Разпореждане № 46414 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 46414 гр. София, 18.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20251110108613 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 50132/12.02.2025 г., подадено от „*** ЕИК ***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. С., ЕГН ********** за сумите, както следва: 900 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 348982 от 13.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.02.2025 г. до окончателното плащане, 674,82 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора за непредставяне на обезпечение, 152,18 лв. – договорна лихва за периода от 13.08.2019 г. до 13.03.2020 г., 273,12 лв. – лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 11.02.2025 г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна възнаградителна и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 674,82 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора за непредставяне на обезпечение.

Уговорката в договор за потребителски кредит № 348982 от 13.08.2019 г. за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.

Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без 1 предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 50132/12.02.2025 г., подадено от „*** ЕИК ***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. С., ЕГН ********** за сумата от 674,82 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора за непредставяне на обезпечение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2