Решение № 260270 от 14.12.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260270/14.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №892 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ц.Н.Д., с ЕГН**********,*** срещу Е.П.Ш., с ЕГН**********,***. Ищцата твърди, че заедно с ответницата в периода м.септември 2015 – м.май 2017 год. работили заедно в ***, като ответницата изпълнявала длъжността директор на РИОСВ, а ищцата – директор на дирекция „КПТ“ и заместник-директор. Излага, че ответницата депозирала срещу нея сигнал с вх.№2276/01.10.2018 год. на РП-Шумен, който бил изпратен и до други институции, за това, че по време на изпълнение на служебните си задължения била извършила деяния, които осъществяват продължавано престъпление по чл.282 от НК.

В сигнала били изписани поредица от действия и бездействия, с които счита, че била набедена в извършване на длъжностни престъпления. Твърди, че считано от 01.10.2018 год. ищцата заемала длъжността директор на РИОС Шумен, като ответницата била освободена от този пост. С постановление от 15.01.2019 год.

Шуменска окръжна прокуратура отказала образуване на наказателно производство но посочения сигнал, поради липса на съставомерност на сочените деяния. Излага, че въпреки, че сигналът покрива белезите на „набеждаване“ не желае да бъде търсена наказателна отговорност от ответницата, но желае същата да я овъзмезди за причинените й морални вреди.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да й заплати обезщетение за причинените й с описаното деяние неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, като поддържа иска. От името на упълномощен процесуален представител на лицето – адв.В. З. са депозирани писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на иска.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответницата. От нейно име е депозиран писмен отговор, в който излага, че оспорва изцяло претенциите на ищцата, като счита, че същите са допустими, но неоснователни. Не отрича факта, че действително в посочения период са работили заедно с ищцата в ***, както и че са заемали посочените длъжности. Не отрича и факта, че на 28.09.2018 год. е изпратила по пощата посочения от ищцата сигнал, но счита, че с подаване на сигнала не е имала намерение да увреди ищцата, а е изпълнила дълга си като директор *** да сезира органите с оглед възникнали у нея съмнения за качеството и добросъвестно изпълнение на вменените на ищцата задължения. Счита, че с подаването на сигнала е упражнила конституционните си права по чл.39, чл.41, чл.45 и др. от КРБ да изразява мнение, да получава и да търси информация и право на жалба, както и че е действала добросъвестно, тъй като е смятала, а и сега смята, че с действията си ищцата е извършила нарушение на своите служебни задължения. Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен представител – адв.С.Е. от ШАК, като поддържат отговора и направените с него искания. Считат иска за неоснователен и молят съда да постанови решение, по силата на което да го отхвърли. В представени по делото писмени бележки излагат допълнителни съображения в подкрепа на изложеното в съдебно заседание.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Ц.Н.Д. ***, като първоначално изпълнявала длъжността Директор на дирекция „КПТ“ и заместник-директор, а считано от 01.10.2018 год. до 21.08.2019 год. изпълнявала длъжността Директор на ***. Тъй като имала завършено юридическо образование, поради излизане в отпуск по майчинство на изпълняващата длъжността главен юрисконсулт в същата институция, със Заповед №64/03.08.2016 год. Д. била назначена да съвместява и длъжността главен юрисконсулт за срок от 6 месеца. Ответницата Е.П.Ш. ***, като в периода 25.09.2015 год. – 27.09.2018 год. изпълнявала длъжността Директор на ***.

Първоначално на 28.06.2017 год. ответницата изготвила и изпратила докладна записка вх.№05-08-1811/28.06.2017 год. до зам.министъра на ОСВ и до МОСВ-Главен секретар, в която изложила различни констатации относно работа на ищцата, като посочила и конкретни нарушения, които считала, че са допуснати от Д. при изпълнение на дейността.

Междувременно била извършена комплексна проверка на ***, съгласно Заповед на министъра на околната среда и водите №РД-628/20.09.2017 год., обхващаща периода 01.01.2016 год. – 31.08.2017 год.

Докладът от извършената проверка бил изпратен лично до ответницата на 20.12.2017 год.

Ежегодно дейността на ищцата е била предмет на проверка, резултатите от които са били обективирани във Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и//или контролни функции. Видно от последните формуляри от дати 28.01.2016 год., 31.01.2017 год. дейността на ищцата е била оценена от ответницата Ш., в качеството й на нейн ръководител, като са й били поставени оценки „изключително изпълнение“, респективно „изключително добро изпълнение“.

Трудовото правоотношение между *** и ищцата Ц.Н.Д. било прекратено със Заповед №47 от 11.05.2017 год., считано от 11.05.2017 год.

След периода на освобождаването си от длъжност същата работела на длъжност юрисконсулт във фирма „***“ ООД, гр.Шумен по трудов договор, който бил прекратен на 19.09.2018 год. и на длъжност технически сътрудник в кантората на ЧСИ ***в периода от средата на м.юли

2018 год. до 19.09.2018 год.

