Определение № 849 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 849 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.а

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. С.а Въззивно частно гражданско дело № 20235300500219 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.

Постъпила е частна жалба от К. А. С., ЕГН ********** от гр. А., ул.“МА.на“ №48, М. А. М., ЕГН ********** от гр. А., ул.“М. в.“ №62 и А. А.

С., ЕГН ********** от гр. Х., бул.“В. Л.“№ 47, вх.А, ет.6, ап.62, чрез адв. К.

Т., против Определение № 4231/21.11.2022г., постановено по гр.д.№ 1971/2021г. по описа на Районен съд - Асеновград, I гр.с., с което е отменено протоколно определение от 29.09.2022г., с което е даден ход на устните състезания, същите са обявени за приключени и е прекратено производството по предявените от тях искове за признаване на установено по отношение на З. А. И., ЕГН ********** от гр. А., ул.“М.“№39, че са собственици на по ¼ идеална част от правото на собственост върху сграда с ИД *** по КККР на гр. А., адрес: гр. А., ул.“МА.на“ №48, разположена в поземлен имот №***, застроена площ 60 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, като се осъди същата да отстъпи собствеността и предаде владението върху нея, както и за отмяна на нотариален акт №134, том 3, дело № 490/2018г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №234; както и са осъдени да заплатят на З. А. И., ЕГН ********** от гр. А., ул..“М.“№39, сумата в размер на 1000 лв., направени по производството разноски. Молят да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се продължат процесуалните действия.

Въззиваемата страна З. А. И., ЕГН ********** от гр. А., ул..“М.“№39, не депозира писмен отговор по частната жалба, в указания 1 едноседмичен срок.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., констатира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежни страни срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да се разгледа.

Пред Районен съд – Асеновград е заведена искова молба от К. А.

С., М. А. М. и А. А. С. против З. А. И. за признаване на установено по отношение на ответницата, че са собственици на по ¼ ид. част от правото на собственост върху сграда с ИД *** по КККР на гр. А., адрес: гр.

А., ул.“МА.на“ №48, разположена в поземлен имот №***, като се осъди същата да отстъпи собствеността и предаде владението върху нея, както и за отмяна на нотариален акт №134, том 3, дело № 490/2018г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова.

Ищците са посочили, че всички страни са наследници по закон на А. С. И. Същият притежавал правото на собственост върху сграда с ИД *** по КККР на гр. А., което придобил въз основа на отстъпено и реА.зирано безвъзмездно право на строеж върху държавен парцел. Той живял в тази сграда до смъртта си на 24.02.2017г. Дълги години М. С.а го гледала и се грижила за него. След смъртта му страните придобили по наследство по ¼ идеална част от правото на собственост върху сградата. Въпреки това на 28.05.2018г. ответницата се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който била призната за собственик по давностно владение на цялата сграда. Тя никога и по никакъв начин не е обективирала намерението си да владее целия имот и не е заявявала това явно и недвусмислено на ищците.

Ответницата З. А. И. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорила изцяло предявените искове. Възразява, че сграда с ИД *** по КККР на гр. А. се е самосрутила през 2018г. и дворното място е изчистено, поради което липсва предмет на делото. Изтъква, че наследодателят на страните не притежавал правото на строеж, поради което не е бил собственик на сградата. Освен това същият е оставил саморъчно завещание, по силата на което собственик на същата е ответницата. При условията на евентуалност, поддържа, че е придобила правото на собственост върху нея по давностно владение, осъществено в периода от 2000г. до срутването й. Сочи, че ищците живеят в чужбина от дълги години, а когато са в България – не посещават имота.

Районен съд-Асеновград, за да постанови определението за прекратяване излага основни съображения, че А. А. С., М. А. С.а, К. А. С. и З.

А. И. са деца и наследници по закон на А. С. И., починал на 24.02.2017г., съгласно представеното удостоверение за наследници. С решение №13 на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет – гр.

Асеновград, взето в заседанието му на 18.02.1964г. с протокол №4, на него и на А. И. С. е отстъпено безвъзмездно право на строеж върху парцел Х-357. Не са били представени преки доказателства относно твърденията, че така отстъпеното право е било реА.зирано, нито какъв е неговият обем. Косвени доказателства в тази връзка са показанията на разпитаните по делото свидетели, които са основани на непосредствени впечатления, тъй като 2 свидетелката М. живее срещу къщата на А. И., а свидетелката А. е негова сестра. От тях се установява, че А. е построил къща на държавно място и е живял в нея до смъртта си. Тя била залепена за друга къща. След като починал сградата била съборена, като това станало пред образуване на настоящото производство, като мястото останало празно.

При тези основни доказателства, Районният съд е приел, че А. И. е построил къща, която е с площ от 60 кв.м. и която е заснета по КККР на гр.

Асеновград с ИД ***. От приетото по делото заключение на вещото лице се е потвърдило, че тази сграда не съществува, като в същия поземлен имот е построена друга сграда, която е със застроена площ от 84,30 кв.м. и се намира в дъното на парцела, тоест на различно място от първоначалната. Наложен е правен извод, че по тази причина искът е насочен към защита на несъществуващ самостоятелен, корпорален обект на правото на собственост, поради което е недопустим. Разпоредбата на чл.108 от ЗС дава възможност за защита правата на невладеещия собственик срещу неправомерно владеещия несобственик или съсобственик, като предявяването и правният интерес от търсената защита предполага към датата на предявяване на исковата молба поне нА.чие на твърдения за съществуващо и защитимо право на собственост. Такива твърдения са изложени в исковата молба, като е приложена и скица на сградата. Нейната доказателствена сила относно съществуването на сградата е била оборена в хода на производството.

