Решение № 3614 от 16.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3614 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Станислава Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20233110112784 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от К. С. Д. срещу "*** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД както следва:

- За приемане на установено между страните ***С. Д. и "***че сключеният между тях договор за паричен заем ***от 21.03.2023 г. е нищожен, поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД;

- ЕВЕНТУАЛНО при отхвърляне на иска за нищожност на целия договор за паричен заем № ***от 21.03.2023 г., да се прогласи нищожност на клаузата, с която Калинка Иванова Георгиева се е задължила в срок от 3 дни от сключване на договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения-поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1, предл3 ЗЗД, евентуално е нищожен поради нарушение на чл.146 вр. чл.143 ЗЗП;

- За приемане на установено между страните ****, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4754050/21.03.2023 е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предл.3,

И предявени в условие на евентуалност насрещни искове от "***срещу ***с правно основание чл.79 ЗЗД:

Ако бъде уважен предявения от К. Д. иск за обявяване на договора за заем № 4754050 от 21.03.2023 г. за изцяло недействителен - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1241,85 лв., представляваща разликата между подлежащата на връщане главница от 1500 лв. по договор за паричен заем № 4754050 от 21.03.2023 г. и платените от ищцата К. ***Д. от 258,15лв.;

Ако бъде отхвърлен евентуално предявения от К. Д. иск за обявяване на договора за заем № ***от 21.03.2023 г. за изцяло недействителен - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 1299,76 лв.- представляваща незаплатена част от главницата по договора заем ***от 21.03.2023 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /30.11.2023г./ до окончателното плащане, както и сумата от 163,09 лв.- представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва за периода 1

19.05.2023г.-29.12.2023 г.

В исковата молба се поддържа, че между К. Д. и "***. е сключен договор за заем 4754050 за предоставяне на сума от 1500 лв. В договора била включена клауза, според която заемателят се задължил в срок от 3 дни да предостави обезпечение --поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки, като ищцата сключила договор за предоставяне на гаранция 4754050 с втория ответник „****чрез посредник "****. Излага, че ищцата не разполага с преписи от договорите, а само с погасителен план задълженията на ищцата се състоят от 1500 лв.-главница, 221 лв.- лихва и 1099,00 лв.- възнаграждение за поръчителство. Ищцата била заплатила първите три вноски по кредита.

Във връзка с твърдените пороци на договора за заем се излага, че той е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.19 ЗПК- липсва посочване на компонентите на лихвения процент, и методика за формиране на ГПР. Твърди се, че незаконосъобразно възнаграждението за гарант не е включено във ГПР и ако бе включено, доколкото представлява 75% от стойността на главницата, ГПР би възлизал на повече от 100%, поради което е нарушен чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че търговецът е заобиколил ЗПК, като не е посочил действителния размер на ГПР.

По отношение на недействителността на конкретната клауза за предоставяне на обезпечение, намира че изискванията за вида и срока на обезпечението създават значителни затруднения за длъжника за изпълнението на изискванията до степен те да са неизпълними.

Непредставянето на обезпечение не води до преки вреди за кредитора а представлявала значително негово оскъпяване, доколкото възнаграждението на гаранта е 1099 лв. при главница от 1500 лв. В подкрепа на твърдението, че възнаграждението за гаранта цели скрито възнаграждение за заемодателя, излага, че двете ответни дружества са свързани.

На следващо място, поддържа че клаузата, с която ищецът се е задължил да обезпечи кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП, като нарушаваща чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и чл.147, ал.1 ЗЗП, тъй като изисква от потребителя да плати необосновано висока неустойка или обезщетение, както и на осн. чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП- като непозволяваща на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

По отношение на договора за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник излага, че е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави, доколкото възнаграждение петкратно надхвърля размер на договорната лихва, както и че е налице нееквивалентност на престациите, до степен за ищеца да липсва такава, тъй като дружеството гарант е еднолична собствено на кредитора, т.е. последния обезпечава задължението сам пред себе чрез дъщерното си дружество. / при съобразяване на уточнителната молба от 17.10.2023 г./ Ответникът *** е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи. Счита се, че договорът не нарушава разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага подробни съображения, че ГПР договора е формиран и посочен правилно. Посочва, че възнаграждението за гаранта не е включено в ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита, а се дължи по друг договор с друг правен субект.

