Определение № 2903 от 09.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2903 гр. София, 09.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20228002104857 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 6149 от 09.09.2022 г., подадена от Р. И. И. чрез адвокат С. А. от АК - П., срещу въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в.гр.д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз.гр.състав.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Съдържа искане за присъждане на разноски и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно разноските на насрещната страна.

Ответницата по касация З. И. Т., както и третото лице-помагач И. Т. Г., са подали общ отговор на касационната жалба чрез адвокат А. Д. от САК, които възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Заявили са искане за присъждане на разноски, включително по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА във връзка със защитата на И. Т. Г., както и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно разноските на насрещната страна.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд намира следното:

С обжалваното решение частично е отменено първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Елин Пелин, като на основание чл. 30 ЗН, по иска на Р. И. И. срещу З. И. Т., е намалено дарението, обективирано в нотариален акт № 122/1996 г., което е извършено от наследодателя И. С. И., починал на 07.09.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място] (подробно описан в диспозитива), в размер на 25 812,39 лева; възстановена е запазената част 1 на Р. И. И. от наследството на И. С. И., в размер на 39 675,22 лева; на основание чл. 36, ал.

1, изр. 1 ЗН е постановено връщане на описания апартамент № 28 в наследството на И. С.

И., като Р. И. И. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН на З. И. Т. сумата 49 383,56 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на И. С.

И.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която искът за делба на апартамент № 28 е отхвърлен. Решението е обезсилено в частта относно третото лицепомагач И. Т. Г. и производството по делото е прекратено в тази част.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът Р. И. И. и ответницата З. И. Т. са наследници по закон, деца, на Г. С. И. и И. С. И. (починал на 07.09.2015 г.), чийто брак е прекратен на 22.06.1998 г. със смъртта на Г. И..

С договор за дарение, оформен с н.а.№ 122, т. 135, д.№ 26758/1996 г., Г. С. И. и И. С. И. са прехвърлили по време на брака си на З. И. Т. правото на собственост върху процесния апартамент № 28. С договор за дарение, оформен с н.а.№ 146, т. І, рег.№ 908877, д.№ 104/2012 г., на нотариус А. Н. (№ * по регистъра на НК) З. И. Т. е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на И. Т. Г..

С решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Горна Малина на наследниците на Г. С. И. е възстановено правото на собственост върху общо пет земеделски имота, които (с частта, в която първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 578/2017 г. на РС Елин Пелин е влязло в сила) е постановено да бъдат поделени между З. И. Т. и Р. И. И. при равни права. Решението на РС - Елин Пелин е влязло в сила и в частта, в която е допусната делба при равни права на дворно място, находящо се в [населено място], С. о., съставляващо парцел **, кв. 20, по плана на [населено място], С. област, с площ 942 кв.м., заедно с едноетажна жилищна постройка и стопанска сграда, находящи се в същия парцел, доколкото съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство от Г.

С. И. и И. С. И..

С решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Горна Малина на наследниците на С. И. К. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху общо 12 земеделски имота, които (с част, в която решението по гр.д.№ 578/2017 г. на РС - Елин Пелин е влязло в сила) е отречено да са били притежание на наследодателя на страните И. С. И.. В тази част, решението на районния съд не е обжалвано от нито една от страните, поради което въззивният съд е приел, че следва да зачете формираната върху заявеното придобивно основание сила на пресъдено нещо.

Съгласно заключение от 25.10.2018 г. на в.л. К. Н. по изслушана пред районния съд съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента, предмет на дарението, към момента на изготвяне на заключението, е 108 920 лв., а към датата на смъртта на наследодателя на страните И. И. (07.09.2015 г.) - 92 600 лева; стойността към 07.09.2015 г. на процесното дворно място е 37 300 лв., на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И., към същата дата е 4 097,21 лв., а на дванадесетте имота, възстановени на наследниците на С. И. К. - 17 528,56 лева. Според това вещо лице не съществува разлика в цените на дворното място и земеделските земи към 2015 г. и към датата на изготвяне на заключението.

2

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза от 20.04.2022 г., изготвено от вещото лице С. Н. в хода на въззивното производство, стойността на процесния апартамент към 18.04.2022 г. е 163 120 лв., а към 07.09.2015 г. - 136 950 лева; стойността на дворното място към момента на заключението е 45 776 лв., а към 07.09.2015 г. - 40 151 лева; стойността на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И. към 07.09.2015 г. е 2 875 лева, а към датата на изготвяне на заключението - 26 660 лева.

