Решение № 525 от 17.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Пловдив, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330106442 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 276, 65 лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско Стандарт“ №****************, за причинени имуществени вреди по МПС с рег. № ***********, в резултат на настъпило ПТП на дата **************, при което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на кръстовището на бул.****** и бул.********** в гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *******./ до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „**********” рег. № *********** е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка , обективиран в застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ********************, с период на валидност на покритието от 29.11.2019г. до 28.11.2020г. На дата **********, посоченото МПС било управлявано от водача Б. М. М., когато на кръстовището на бул.******** и бул. ********** в гр. П. попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпила увреда- предна дясна гума била изкривена и негодна за ползване, а предна дясна джанта имала нужда от пребоядисване. Предвид това, гумата следвало да бъде заменена с нова, а джантата ремонтирана. Водачът на увредения лек автомобил незабавно се свързал с ищцовото дружество и впоследствие регистрирал настъпилата щета, за което било създадена претенция по щета № ***************** от ************. Възстановяването на вредите се извършило по експертна оценка на ищеца, след което определената сума била преведена по сметка на застрахованото 1 лице. Ищецът твърди, че оценил възстановяването на щетите на сума в размер от 276, 65 лв., която сума била преведена на *********. по банкова сметка, посочена от застрахованото лице. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба, ответникът оспорва иска по основание и размер.

Възразява, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите материални увреди по лекия автомобил. Сочи се, че дори и да е имало пътна неравност, то същата не се е образувала вследствие на действия на Община Пловдив, а от субекти, които са осъществявали дейности по водоснабдяване и канализация, ектроснабдяване, доставка на информационни услуги и др. Релевира се възражение за съпричиняване, тъй като водачът на МПС се е движел с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № *********** ), както и размера на дължимото обезщетение.

Между страните не е налице спор, че кръстовището на бул. ******** и бул.********* се намира в административните граници на гр. П. ( поради което и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е Община Пловдив.).

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и собственика на МПС рег. № **********, обективирано в застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ************/ **************, с период на застрахователно покритие от 29.11.2019г. до 28.11.2020г. Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие ( ***********. ) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната дата- ******* г. е настъпило ПТП – управляваният от Б. М. М. лек автомобил рег. № ************ попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в близост до кръстовището, образувано от пресичането на бул. ****** с бул. ********** в гр. П. Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия автомобил- предна дясна гума е увредена до степен негодност за използване, а предна дясна джанта е следвало да бъде отремонтирана и боядисана. От заключението по изготвената САТЕ / л. **- **/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на установената неравност на 2 пътя ( дупка в пътната настилка), като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Отразено е и че общата стойност на частите и труда, необходим за възстановяване на автомобила, възлизат на сума в размер от 555, 08 лв. с ДДС.

Експертът е посочил, че гумата е следвало да бъде подменена изцяло с нова, а джантата е имала нужда от ремонти и боядисване. В своето заключение вещото лице е посочил и че от техническа гледна точка, описаният в исковата молба механизъм на настъпване на увредите е възможно най- вероятният. Доколкото по делото не се установиха други обстоятелства, при които да е настъпило процесното ПТП, то съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе ( попадане на автомобила в необозначена и необезопасена неравност на пътя ). Що се касае до възражението на ответника, че поведението на друго лице би могло да е причинило уронването на пътната настилка и образуването на дупка на пътното платно, то съдът счита същото за недоказано. Всъщност, самото възражение е и твърде бланкетно и не следва да бъде подлагано на допълнително обсъждане- ответникът излага едно свое предположение, като дори не посочва и конкретен субект, който счита, че е увредил пътната настилка със своите действия.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел Б. М. М. / л.***** гръб- л. ***** /. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че дупката на пътното платно е била необезопасена, несигнализирана и със значителни размери. Непосредствено след като управляваното от свидетеля МПС е преминало през дупката на пътното платно, свидетелят е спрял и е огледал пораженията по автомобила. Върху предната дясна гума на МПС са се формирали две издутини, едната от които е била с цепка. Свидетелят е категоричен и че предвид значителния диаметър на пътната неравност ( около ** см ), то не е съществувала възможност да избегне контакта чрез предприемане на маневра вляво или вдясно. Впоследствие е бил уведомен застрахователят, при който е заведена щета и са предприети действия по заплащане на застрахователно обезщетение. Свидетелят сочи и че преди да попадне в дупката, автомобилът се е придвижвал със скорост не повече от ** км/ ч, тъй като е предстояло преминаване през кръстовището, на което е била монтирана и светофарна уредба. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното обезщетение, освен от думите на свидетеля се изяснява и от приетото по делото платежно нареждане за сумата от 276, 65 лв. ( л.** ). Сумата е изплатена по сметка на застрахованото лице„**********“ ЕООД.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.

50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява 3 дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка и самото кръстовище на бул.******и бул. ************* в гр. П. осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя ( вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им ) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Ирелевантно е възражението на ответната страна, че е възможно трето лице да е увредило пътната настилка, докато е осъществявало дейности във връзка с подмяна на канализация, електроснабдителна мрежа, информационни услуги и др. Както вече бе посочено, Община Пловдив отговаря за поддържането на процесната пътна отсечка, като тази отговорност е обективна. В случай, че друго лице е увредило пътната настилка, то би се породило вземане на ответника срещу това лице, но тези отношения са встрани от предмета на настоящото производство. Нужно е да се посочи и че самото възражение не съдържа каквато и да било конкретика- не е посочено нито лицето, за което се твърди да е увредило пътната настилка, нито обстоятелствата, при които е сторено това.

От заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил.

От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите, поради което и съдът счита за неоснователно възражението на Община Пловдив за липса на причинно- следствена връзка. Нужно е да се посочи и че липсата на съставен протокол за ПТП от служители при ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“ не води до неоснователност на претенцията на ищеца. Протоколът за ПТП е един от многото информационни източници, с които би могло да бъде установеното настъпването на вредоносното събитие. В случая, същото се изяснява посредством показанията на св. М. и приетото по делото заключение по изготвената САТЕ.

Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не бе установено водачът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Скоростта на придвижване на МПС непосредствено преди инцидента не е била превишена или несъобразена. Впрочем, не може да се изисква от водача на МПС, да предвиди наличието на неравност на пътното платно ( дупка ) диаметър около **см и да се очаква от него да предприеме спасителна маневра. При неравност на пътя с толкова значителни размери, всеки опит за заобикаляне на препятствието би означавал рязко навлизане в съседната пътна лента и застрашаване на останалите участници в движението.

Разпечатката съдържа 25 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8bbb018-895f-406f-8724-753cad8f4acd