Решение № 17181 от 25.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17181 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110145706 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. ЮЮ.- изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрк. И.Н., против Е. И. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в .., с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 13439,50 лв., представляваща главница за периода от 20.05.2019 г. до 20.09.2024 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1418,28 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.12.2021 г., и сумата от 3799,47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9165/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 162-и състав.

При условията на евентуалност ищецът предявява обективно съединени искове по чл.

79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 13439,50 лв., представляваща главница за периода от 20.05.2019 г. до 20.09.2024 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1418,28 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.12.2021 г., и сумата от 6058,59 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до 14.08.2023 г.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, твърди, че на 02.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Е. И. Ц. бил сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-15280844 с размер на кредита от 15000 лв. Ответницата се е задължила да върне посочената сума, ведно с договорната лихва на 84 месечни вноски, всяка в размер на 303,72 лв., в срок до 20.09.2024 г. Общата стойност на сумата за погасяване по кредита била 25512,48 лв. Тъй като кредитополучателят не е погасявал задълженията си по договора, цялото вземане е обявено за предсрочно изискуемо, за което е изпратено уведомление, 1 получено от Е. Ц. на 01.12.2021 г. С договор за цесия, сключен на 12.08.2019 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит, на ищцовото дружество, чрез Приложение № 1 от 12.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с писмо от 01.12.2021 г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Моли служебно да се изиска и приложи ч. гр. д. № 2665/2023 г., по описа на РС- Бургас.

С молба с вх. № 118208/10.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалният си представител, моли да се даде ход на делото. Поддържа исковата молба. Сочи, че представеният по делото препис от процесния договор е с намалена резолюция с цел заемане на по-малко дисково пространство. Във връзка установяване размера на оригиналния шрифт моли за допускане на съдебно-техническа експертиза. Излага, че ще се ползва от оспорения договор за кредит.

Във връзка възражението на ответника по повод сключената цесия излага, че възражение може да направи само лицето, от името на което е сключен договорът. Твърди, че процесният договор е сключен при спазване на изискванията на ЗПК. Посочва, че договорът е сключен при фиксиран размер на ГПР, поради което не следва да се инкорпорира методиката за изчисляването му. Поддържа се, че срещу заплащането на такса ангажимент кредиторът е фиксирал лихвеният процент за целия срок на договора, което не представлявало действие по усвояване и управление на кредита, а представлявало допълнителна услуга. Твърди също, че ответникът е бил уведомен редовно за извършената цесия на процесните вземания. Поддържа, че за длъжникът липсва правен интерес да възразява срещу възмездността на сделката по цедиране на вземанията. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024 г. ищецът не се изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата представя писмен отговор, чрез адв. Н. И., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и по размер. Оспорва да е налице действителен договор за цесия, доколкото липсвало уговорена насрещна престация. Също така цесията не е породила действие, дококолкото не може да се установи кой е прехвърлителят на вземането, нито от какво правоотношение произтича, респективно как е формиран размерът на цедираното вземане. Оспорва наличието на облигационно отношение между„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата. Оспорва да е предадена заемната сума по договора. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като ГПР е посочен единствено като цифрова стойност, без да е описан начина на формиране и неговите компоненти. Допълва, че застрахователната премия не била включена като разход в ГПР. Също така оспорва клаузата за възнаградителна лихва като нищожна. Нито от процесния договор, нито от погасителния план към него, ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, възнаградителна лихва и такса за обслужване на кредита. Твърди още, че използваният шрифт в различните документи не бил еднакъв.

Оспорва дължимостта на начислените по договора за кредит застраховка „Защита на плащанията“ и „Такса ангажимент“, доколкото същите са за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи, че същите представляват скрито възнаграждение за кредитора. Излага, че доколкото договорът за кредит е недействителен в цялост, то извършените плащания по него следва да бъдат отнесени към погасяване на главницата. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба прави искане за изискване в оригинал на процесният договор за кредит и приложените към него документи.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения. Не прави нови доказателствени искания. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

2

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и надлежното й обявяване; валидно извършване на цесия и съобщаването на ответника. В тежест на ищеца е да установи евентуално спиране/ прекъсване на давностния срок по отношение процесните вземания.

В тежест на ответника е да докаже изтичането на погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и лихва, както и наличието на основание, водещи до нищожност на договорите за кредит, вкл. на посочените клаузи.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за потребителски кредит с № PLUS-15280844 от 02.10.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, видно от който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е съгласил да отпусне кредит в полза на ответника в размер на 15000 лв., със срок на изплащане до 20.07.2024 г., при ГПР от 11,65 % и лихвен процент от 9,90 %, като ответникът следвало да го погаси, заплащайки 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 303,72 лв., общо в размер на 25512,48 лв. По договора е била предвидена и такса ангажимент в размер на 525 лв. (срещу която кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора и която удържа от общия размер на кредита- т. 2 от Условията по договора). Също така съгласно т. 5 от условията по договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски ответникът дължи обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва, ведно с направените разноски по събиране на вземането, като при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия си размер.

Изпълнението на задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор, е обезпечено и с договор за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България, по който застраховано лице по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ е ответникът, а ползващи се лица- ответникът и кредитора, при уговорена застрахователна премия в общ размер на 4725 лв., платима на 84 равни месечни вноски, представляващи част от общата стойност на всяка от месечните погасителни вноски по кредита. Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства- договор за потребителски кредит, Сертификат № PLUS-15280844, както и от констатациите на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно, ясно и компетентно изготвено.

Ищецът се легитимира като кредитор по процесния договор за потребителски кредит въз основа на извършенa цесия от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в негова полза. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.07.2017 г. между кредитора и ищеца в настоящото производство е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който кредиторът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определен портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от него с неизправни длъжници. Към него е подписано Допълнително споразумение № 4 от 11.06.2018 г. с универсалния правоприемник на цесионера- „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България, по силата на който кредиторът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, посочени в Приложение № 1, като последното има характер на допълнително споразумение към анекса. С последния е продължен и първоначално определеният срок на действие на рамковия договор до 26.07.2019 г. В приложението под № 400 фигурира вземането към ответника по Договор PLUS-15280844. Следователно кредиторът е прехвърлил на ищеца, вземанията си, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, възлизащи към 12.08.2019 г. на сумата от общо 18091,21 лв., формирана като сбор от непогасена главница в размер на 13439,50 лв., 4918,28 лв.- непогасена възнаградителна лихва, и 633,43 лв.- просрочена лихва.