28 900 лева на иска за обезщетение за имуществени вреди за закупуване на лекарства и лечение. Пожелали са изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.

С Определение № 20164469/28.07.2021 г. е прекратено производството по гр.д. № 78995/2017 г. по описа на Софийски районен съд.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че за ищците липсва правен интерес от провеждане на исковете, а наличието му представлява задължителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Изложил е съображения, че правният спор привидно е повдигнат от ищците, което се извежда от трикратното изменение на цената на исковете без промяна във фактическата обстановка и доказателства за необходимост от търсеното изменение, с което се цели промяна на подсъдността на спора. Направен е извод, че е налице злоупотреба с право, изключваща правния интерес от защита, поради което производството подлежи на прекратяване.

По отношение на възраженията за наличието на основания за отвод на първоинстанционния състав следва да се посочи, че съгласно чл.2 ГПК съдът дължи да разгледа всяко отправено до него искане за защита или предписано от закон съдействие, а гаранция за осъществяване на тази функция е прокламираната в чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България независимост на съдебната власт и обвързаност на съдиите, натоварени да я осъществяват, единствено от общоприети правила. В тази насока недопустимо е участие на съдия при решаване на делото, когато съществуват конкретни факти, поставящи го в особено отношение с някоя от страните по спора или спрямо благото, обект на спора и тази специфична връзка провокира съмнение у съдията, че ще бъде в състояние да осигури безпристрастно решение или обективно съществуващото отношение провокира разумно съмнение у обективния наблюдател. При това меродавно при решението дали съдия да бъде отведен не е субективното усещане у страната и формираното на тази основа отношение към съдебната институция или отделния съдия, а единствено съществуващо отношение у съдията било към предмета на спора, било към страна по делото, т.е. дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани.

Необходими са факти, от естество при субективна преценка /лични убеждения на конкретен съдия/, и обективна преценка /легитимна външна причина /, да насочат за възможна пристрастност на съда, съобразно практиката на ЕСПЧ /ЗЗ. Nortier v Netherlands, 13924/88, 24 август 1993 г, също така Hauschildt v Denmark, Kiprianou v Cyprus и др/. В случая наличието на предходни отводи по други дела, по време когато председателя на съдебния състав е бил съдия в друг съд, каквито съображения частните жалбоподатели са изтъкнали при настоящето обжалване, не могат да обосноват основание за отвод по конкретното дело, което зависи от различни факти /Определение № 358 от 07.05.2021 г. по гр. д. № 509/2021 г. на III ГО на ВКС, Определение № 269 от 22.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4545/2023 г./.

Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на предмета на иска чрез извършване на процесуално действие, отправено до съда. Увеличението на иска, като 3 една от формите на изменение на иска, представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Увеличението на иска се предприема, когато искът първоначално е бил предявен като частичен или когато в хода на исковото производство ищецът установи, че е допуснал грешка относно неговия размер.

Когато исковата молба е останала нередовна, предприетото от ищеца, по негова инициатива или по указание на съда на основание чл. 129 ГПК, уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, и посочените в тази разпоредба изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна искова молба, т. е. когато обстоятелствата, съставляващи основанието на иска, както и самото искане към съда, са ясно, пълно и непротиворечиво очертани /Определение № 60449 от 15.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3484/2021 г., III г. о./.

В случая първоинстанционният съд правилно и законосъобразно с разпореждане № 492545/20.09.2018 г. е дал указания на ищците по реда на чл.129, ал.3 ГПК за отстраняване на нередовностите в исковата молба. В срока за изпълнение на същите, наред с наред с уточняването на неясните, непълни и противоречиви обстоятелства ищците са заявили претенциите си за обезщетения в размер от по 28 900 лева, довело до промяна на родовата подсъдност на предявените искове, поради което сезираният съд не е имал право да разгледа делото, а е дължал да го прекрати при себе си и да го препрати на компетентния съд, съобразно правилата на чл.104 ГПК. Като не е сторил това, а е прекратил изцяло производството като недопустимо при липса на правен интерес, обоснован от преценка за нарушение на изискването на чл.3 ГПК, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили и делото да се върне на СРС за преценка процедиране по реда на чл.118, ал.2 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 20164469/28.07.2021 г., постановено по гр.д. № 78995/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по подадената от М. Д. Д. и М.М. Д.а искова молба, с която срещу ЧСИ Г.С.Д. и „ДЗИ Общо застраховане“ АД са предявени осъдителни искови претенции и връща делото на Софийски районен съд за процедиране съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5