Решение № 6756 от 10.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6756 гр. София, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100043 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 112/05.01.2026 г., о т ********, ЕИК ******, *******, с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу Н. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: *******, общ. Столична, обл.

София (столица):

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 649.85 лева (332.26 евро) главница за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 130.65 лева (66.80 евро) - лихва за периода 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 649.85 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1

20.89 лева (13.41 евро) главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.06.2022г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.55 лева (2.84 евро) – лихва за периода 15.08.2022 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 20.89 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 1493/07.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2495/2025 по описа на РС - Враца, за абонатен номер ******, ID номер *****, инсталация № ******/, за топлоснабден имот: гр. София, ********. срещу Л. И. Т. с ЕГН:**********, с адрес: ******, общ. Столична, обл. София (столица):

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 649.85 лева (332.26 евро) главница за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 130.65 лева (66.80 евро) - лихва за периода 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 649.85 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 20.89 лева (13.41 евро) главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.06.2022г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.55 лева (2.84 евро) – лихва за периода 15.08.2022 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 20.89 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 1493/07.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2495/2025 по описа на РС - Враца, за абонатен номер ******, ID номер *****, инсталация № ******/, за топлоснабден имот: гр. София, ********.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на процесното жилище и имат качеството на потребител.

Всеки един от тях отговаря за 1/2 ид. ч. от общото задължение за имота.

2

Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като съсобственици всеки е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ******, IBAN: BG48SOMB ****** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Твърдят, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил сумата за сградна инсталация. Оспорват качеството на клиенти. Оспорва да е ползвана топлинна енергия, същото не отговаряло на качеството. Позовават се решение по дело С-760/23 и Решение по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, като твърдят, че методиката за сградна инсталация не е законосъобразна. Оспорва количеството топлинна енергия, средствата за измерване. Оспорват исковете по основание и размер. Оспорват лихвата за забава.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да се уважат. Претендира разноски.

Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответниците в о.с.з., не се явява и не се представляват. С писмена молба, докладвана след приключване на съдебното дирене по делото, депозирана на 05.04.2026 в 22.23 часа чрез ССЕВ до СРС, изразяват становище, че съгласно мотивите на СЕС отмяната на методиката действа за минал период. Представя решение на АС – Бургас. Претендира разноски. Не представя списък по чл.80 ГПК.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК 3 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 7012/19.02.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 73-81 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Следва да се отбележи, че съгласно ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при допуснато съществено процесуално нарушение, въззивът следва да го отстрани.

По основателността на иска

С определение № 7012/19.02.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 73-81 от делото).

По качеството на потребител на топлинна енергия

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с 4 изключение на изброените по-долу.

Видно от представения н.а. на 07.07.2006 г. Е.Г. П. купува процесния имот: апартамент № 4, гр. ******** (л.11-12 от делото).

Е. П. е осъдена да заплати ищеца други суми на същото основание, но за различен период, съгласно Решение № II-74-247/17.12.2015 г. по гр. д. № 48941/2024 г., което е доказателство, че ответникът трайно и системно не зачита интересите на кредитора и е недобросъвестен спрямо тях, тъй като не изпълнява в срок поетите задължения. Този факт е доказателство, че лицето не се повлиявал от съдебните решения, не ги зачита и не уважава Върховенството на закона и в частност Съда. Има трайно изградена практика на незачитане на задълженията си по облигацията (л14-18 от делото).

На 19.09.2016 г. Е.Г. П. е починала като е оставила свои законни наследници по чл.5 ЗН Л. И. П. – Т., ЕГН ********** - дъщеря и Н. И. П., ЕГН ********** – син (л.19 от делото).

Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице Л. И. П. и Л. И. Т. са едно и също лице, и наличното ЕГН и служебно извършените справки от съда в НБД (л.71-72 от делото).

Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от ответника, че се е отказал от наследството или го е приел по опис, поради което е налице законовата презумпция, че са наследници (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.). Освен това, ответникът не твърди, че е направил отказ или че е приел наследството по опис, за да се изследва това възражение.

При служебна справка н книгата по чл.49 ЗН, съдът установи, че няма вписан отказ от наследството на Е. П..

Следователно от 19.09.2016 г. до настоящия момент двамата ответници са съсобственици на процесния имот, на основание наследяване от общия им праводател. Като такива всеки един от тях отговаря за задълженията на имота за 1/2 ид.ч, на основание чл.5, ал.1 ЗН и за задълженията на неговия праводател. От тази дата същите имат качеството на потребител на топлинна енергия, като съсобственици и отговарят разделно за 1/2 от задължението за топлинна енергия за обекта.

От представените доказателства и доказателствени средства се установи, че ответникът е собственик на процесния имот. Следователно като такъв има качеството потребител на топлинна енергия.