Въз основа на тези данни въззивният съд е изчислил стойността на притежаваните от наследодателя И. И. към момента на смъртта му имущества така: (1) 4/6 идеални части от дворното място - 26 767,33 лева към 2015 г. и 30 517,33 лв. понастоящем; (2) 4/6 идеални части от апартамента - 91 300 лева към 2015 г. и 108 746,67 лв. понастоящем, (3) 1/3 идеални части от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. И. – 958,33 лева към 2015 г. и 8 886,67 лв. понастоящем.

Въззивният съд не е кредитирал заключението на в.л. К. Н., а е кредитирал заключението на в.л. С. Н. относно определената в него оценка на недвижимите имоти към настоящия момент и към момента на откриване на наследството на И. И., тъй като това заключение е изготвено при обективни методи на оценка - състоянието на пазара на недвижими имоти към изследвания момент, предопределено от съотношението между търсене и предлагане, метода на вещната стойност на имота, както и реда за определяне на цените на земеделските земи, указан в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи - НРОЦЗЗ (приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. ДВ. бр. 64 от 05.06.1998 г., загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г., с предишно наименование Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски имоти). Вещото лице С. Н. е отчело и рязката промяна в пазара на недвижими имоти в последната година. Въззивният съд е отчел и факта, че от изготвяне на оценката на имотите от в.л. К. Н. е изтекъл период от около три години, и е кредитирал заключението на в.л. С. Н. като съобразено с променените условия на търсене и предлагане на пазара на недвижими имоти у нас.

От правна страна е прието, че решението на районния съд е недопустимо в частта, касаеща конституирането на И. Т. Г. по искане на ищеца като трето лице - помагач на страната на ответника. Изложено е, че помагачът е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него в случай, че решението е срещу подпомаганата страна. Две са основанията за конституиране на подпомагаща страна - встъпване по неин почин и привличане от подпомаганата страна. Недопустимо е служебно конституиране на третото лице, както и конституиране на третото лице като помагач на насрещната за направилата искането страна (в този случай се касае за упражняване на чужди процесуални права, без да е налице законово овластяване за това).

Прието е, че предявеният иск по чл. 30 ЗН е основателен. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети 3 и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство - чрез иск или възражение.

При искане за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН - маса от всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и след това се прибави стойността на даренията към момента на откриване на наследството. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на упражняващия правото по чл. 30 ЗН е да докаже само степента на родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, а на ответника, черпещ права от извършеното в негова полза разпореждане, и съответно претендиращ запазването му, е в тежест да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е било налице имущество на наследодателя, покриващо запазената част.

Прието е, че в настоящия случай масата по чл. 31 ЗН включва имуществата, принадлежали на наследодателя И. С. И. към момента на смъртта му (07.09.2015 г.), а именно: (1) 4/6 идеални части от дворното място, заедно с построеното върху него; (2) 4/6 идеални части от апартамента, предмет на дарението; (3) 1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на съпругата му Г. С. И. с Решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Горна Малина (на основание наследственото правоприемство И. С. И. е придобил 1/3 идеална част от земеделските имоти, тъй като е наследява заедно с децата си Р. И. И. и З. И. Т. - чл. 9, ал.

1 ЗН).

По делото не е установено наследодателят И. С. И. да е бил носител на правото на собственост върху други имоти към момента на смъртта си. В тази връзка въззивният съд е посочил, че зачита формираната с Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 578/2017 г. на РС - гр. Елин Пелин сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство, отричаща И. И. да е бил носител на право на собственост върху реституирани общо 12 имота, по отношение на които искът за делба е отхвърлен. Не е установено наследодателят да е имал задължения и да е налице увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН.

С оглед заключението на СТЕ на в.л. С. Н. е прието, че оценката на така формираната маса към момента на откриване на наследството (07.09.2015 г.) възлиза на 119 025,66 лева, от които 91 300 лева е стойността на дарените 4/6 идеални части от спорния апартамент, 26 767,33 лева - стойността на притежаваните от наследодателя на страните 4/6 идеални части от дворното място и построеното в него, а 958,33 лв. - 1/3 идеална част от реституираната земеделска земя.

Към момента на смъртта на наследодателя И. С. И. негови наследници по закон са били децата му - ищецът Р. И. И. и ответницата З. И. Т., при права от по 1/2 ид.ч. за всеки един от 4 тях (чл. 5, ал. 1 ЗН). Ето защо и на основание чл. 28, ал. 2 ЗН и чл. 29, ал. 1 ЗН разполагаемата част на наследодателя е била 1/3 от имуществото му, съответно запазената част на децата му е 2/3. С оглед формираната и оценена маса по чл. 31 ЗН запазената част на наследниците е общо 79 350,44 лв., като запазената част на ищеца е половината от тази сума - 39 675,22 лева.