Районният съд мотивира, че по реда на чл.108 от ЗС може да се иска признаване за установено правото на собственост и предаване владението само по отношение на вещ, която съществува фактически и физически към момента на предявяване на иска, а така предявеният иск може да бъде уважен само ако вещта съществува и към момента на приключване на съдебното дирене. В конкретния случай се е установило, че посоченият в исковата молба обект на правото на собственост – сграда с ИД *** не съществува от години, поради което с погиването на вещта правото на собственост върху нея се е прекратило, независимо дА. същата се е самосрутила или е била съборена. Затова, приема, че предявените искове по реда на чл. 108 ЗС са недопустими в хипотеза, при която сградата, правото на собственост върху която се претендира от ищците, е погинала и не съществува към момента на предявяване на иска, респективно към момента на приключване на устните състезания по делото. Искане за защита на друг вид право не е било въведено в спорния предмет, тъй като не е поискано надлежно и своевременно изменение на иска, доколкото и ако такова е допустимо. Затова и доводите за нА.чие на правен интерес, изложени в устните състезания, изразяващ се във възможността съборената сграда да бъде възстановена, са ирелевантни за спора. Позовава се на съдебна практика.

С частната жалба на К. А. С., М. А. М. и А. А. С. са оспорени правните изводи на Районния съд. Излагат възражения, че в полза на тях ищците е съществувало право па собственост, за идеални части, върху въпросната сграда. Това право съдържа и вещно право на строеж, включващо в съдържанието си и правото ищците да построят отново сградата, ако погине. Посочват, че правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяване е предвидено друго, съгл.

3 чл. 66. ал. 2 от ЗС. Възможностите им да възстановят, да построят наново сградата, като част от съдържанието па правото им на собственост, са противопостави ми на всяко лице, което им пречи да ги упражнява. Посочват също, че от момента на снабдяването на ответницата с нотариалния акт по обстоятелствена проверка, те не са имА. достъп до сградата - за ползване, как го и за поддръжка и реконструкция. Не им даден и достъп за възстановяване, за повторното изграждане на сградата слсд събарянето й. От свидетелските показания се е установило, че това събаряне на сградата е извършено умишлено и нарочно от ответницата и то не както приема АРС преди години, а съвсем наскоро. Поддържат, че нямат свободен достъп, като такъв трябва да им бъде даден за повторното изграждане на сградата и следващо ползване и владение.

Посочват, че в същия парцел има новопостроена сграда от ответницата, която частично попада в част от границите на процесната стара сграда. Тази нова сграда е обаче построена без никакви строителни книжа, разрешения и др. строителни документи. Изградена е от ответницата и тя владее тази нова сграда, владее и земята, в която попада сградата. По този начин, с построяването на новата сграда и нейното владение, както и владението па земята ответницата оспорва правото на ищците повторно да изградят процесната стара сграда, оспорва им собствеността, както и ответницата пречи па достъпа на ищците до мястото и сградата, за да могат те да възстановят, повторно да изградят процесната сграда, която с съборена нарочно от ответницата без тяхното знание и разрешение. Чрез събарянето на сградата и построяването на нова незаконна сграда от ответницата, последната е препятствала достъпа на ищците до старата сграда, идеални части от които притежават, и им пречи да упражняват правото си па собственост, включително да реконструират, да построят, да изградят повторно сградата. По делото са събрани доказателства, че ищците са искА. достъп до имота и до сградата, за повторно изграждане на сградата.

Ответницата е построила нова сграда в същия поземлен имот. като част от новата сграда попада на мястото на старата сграда. В такъв случай, поддържат, че следва да се приеме, че ответницата е построила повторно съществуващата преди сграда в същия парцел, която сграда е била изградена съгласно Решение № 13 от 16.02.1964г. на ГОПС Асеновград, за отстъпено безвъзмездно правото да се построи върху държавен парцел, и от която те ищците притежават ид. части.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира че частната жалба е неоснователна.

С исковата молба са предявени искове от ищците за признаване на установено по отношение на З. А. И., че са собственици на по ¼ ид. ч. от правото на собственост върху сграда с ИД *** по КККР на гр. А., находяща се на административен адрес в гр. А., ул.“МА.на“ №48, разположена в поземлен имот №***, застроена площ 60 кв.м., брой етажи: 1. В първото съдебно заседание на 29.03.2022г. /протокол на л.52/ пълномощник на ищците адв.Т. е съобщил, че по сведение на неговите доверители ответницата е съборила процесната сграда. Наблегнал е, че сградата е съборена от ответницата, а не се е самосрутила, както се твърди в Писмения отговор по чл.131 от ГПК. В същото съдебно заседание адв.П., в 4 качеството на пълномощник на ответницата е потвърдила, че поддържа отговора и твърдението, че сградата не съществува.

Относно спорния факт дА. съществува сградата показания са дА. св. С. М. и Г. А. /доведени от ищците/, които са казА., че старата къща не е паднала сама, а е била бутната от З.. След бутането изчистили и камъните, които останА. от нея.

В съд. заседание на 29.09.2022г. е приета СТЕ, изпълнена от в.л.

М. Р.. Със заключението, след извършен оглед на място, са направени констатации, че към настоящия момент сграда с ИД *** не съществува в поземления имот. В същия имот е построена двуетажна сграда със застроена площ от 84,30 кв.м. Тази съществуваща сграда не съвпада със сграда с ИД *** и не е изградена на нейното място. В архива на Община - Асеновград не са открити строителни книжа за новопостроеното върху общински ПИ с № ***. При защита на заключението в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че новата сграда захапва малко от мястото на което е била изградена предишната сграда, която на скицата е обозначена с 02 /колорирано със син цвят/.