Решение № 400 от 20.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора А. Хр. М. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600748 по описа за 2022 година Производството е по чл.327 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба на адв. Й. Д.- защитник на подс. В. Л. М. срещу присъда на Софийски градски съд, постановена по НОХД 1324/18г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на ***г. около 15.40 часа в гр. ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Хонда", модел „Легенд" с per. № ***, като се движел по бул."Възкресение", в кР. лява лента, с посока на движение от бул. "Вардар" към бул. "Константин Величков", след кръстовището с ул."Освобождение", нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл. 21. (1) от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, категория „В" в населено място 50 км/ч.", като се движел със скорост на движение от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А. К., починал на *** г. в 20.30 ч., поради което и на основание чл. 34 3, ал. 1, б „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание 1

"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитатателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание и наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият и лишен от правото да управлява МПС за срок от една година,както и да заплати направените по делото разноски.

В жалбата на подсъдимия са развити доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и на основни правни принципи, като презумпцията за невиновност, тъй като осъдителна присъда е постановена при наличие на безспорни и непротиворечиви доказателства относно липсата на вина на дееца.

Иска се отмяна на присъдата и постановявяне на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението почл. 343, ал. 1, б „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Постъпило е възражение от частните обвинители, чрез повереника им адв.В. Д., срещу въззивната жлба на подсъдимия, в което е изложено становище за неоснователност на твърденията за необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание. Предлага се жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата потвърдена.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът моли тя да бъде уважена и да се постанови решение, с което да с е отмените обжалвА.та първоинстанционна присъда, като с е признае за невинен подсъдимия и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. От събраните в първата инстанция доказателства, най-вече от многобройните автотехнически експертизи - комплексни и единични такива, се установявало, че подсъдимият не е имал техническа възможност и не е могъл да предотврати настъпването на произшествието, тъй като към момента когато пострадалият се е появил в полезрението на подсъдимия, същият се е намирал на разстояние, което не му е позволявало да спре, както при скоростта, с която се е движел, така и при максимално допустимата такава за населено място – 50 км/час. Счита, че първоинстанционният съд е бил пасивен наблюдател и гумен печат за 2 действията на прокуратурата, която си позволила неколкократно изменение на обвинителния акт, за да успее да натъкми същия съобразно заключенията на различните експертизи, както в досъдебната фаза, така и в съдебната такава. Единственият момент, в който подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати произшествието, това бил моментът на появата на така наречения клон в границите на пътя. Било обективно невъзможно да бъде възприето от човешкото око, тъй като било необходимо по-голяма част или част от този предмет да навлезе в обхвата на пътя, за да стане видим.

Това бил най-ранният възможен момент, в който е възникнала опасността и съответно към този момент за подсъдимия не съществувала реална възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй като се е намирал на по-малко разстояния, отколкото му е било необходимо да спре. Възприемайки друг момент, първоинстанционният съд б и л загърбил всички подробни експертни заключения, поради което и постановената присъда се явявала неправилна и необосновА., и следвало да бъде отменена.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Всички направени в нея възражения срещу първоинстанционната присъда били наведени и в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, като са получили мотивиран отговор в атакувА.та присъда. Подсъдимият М. се е движел със скорост надвишаваща максимално допустимата в рамките на населено място и именно това негово нарушение е причината за настъпилото ПТП и последвалата в пряко причинно-следствена връзка от него смърт на пострадалия К.. От събраните по делото доказателства, обстойно обсъдени и А.лизирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност от СГС, се установявало, че подсъдимият е имал видимост както към пътното платно, така и към тротоара. За него съществувала техническа възможност да възприеме движението на пострадалия пешеходец, както и носения от него клон, преди пострадалият да стъпи на уличното платно, още когато се е движел по тротоара, и с цялото си поведение е демонстрирал само и единствено намерение да продължи движението си напред и да предприеме пресичане на уличното платно, независимо от светещия за него червен светофар. Затова и подсъдимият М. бил виновен за настъпилото ПТП.

Несъмнено било налице съпричиняване от стрА. на пострадалия, което било отчетено от решаващия съд при определяне на наказанието, наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и съответното му отлагане на основание 3 чл. 66, ал. 1 НК. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито такива на материалния закон, и наложеното наказание било справедливо, моли да се потвърди присъдата.

Повереникът на частните обвинители счита, че жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна, поради което мол и да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Ако бил управлявал с максималната допустима скорост, подсъдимият би могъл да спре аварийно, което въобще не пробвал да извърши. Поради тази причина счита, че законосъобразно и задълбочено първоинстанционният съд изследва всички възможни варианти и затова били толкова много експертизите, като приел най-благоприятното за подсъдимия и независимо от това пак се оказало, че той има вина за настъпилото произшествие. Моли да с е потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Подс.М. смята, че като се имат предвид обстоятелствата и положението, в което се намирал, ударът е бил непредотвратим. Счита, че не е виновен и трябва да бъда оправдан.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, събраните доказателства и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

С присъда на Софийски окръжен съд от 08.04.2021г на

Софийски градски съд, постановена по НОХД 1324/18г подс.М. е признат за виновен в това, че на ***г., около 15.40 часа, в гр.***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“ с рег.№ ***, по бул.“Възкресение“, в кР. лява лента, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, след кръстовището с ул.“Освобождение“, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл.

