Решение № 34 от 18.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кюстендил, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Търговско дело № 20241500900010 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков № 52, представлявана от С.Х. - директор на дирекция „Държавни вземания“ против ЕТ „**************“ - в несъстоятелност, вписано в ТР при АВ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, с посочен постоянен синдик на търговеца Ц. В. М., с адрес гр. София, *********************, относно установяване съществуването и дължимостта на предявени публични вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „**************“.

Активната легитимация е обоснована с нормата на чл. 3, ал. I, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), според която Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлявал държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУОПР-З9/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, г-н С.Х. - директор на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на Националната агенция за приходите, бил оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор.

Сочи се, че досежно ответния търговец са установени публични вземания, поради това и в законоустановения срок, на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се иска те да бъдат установени, съотв. за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци за периода от 2017 г до 2021 г., вкл., в общ размер на 355,14 лв., от които главници - 290,23 лв. и лихви - 64,91 лв., изчислени към 18.04.2022 г.

Те били дължими на основание:

1

Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1928/07.05.1998 г.; за периода от 2017 г. до 2021 г. включително, в размер на главница 148,88 лв., както и лихва в размер на 36,61 лв., и общо 185,49 лв.

Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 6003002719/07.11.2018 г.; за периода от 2019 г. до 2021 г. включително, в размер на главница 70,97 лв., както и лихва в размер на 10,93 лв., общо 81,90 лв.

Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0848001230/28.09.2009 г., за периода от 2017 г. до 2021 г. включително, в размер на главница 70,38 лв., както и лихва в размер на 17,37 лв., общо 87,75 лв.

Наведени са следните доводи, че ответният ЕТ „**************“ бил в производство по несъстоятелност. То било открито с Решение от 06.06.2011 г., постановено по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20110617110156 по партидата на търговеца.

На основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, с молба изх. № 24-28-391/11 #55 от 13.05.2022 г. по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, Националната агенция за приходите, предявила публични вземания за данъци и такси за периода от 2017 г. до 2021 г. включително, в общ размер на 355,14 лв., от които главници - 290,23 лв. и лихви - 64,91 лв., изчислени към 18.04.2022 г., с посочените по-горе основания. Към нея били приложени заверени копия от основанията за възникване на публичните вземания, справка за размера на публичните вземания, както и писмо на Община Дупница изх. № 42-01-99/1/26.04.2022 г., ведно с 6 броя справки за вземанията по отделни декларации и вид на вземанията.

В ТРРЮЛНЦ под № 20220610083032 бил обявен списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който били включени и посочените публични вземания за данъци и такси.

Мотивът на синдика за неприемане на предявените от НАП и посочени по-горе публични вземания бил, че те били за периоди преди откриване на производството по несъстоятелност, предявяването им било ненавременно, защото следвало да бъдат предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, както и че за тях била изтекла абсолютната 10-годишна погасителна давност.

С възражение с изх. № 24-28-391/11 #56/17.06.2022 г., подадено по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, Националната агенция за приходите възразила срещу така изготвения списък на неприетите вземания, но то било оставено без уважение с Определение № 260024/07.02.2024 г., постановено по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, като съдът по несъстоятелността одобрил списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220610083032 по партидата на търговеца. С акта си съдът приел, че публичните вземания са недоказани, неразграничени по основания и размери, включително и по отношение на акцесорното вземане за лихви, за да се преценява основателността им.

Твърди се обаче, че неприетите публични вземания за местни данъци и такси за периода от 2017 г. до 2021 г. включително, са дължими въз основа на подадени от търговеца Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1928/07.05.1998 г., вх. № 6003002719/07.11.2018 г. и вх. № 0848001230/28.09.2009 г. Така, вземанията възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, поради което изцяло неоснователни били доводите на съда по несъстоятелността за тяхното несвоевременно предявяване.

Към молба за предявяване на вземания с изх. № 24-28-391/11 #55 от 13.05.2022 г.