Трудовото правоотношение между ответницата и *** е било прекратено със Заповед №933/26.09.2018 год., считано от 28.09.2018 год., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С Трудов договор №937/27.09.2018 год. ищцата била назначена на длъжността Директор на РИОС Шумен, считано от 01.10.2018 год. до заемане на длъжността въз основа на конкурс.

На 28.09.2018 год. Ш. ***/01.10.2018 год. срещу Д. с оглед проверка на изложени от нейна страна данни за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.282, ал.1 от НК. В същия изложила поредица от действия и бездействия, с които счита, че ищцата е извършила посоченото в сигнала престъпление. Сред изложените такива били данни за некачествено изпълнение на задълженията, необжалвани съдебни актове на първа инстанция, с които са били отменени наказателни постановления, неявяване в съдебни заседания, просрочване на административно-наказателни преписки за издаване на наказателни постановления, нерегламентирани контакти с фирми с инвестиционни предложения, процесуално представителство на наказано юридическо лице по дело по обжалване на наказателно постановление, издадено от Директора на *** и др.

Идентични сигнали със същия текст били депозирани на 08.10.2018 год. до Министъра на ОСВ /с копие до Инспектората на МОСВ/, заведен с вх.№С-169/10.10.2018 год.; до Министър председателя на Република България, заведен с вх.№1064/10.10.2018 год. и до Зам. министър председателя ***, заведен с вх.№20 Е-14/10.10.2018 год.

С постановление от 15.01.2019 год. Шуменска окръжна прокуратура отказала образуване на наказателно производство по посочения сигнал, поради липса на съставомерност на сочените деяния.

Във връзка с останалите сигнали била извършена извънпланова проверка по документи в *** в изпълнение на резолюция на министъра на околната среда и водите, обективирана в Доклад изх.№С-169/30.11.2018 год. Същата констатирала несъответствие на установената фактическа обстановка с изложените твърдения в сигнала; липса на установени административно-наказателни производства, прекратени на основание разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН – поради неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от съставяне на съответния АУАН; недоказаност на твърденията в сигнала относно допуснати пропуски и нарушения в работата на Ц.Д., изразяващи се в просрочие на административно-наказателни преписки за издаване на наказателни постановления; недоказаност на твърденията в сигнала за „небрежност при осъществяване на процесуално представителство на инспекцията“, изразяващо се в неявяване на съдебни заседания, необжалване на първоинстанционни съдебни актове, с които са отменени наказателни постановления, издадени от Директора на инспекцията, довели до отмяна на голяма част от издадените от *** наказателни постановления, като с оглед данни за евентуален конфликт на интереси и нарушения при подаване на декларации и др. биха могли да бъдат предмет на отделно производство.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Х. Р. С., Р. В.

З. и Р.Б.Г. и от следните писмени доказателства: Сигнал до Районна прокуратура шумен вх.№2276/18 от 01.10.2018 год., Ксерокопие на пощенски плик, Обяснения, Писмо вх.№ДО-203/4/29.10.2018 год., Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 15.01.2019 год. на ШОП, Трудов договор №937/27.09.2018 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, сигнал с вх.№169/10.10.2018 год. на МОСВ, писма вх.№05-08-1811/15.10.2018 год. и №С-169/17.10.2018 год. на МОСВ, заедно с докладите по извършените проверки по същите, Докладна записка, Писмо изх.№35-00-1643/2012/2017, Доклад, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, материалите, съдържащи се в прокурорска преписка №2276/2018 год. от 01.10.2018 год. по описа на ШОС, заверени препис на част от трудовите и служебни досиета на Ц.Н.Д. и Е.П.Ш..

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Х.

Р. С. и Р. В. З.. Същите свидетелстват относно състоянието на ищцата в периода след депозиране на сигналите, като показанията им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от контактите им с нея. В същото време показанията на двамата свидетели кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което същите следва да бъдат кредитирани изцяло като категорични, последователни и непредубедени, независимо от близките отношения на втория свидетел с ищцата. По отношение на показанията на свидетеля Р.Б.Г. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта относно организацията на работа в институцията, в която са работили ищцата и ответницата, йерархическата организация между тях и отношенията между двете. В същото време обаче останалата част от показанията на свидетеля, касаещи състоянието на ищцата не кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите С. и З., които бяха коментирани по-горе и които настоящият състав по изложените съображения кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние /действие ли бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. В настоящия случай по делото е безпорно доказано, а и този факт не се спори между страните, че ответницата на 28.09.2018 год. е изпратила до РП-Шумен сигнал с вх.№2276/01.10.2018 год., препратен на ОП-Шумен срещу ищцата с оглед проверка на изложени от нейна страна данни за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.282, ал.1 от НК, като в същия изложила поредица от действия и бездействия, с които счита, че ищцата е извършила посоченото в сигнала престъпление. Не се спори между страните и, че идентични сигнали със същия текст са били депозирани на 08.10.2018 год. до Министъра на ОСВ /с копие до Инспектората на МОСВ/, заведен с вх.№С-169/10.10.2018 год.; до Министър председателя на Република България, заведен с вх.№1064/10.10.2018 год. и до Зам. министър председателя ***, заведен с вх.№20 Е-14/10.10.2018 год.