Решение № 205 от 29.12.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Добрич, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20213230201004 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ООД, ЕИК *** срещу НП № 230000905 от 24.06.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „АА” – гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 96г ал. 1 предложение второ от Закона за автомобилните превози на основание чл. 96г ал. 1 предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

1

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 04.09.2020г. в гр. Д., ул. „***, дружеството притежаващо лиценз на общността за превоз на товари № 12958 е допуснало водача М. К. К. ЕГН ********** да управлява товарен автомобил марка „***, извършващ обществен международен превоз на товари, видно от информация от дигитална карта на водача и CMR от 04.09.2020г., без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата, уредени в чл. 7а ал. 2 предложение трето от ЗАП. Видно от справка в регистъра на психологическите изследвания М. К. не притежава валидно Удостоверение за психологическа годност от дата 24.12.2019г., но въпреки това е допуснат да извършва и други превози на товари.

АУАН е съставен след извършена тематична проверка по писмо за извършени нарушения в Република Румъния.

Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителеля и свидетеля по АУАН , тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото - от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН , дадени в съдебно заседание, заповед, трудов договор, справки от регистъра за психологическа годност, извлечения от картата на водача и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление 2 относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел , присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН , административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм инистративно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

3

На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия. Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващият орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен обществен международен превоз на товари, на водач, който не притежава валидно Удостоверение за психологическа годност от дата 24.14.2019г. Настоящия съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни – включително на кои изисквания съгласно нормата на чл.

7а от ЗАвП не отговаря водачът / за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата/, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 04.09.2020г. без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Действително, в АУАН е посочена дата 04.09.2021г., но съдът отчита допусната техническа грешка, поради обстоятелството че така направеното изписване е в противовес на всички останали представени по делото доказателства – ЧМР, информация от дигитална карта на водача.

Твърдението, че не е било посочено мястото на извършване на нарушението е неоснователно, тъй като и в двата акта е посочен адреса на седалището на дружеството - жалбоподател, където е била извършена проверката.

Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Видно от състава, по който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника – чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвП , извършеното нарушение представлява предвиден в закона / чл. 10 от ЗАНН/ случай на допустителство.

То е от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез 4 бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде осъществен превоз на товари от водач, който няма издадено удостоверение за психологическа годност. Константна е практиката, според която административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени когато превозвачът е дължал правомерното активно поведение – в случая да не допуска водач без издадено удостоверение за психологическа годност да започне извършването на обществен превоз на товари.

Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство защитата се осъществява в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на НП. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, поради което настоящия съдебен състав не споделя доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до отмяна на НП.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е привлечено към административно наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните съображения:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят „***“ ООД е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

Не е спорно между страните и че дружеството-превозвач притежава лиценз на Общността № 12958 за превоз на товари.

Съгласно чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвПр лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата .

Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се 5 използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А чл.

152 ал. 1 т. 2 б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.

В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.

Съгласно чл. 1 ал. 1 т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1 ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата . В глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото изследване дадените заключения се регистрират посредством специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата 6 лаборатория, датите на издаване и на валидност.