21. (1) от ЗДвП „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, категория „В “ в населено място 50 км/ч.“, като се движел със скорост на движение от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А. К., починал на ***г. в 20.30ч., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.З 4 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа стрА., че подсъдимият В. Л. М. е роден на ***г. в гр. ***, българин е, български гражданин, неженен, неосъждан, с виеше образование, работещ.. Същият бил правоспособен водач и към ***г.притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №2818029210, за категории В, А и М, издадено на 12.10.2012г., валидно до 12.10.2022г.

На ***г., след обяд, около 15.40ч., подсъдимият М. и св. В. Д. Д. пътували с лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№ ***, в гр.***, по бул.“Възкресение“, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“. Автомобилът се управлявал от подсъдимия М., а свидетелката Д. пътувала на предна дясна седалка до шофьора. На кръстовището на бул.“Вардар“ с бул.“Възкресение“, подсъдимият, спрял да изчака светването на зеления разрешителен сигнал на светофара.

Управлявания от него лек автомобил се намирал в средната лента за движение и бил първа кола на светофара. Зад автомобила на подсъдимия, също в средната лента за движение, изчаквал светването на зелен сигнал на светофара св. О. Д.. На зелен сигнал на светофарната уредба, подсъдимият М. потеглил ускорявайки и веднага се престроил в лявата лента за движение, а свидетелят Д. продължил да се движи в средната лента, на известно разстояние зад автомобила, управляван от подсъдимия.

Широчината на платното за движение по бул.“Възкресение“, в този пътен участък, била 30.30 метра, пътното платно, в което се движел лекия автомобил марка „Хонда“, било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности, без наклон и имало три пътни ленти с широчина по 3.5 метра всяка, предназначени за движение в посока от бул.“Вардар“ към бул.

„Константин Величков“, разделени помежду си с прекъсната разделителна линия M3. От ляво, до тях, следвал тротоар с широчина 2.0 метра, трамвайно трасе с широчина 6.8 метра, тротоар с широчина 2.0 метра и платно за движение в обратна посока с широчина 9.0 метра.

Настилката била мокра, времето облачно, със слаби превалявания от дъжд на интервали между 11.20 ч. и 16.30 ч., имало добра видимост и дневна светлина. Разрешената максимална скорост за движение на МПС категория „В“, какъвто бил управляваният от В. М. лек автомобил „Хонда“, в описания 5 пътен участък, била 50 км/ч. На кръстовището на бул.“Възкресение“ с ул.

„Освобождение“ автомобилите на подсъдимия М. и св. Д. преминали на зелен сигнал на светофарната уредба и продължили да се движат в избраните от тях ленти за движение - подсъдимият в лявата лента, а свидетелят Д. в средната лента, на известно разстояние след автомобила на подсъдимия.

В района след кръстовището на бул.“Възкресение“ с ул.

„Освобождение“ имало пешеходна пътека, сигнализирА. с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП и регулирА. със светофарна уредба. Същата пресякъл свидетелят Л. П., на зелен разрешителен сигнал на светофара за пешеходци.

Св. П. продължил движението си през трамвайното трасе и там се разминал с пешеходеца А. А. К., който идвал от намиращия се в близост парк. Последния носел на дясното си рамо голям дървен клон с дължина 4.5 метра и дебелина около 10 сантиметра, а в лявата си ръка носел найлонова торбичка. Когато наближил района на пешеходната пътека след кръстовището с ул.

„Освобождение“, лекият автомобил „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№***, продължил да се движи в кР.та лява от трите пътни ленти за неговата посока на движение със скорост от около 62 км/ч. Асфалтът бил мокър, без дупки и неравности, на прав участък от пътя. В това време пешеходецът А. К., носейки под дясната си мишница клон от дърво с дължина около 4.5 метра и диаметър около 10 см, който се подавал на разстояние около 1.80 метра преди него, а зад него се влачел на около 2.7 метра. Той наближил пешеходната пътека на бул. „Възкресение“ след кръстовището с ул. „Освобождение“, като в този момент сигналът на светофарната уредба бил червен забранителен за пешеходеца К. и зелен разрешителен за лекия автомобил „Хонда“, модел „Легенд“. К. предприел пресичане на платното за движение с бърз ход, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, в района на пешеходната пътека, сигнализирА. с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, въпреки свещеия за пешеходците червен сигнал на светофарната уредба.