Решение № 5282 от 24.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5282 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „И.ПО М.“ ЕООД, чрез представителя му, срещу решение № 20071241/13.12.2022 г. на СРС, 44 с - в, по гр. д.

№ 1688/2017 г., с което „И.ПО М.“ ЕООД, ЕИК *******, (конституирано на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник „МК“ ЕООД) е осъдено да заплати на Ц. П. Н., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 12, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, б. „в“ от Договор № ДВ 01/10.02.2016 г. за възлагане на ликвидацията на „МК“ ЕООД, сумата от 1 680 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 12.01.2017 г. до окончателното плащане и разноски по делото.

Решението не се оспорва и е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени предявените от Ц. П. Н., ЕГН ********** срещу „И.ПО М.“ ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 5, т. 1 ТЗ вр. чл.

147, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 вр. чл. 11, ал. 1, б. „в“ от Договор № ДВ 01/10.02.2016 г. за възлагане на ликвидацията на „МК“ ЕООД за сумата от 5 178, 80 лв.

- сбор от дължими месечни възнаграждения по договора за периода от 01.04.2016 г. до 28.07.2016 г. и за сумата от 420 лв. - дължимо възнаграждение за периода след освобождаването на ищеца от длъжността ликвидатор на 29.07.2016 г. до вписване на промяната в търговския регистър на 03.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.01.2017 г. до окончателното плащане.

Въззивникът - ответник - „И.ПО М.“ ЕООД счита решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила в оспорената част. Поддържа, че СРС се е произнесъл в противоречие с 1 практиката на ВКС и съдилищата по въпроса за неспазения срок на предизвестие от страна на възложителя при прекратяване на договор с ликвидатор. Сочи, че правилно съдът е съобразил, че спорът е концентриран около въпроса за основанието, на което е прекратен договора. Съдържанието на клаузите на чл. 12, ал. 1 и 2 от договора е определящо за възникване правото на обезщетение за ищеца за неспазено предизвестие за периода след освобождаването му от длъжност ликвидатор до вписване на промяната в ТР. Излага доводи, че договорът за ликвидация е едностранно прекратен от ответника на основание чл. 11, ал. 2 - поради нанесени от ликвидатора вреди на дружеството в ликвидация, т. е. договорът е прекратен без да е необходимо предизвестие. Счита, че съдът неправилно е приел, че воденото дело на 77 с - в, СРС за оспорване на сключен от ищеца от името на дружеството договор за прехвърляне на предприятие, не съставлява основание за прекратяването на договора с ищеца.

Поддържа, че решението не е аргументирано и не е направен обстоен анализ на приетите доказателства. Съдът не е обяснил значението на доказателствата за спора и не е изградил изводите си въз основа на тях. Излага съображения, че това е довело до неточно прилагане на материалния закон. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се отхвърли изцяло иска за обезщетение за неспазено предизвестие.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ищецът Ц. П. Н., не е взел становище по жалбата в срока по чл. 263 ГПК или в хода на производството.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на решението, а за допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от съображенията на въззивника, изложени в жалбата. Съдът следи и без довод от страните само за нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението се оспорва само в частта, в която срещу въззивника е уважен иск за заплащане на сумата от 1 680 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на договора, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 12, ал. 1 и чл. 11 ал. 1 б. „в“ от Договор № ДВ 01/10.02.2016 г. за възлагане на ликвидацията на „МК" ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.01.2017 г. до окончателното плащане.

Решението не се оспорва и е влязло в сила в останалата част, в която са отхвърлени предявените от Ц. П. Н., ЕГН ********** срещу „И.ПО М.“ ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 5, т. 1 ТЗ вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 вр. чл. 11, ал. 1, б. „в“ от Договор № ДВ 01/10.02.2016 г. за възлагане на ликвидацията на „МК" ЕООД – за заплащане на сумата от 5 178, 80 лв. - сбор от дължими месечни възнаграждения по договора за периода от 1.04.2016 г. до 28.07.2016 г. и за сумата от 420 лв. - дължимо възнаграждение за периода след освобождаването на ищеца от длъжността ликвидатор на 29.07.2016 г. до вписване на промяната в търговския регистър на 03.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.01.2017 г. до окончателното плащане. В тази част решението не е предмет на въззивна проверка.

В рамките на проверката, която съдът осъществява по реда на чл. 269 ГПК, въззивният състав намира, че решението е валидно и допустимо постановено в оспорената част, като съдът не е допуснал нарушения на императивни 2 материалноправни норми при постановяване на решението. Жалбата срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна.

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че в рамките на открито производство по ликвидация на „МК“ ЕООД (понастоящем заличен търговец), с Протокол № РД-21-18/10.02.2016 г. на Министъра на икономиката, упражняващ правата на Държавата като едноличен собственик на капитала, ищецът е назначен за ликвидатор на дружеството с определено месечно възнаграждение.

Въз основа на решението взето с посочения протокол, с ищеца е сключен Договор № ДВ 01/10.02.2016 г. с Министърът на икономиката, по който му е възложено да извърши ликвидацията на „МК" ЕООД. Договорът е със срок на действие до 31.12.2016 г. (арг. от чл. 2).