2 на НАП било приложено и писмо на Община Дупница изх. № 42-01-99/1/26.04.2022 г., ведно с 6 броя справки за задълженията, в които подробно били посочени публичните вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битовите отпадъци за периода от 2017 г. до 2021 г. (установени въз основа на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0848001230/28.09.2009 г.) и за периода от 2019 г. до 2021 г. (установени въз основа на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 6003002719/07.11.2018 г.), както и начислените лихви върху просрочените главници, считано от падежа им до датата на издаване на справките за периодите.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 10 и следващите от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) разположените на територията на страната сгради се облагат с данък върху недвижими имоти, като данъчно задължено лице е собственикът на недвижимия имот. Данъкът е дължим до промяна на собствеността на имота, или до неговото унищожаване. В същото време, декларираните по чл. 14 от ЗМДТ обстоятелства относно недвижимите имоти, притежавани от търговеца, се използвали от общинската администрация при определяне на данъчната оценка на последния и за определяне на дължимия за него данък и такса битови отпадъци. Задълженото лице било длъжно да подаде нова декларация единствено при промяна на някое от обстоятелствата, имащо значение при определяне на данъка/таксата. Задължение на общинската администрация било да отразява размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци като задължение по партидата на длъжника. При липса на промяна в декларираните обстоятелства, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определял върху данъчната оценка на имота към 1 януари на годината, за която е дължим. Съгласно чл. 20 от същия закон данъчната оценка на имота се определяла от служител на общинската администрация въз основа на данните, подадени от самото задължено лице.

С оглед изложеното публичните вземания, предявени от Национална агенция за приходите, били установени по основание и размер, възникнали са след откриване на производството по несъстоятелност, доказани са като подробно посочени и разграничени по основания и размери, включително и за акцесорните вземания за лихви, като Окръжен съд Кюстендил следвало да уважи подаденото от агенцията възражение срещу неприемането на публичните вземания.

Законната лихва върху посочените главници била дължима на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания и представлявала законна лихва за забава. Тя пък, се определяла на база основния лихвен процент, определен от Българска народна банка за съответния период плюс надбавка от 10 пункта.

Във връзка с изложеното е заявено искане за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването и дължимостта в производството по несъстоятелност на ЕТ „**************“ на публични вземания на Националната агенция за приходите за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в общ размер на 355,14 лв., от които главници - 290,23 лв. и лихви - 64,91 лв., начислени върху главниците до 18.04.2022 както и лихвите, начислени от 19.04.2022 г. до окончателното погасяване на главниците, с основания за възникването им, както следва: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 6003002719/07.11.2018 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0848001230/28.09.2009 г., като бъде предвидена поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците.

Претендират се и всички направени по делото разноски в т.ч. и юрисконсултско 3 възнаграждение.

Обръща се внимание на това, че на основание чл. 621 от Търговския закон, във връзка с чл. 84, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс, Националната агенция за приходите е освободена от заплащане на държавна такса.

Иска се още да се отдели за безспорен факт, че размерът на дължимите в производството по несъстоятелност вземания е общ размер на 355,14 лв., от които главници - 290,23 лв. и лихви - 64.91 лв., изчислени към 18.04.2022 г.

В случай, че горното искане не бъде уважено, се иска на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на следните въпроси:

1. Какъв е размерът на дължимите главници за публични вземания, установени с посочените в настоящата искова молба основания?

2. Какъв е размерът на законните лихви върху главниците по публичните вземания, предмет на иска, от настъпване на изискуемостта на всяко отделно вземане до 18.04.2022 г. /датата, до която са начислени лихвите в молбата за предявяване на публичните вземания/?

Към исковата молба са приложени и писмени доказателства: Заверено копие на Заповед № ЗЦУ - ОПР - 39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите; Заверено копие на молба изх. № 24-28-391/11 #55 от 13.05.2022 г. по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, ведно с приложенията към същата; Заверено копие от възражение с изх. № 24-28-391/11 #56/17.06,2022 г., подадено по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил; Заверено копие от списък на неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220610083032 по партидата на търговеца; Копие от Определение № 260024/07.02.2024 г., постановено по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20240207165730 по партидата на търговеца; Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея за ответната страна и синдика.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество не е упражнило правото си на отговор.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК становище по иска не е постъпило и от синдика.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

След служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че с решение от 11.07.2013 г., постановено по т. д. н. № 32/2011 г. на КОС, вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20130712122728, е открито производството по несъстоятелност на ЕТ „**************“, спряно в последствие с Определение № 260396 от 29.10.2021 г.и възобновено с Решение № 260015 от 13.04.2022г.