Решение № 2849 от 06.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ................/06.07.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН

ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18365 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен М.Т.Р., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Областна дирекция на * иск с правно основание чл. 178, ал.

1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2244,07 лв.(след допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235 часа за периода от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 303,81 лв. .(след допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК)представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията до 07.11.2019 г.

Ищецът М.Т.Р. излага, чрез адв. *, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност „дежурен” към *, като има статута на държавен служител. Работил на смени от 22:00 ч. до 06:00 ч. при сумарно изчисляване на работното време. Сочи, че съгл. чл. 176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състои от основно и допълнителни, Поддържа се, че нормалната продължителност на работното време съобразно чл.. 187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Съобразно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се дължи допълнително за извънреден труд, като в този смисъл е и нормата на чл. 67, ал.1 от ЗДСл, включително на чл. 67, ал.7, т.2 от ЗДСл. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага, че в чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил общо 1656 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 236,80 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума, който не е заплатена от ответника. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът *, чрез гл. юрк. * е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в *, но се сочи, че пасивно материално легитимиран да отговаря по иска е министърът на вътешните работи доколкото се явява орган по назначаване на ищеца на иснпекторста, офицерска длъжност. В евентуалност поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер.

Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. В условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно ищецът, чрез адв. Карен Бейлерян поддържа изразеното становище по спора.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд на 24часови смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

В случая с отговора на исковата молба ответникът не спори, че за процесният период 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е заемал дължност „полицейски инспектор в група ОДЧ при * но оспорва пасивната си материална легитимация по делото с аргументите, че работодател на ищеца се явява министърът на вътрешните работи, доколкото заеманата от ищеца длъжност е инспекторска, т.е. офицерска и заповедта за назначаването е издадена от министъра.

Така въведеното с отговора оспорване не е докладвано от съда в проекто-доклада по делото, срещу който ответnикът не е възразил в о.с.з., вследствие на което същият е бил обявен за окончателен, а в него по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявено за безспорно, че в процесния период ищецът е заемал длъжността „младши оперативен дежурен” в ГПУ – *“. Така по неотменим начин между страните е бил стабилизиран правнорелевантния факт, че именно ответникът * се явява работодател на ищеца, респективно надлежно пасивно легитимирана страна по делото за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за положен ивънреден труд. Само за пълнота следва да се посочи, че заеманата от ищеца длъжност „полицейски инспектор в група * при *“ не е ръководна, което обстоятелство е установява и от приложения от ищеца класификатор на длъжностите в МВР (л. 49 -50), поради което по аргумент от обратното на чл. 158, ал.1, т.1 от ЗМВР и от разпоредбата на чл. 159 от ЗМВР служебното му правоотношение възниква не с министъра на вътрешните работи, а с ръкводителя на съответната структура по чл. 37 от ЗМВР – в случая директора на ОД на МВР-Варна. При така изрично уредената законова разпоредба на чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР определяща кой е компетентният орган по назначаването на неръководната длъжност, то ирелевантно се явява обстоятелството дали заповедта заповедта за първоначалното назначаване на ищеца е издадена от министъра на МВР, който съгласно действащия закон не се явява надлежна страна по трудовия спор с ищеца.

На следващо място между страните не е спорно, че в периода 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Всъщност основният спорен въпрос се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр.

81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До изм. на ал. 2 на чл.

179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. действаща е Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.