Уговореното възнаграждение на ликвидатора е в определения с Протокол № РД21-18/10.02.2016 г. на Министъра на икономиката размер на четири минимални работни заплати за страната, платимо ежемесечно, не по-рано от последното число на текущия месец (чл. 9, ал. 1). Според ПМС № 375/28.12.2015 г. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. минималната работна заплата за страната е била в размер от 420 лв..

В съответствие с уговорките на страните по договора СРС е приел, че месечното възнаграждение за исковия период е в размер на 1 680 лв.

На следващо място в чл. 11 от договора са уредени хипотези на предсрочно прекратяване, а по ал. 1, б. „б“ и б. „в“ – е предвидена възможност за едностранно прекратяване от всяка от страните с даване на предизвестие, чийто срок е определен на три месеца за ликвидатора и на един месец за възложителя.

Предвидена е и възможност възложителят да преустанови действието на договора без предизвестие в посочени в чл. 11, ал. 2 случаи на виновно поведение на ликвидатора, както следва: б. „а“ - при нарушение на закона или нормативната уредба, извършено при или по повод изпълнението на задълженията му по договора; б. „б" при действия извън предоставените му с договора правомощия и условия; б. „в" - при предоставяне на възложителя на невярна информация или съставяне на документи с невярно съдържание; б. „г" - при действия или бездействия, довели до неоснователно забавяне на ликвидацията или от които са произтекли щети за дружеството и б. „д“ при извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда.

В чл. 12 са уговорени хипотезите, при които договорът е прекратен преди изтичане на срока по взаимно съгласие и с предоставено от всяка от страните предизвестие. Според чл. 12, ал. 2, ако възложителят прекрати договора без предизвестие, ликвидаторът има право да получи обезщетение за неспазен срок на предизвестието съразмерно на месечното му възнаграждение (чл. 12, ал. 1).

В производството се установява и не е спорно, че в Протокол № РД-2187/28.07.2016 г. на Министъра на икономиката, е взето решение за освобождаване на ищеца като ликвидатор на „МК“ ЕООД и прекратяване на сключения с него Договор № ДВ 01/10.02.2016 г. за възлагане на ликвидацията. В Протокола не е посочено конкретно прекратително основание от тези, предвидени в договора (чл. 11) или в закона.

Между страните не е спорно също, че освобождаването на ищеца като ликвидатор е вписано по партидата на дружеството в ТР на 03.08.2016 г.

Спорът по делото, пренесен и във въззивното производство, се концентрира върху въпроса дали за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение по чл. 79, 3 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ТЗ - за прекратяване на договора му като ликвидатор на дружеството без да е спазено предизвестието от страна на възложителя. Ответникът поддържа, че не дължи такова обезщетение, тъй като договорът е прекратен на предвиденото в чл. 11, ал. 2 основание - без предизвестие поради виновно неизпълнение на задълженията на ликвидатора.

По съществото на спора, въззивният съд намира следното :

Обосновано и в съответствие с представените пред него доказателства СРС е направил извод, че договорът за възлагане на ликвидацията на ЕООД с ищеца е едностранно прекратен от принципала на дружеството - с решението по Протокол № РД-21-87/28.07.2016 г. на Министъра на икономиката.

Ответникът нито в производството пред СРС, нито в настоящото производство твърди да е изпращал предизвестие до ищеца за прекратяване на договора в уговорения в чл. 11, б. „в“ едномесечен срок за това. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че решението за прекратяване на договора е взето на 28.07.2016 г. и е вписано в ТР на 03.08.2016 г. - т. е. обоснован е извода, направен и от СРС, че възложителят не е дал едномесечно предизвестие на изпълнителя, каквато е уговорката на страните по договора за възлагане на ликвидацията.

В съответствие с доказателствата е и извода на съда, че ответникът не доказва твърденията си да е прекратил договора на друго основание - т. е. поради виновно поведение на ищеца, в някоя от посочените в чл. 11, ал. 2 на които се позовава, без предизвестие. В тежест на ответника е било да установи, пълно и главно, че е приложил различно основание за прекратяване на договора, за което не е било да дава предизвестие на изпълнителя.

Не се установява искът, заведен от заличеното дружество „МК“ ЕООД, за оспорване валидността на сключен от негово име от ищеца договор за продажба на търговско предприятие и уважаването на този иск с влязлото в сила решение по гр. д.

№ 48770/2016 г. по описа на СРС, 77 с - в, да има връзка с прекратяване на договора с ищеца, както е приел и СРС в решението си.

При така установените обстоятелства, въззивният съд споделя изцяло тезата на СРС, че договорът с ищеца е прекратен от възложителя без да се спази уговореното в чл. 11, аб. 1, б. „В“ едномесечно предизвестие за прекратяване. Поради това за ищеца е възникнало правото уговорено в чл. 12, ал. 2 от договора за обезщетение в размер на месечното му възнаграждение по договора от 1 680 лв.

Доколкото крайните изводи на въззивният състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението в оспорената уважителна част е постановено при спазване на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените разноски.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна - ищец. Тъй като той не претендира разноски за въззивното производство, такива не се присъждат в негова полза.