Намира за неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на договора за поръчителство. Излага се, че същият е сключен при свободно договаряне между страните и не противоречи на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът "**** в срока по чл. 211 ГПК е предявил насрещни искове за задължения на ищеца за главница и възнаградителна лихва по договора за кредит. Излага, че е сключен договора за кредит 4754050/21.03.2023 г. с К. Д., по сила на който й е предал 1500 лв., като длъжникът се задължил да върне сумата на 20 равни вноски от по 86,05 лв., при фиксиран ГЛП 35% и възнаградителна лихва от 221 лв. Последната вноска следвало да се плати на 29.12.2023г. Сочи, че длъжника не изпълнил изцяло и в срок задълженията, като към датата на подаване на насрещния иск били платени 200,24 лв.- главница и 57,91 лв.договорна лихва. Неплатени останали 1299,76 лв.- главница и 163,09 лв.- лихва.

Във връзка с предявените срещу него исковата молба от Д. излага, че ако договорът за кредит е недействителен, на осн. чл.23 ЗПК има право да получи чистата му стойност, т.е. общо заплатената по кредита сума от 258,15 лв. следва да се приспаднат от главницата и ще остане непогасена задължение от 1241,85 лв.- главница, а ако искът бъде отхвърлен ще са налице задължения за главница и договорна лихва в посочения по-горе размер.

2

В уточнителна молба от 16.01.2024 г. изрично посочва, че е настъпил крайния срок на договора - 29.12.2023 г.

Ответникът „***е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Излага, че законосъобразно упражнява дейност като гарант по занятие. Сочи се, че длъжникът в изпълнение на договора за паричен заем и чл. 4 от същия е сключила договора за поръчителство, за да обезпечи задължението си по договора. Оспорва твърденията за нееквивалетност на престациите и нарушаване на добрите нрави. Сочи се, че ответника извършва възмездна услуга , като заемателят не е поставил условия за сключване на договор с дружеството гарант, а длъжникът е направил избор от трите предвидени в договора възможности. Оспорва се договорът за поръчителство да противоречи на чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП и чл.22 ЗПК. Намира разпоредбите на ЗПК за неотносими, тъй като намирали приложение само при договори за потребителски кредит. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и сторените разноски.

В предоставения й срок ищцата е депозирала отговор на насрещната искова молба, с който поддържа, че насрещните искове за неоснователни. Не оспорва усвояването на кредита с главница от 1500 лв. Твърди, че е заплатила сумата от 423 лв., а не сочената от ответника -258,15 лв. Счита, че неоснователно ищеца по насрещния иск чрез направените плащания вместо да погаси главница или договорна лихва е отнесъл сумата от 164,85 лв. за възнаграждение за предоставянето на гаранция при твърдения от негова страна за липса на връзка между договора за кредит и договора за гаранция. При уважаване на предявените от нея искове за недействителност на договора за кредит, счита, че дължи сумата от 1077 лв.главница по договора за кредит. Ако първоначалните искове бъдат намерени за неоснователни, поддържа, че изцяло е погасила чрез плащане първите 4 вноски по кредит и част от петата вноска / 78,80лв./ като всички нейни плащания следва да се отнесат за погасяване на главница и договорна лихва. Намира, че не е станала повод за предявяване на насрещните искове и не следва да понася разноски по тях.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав е сезиран с установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД от К. Д. срещу "***" АД и **** както и насрещни осъдителни искове по чл.79, ал. 1 ЗЗД от ответника "***

При така предявените претенции, съдът е разпределил доказателствена тежест, съобразно която ищцата е следвало да установи наличието на посочените от нея основания за нищожност на договора за паричен заем от 21.03.2023 г. и отделни негови клаузи – че уговорения ГПР не съответства на действително приложения между страните, както и да посочените от нея основания за нищожност на договора за поръчителство от 21.03.2023 г.

В тежест на всеки ответник е било установяването, че процесните клаузи са действителни, а в тежест на*** е да установи и изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси, разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, респ. направата на конкретни такива разходи.

По претенциите, насочени срещу ответника „***

На първо място следва да бъде изтъкнато, че спорът, с който настоящият съдебен състав е сезиран е потребителски, предвид това, че процесните договори попадат в приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като ищцата има качеството на потребител съгласно § 13, т. 1 ЗЗП, а ответните дружества са търговци по смисъла на § 13, т.

2 ЗЗП.

Не се оспорва от страните по делото, а и се установява от представения в хода на процеса Договор за паричен заем № 4754050 от 21.03.2023 г. и Погасителния план към договора, че на посочената дата между К. Д. и *** е сключен договор, по силата на който в полза на ищцата е предоставен кредит в размер на 1 500 лв. за срок от 40 седмици /до 29.12.2023 г./. Предвидено е в чл. 2.7 от договора за заем, че общо дължимата сума от потребителя е в размер на 1 721 лв. и се състои от заемната сума и възнаградителна лихва, определена в размер на 35 % или в случая – 221 лв. В чл. 2.8 годишният размер на разходите е изчислен на 40,69 % по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 ЗПК и Приложение № 1 по него. Посочено е, че в ГПР не са включени разходи за събиране, лихви 3 за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в същия.