Решение № 1344 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Варна, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. П.а

Членове:

К. Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. П.а Въззивно гражданско дело № 20223100501779 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД - Варна против решение № 126 от 06.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1148 по описа за 2021 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество срещу С. Й. П. иск с правно основание член 422 във връзка с член 415 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 12 558,79 лева - главница по фактура № 0106510608 от 10.02.2021 г., представляваща цената на коригираното със становище от 08.02.2021 г. количество електроенергия за периода от 18.11.2016 г. до 22.11.2021 г. в размер на 66 378 кВтч за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен номер № *** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по член 410 от ГПК /27.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 502,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 23.02.2021 г. /дата, следваща падежа по фактурата/ до 16.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 593 от 28.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 905/2021 г. на РС – Провадия, както и е осъдено дружеството да заплати на С. Й. П. сумата от 1 231 лева, представляваща сторените по делото пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата, намирайки обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Желае потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковите претенции с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК за процесните суми, като по повод на издадена такава ответникът е подал възражение, обусловило сезирането на съда за същите суми.

Твърди се в исковата молба, че между страните е налице договорно правоотношение по пренос и достъп на електроенергия, поради което задължение на ответника е да заплати процесната сума в качеството му на собственик към датата на корекционната процедура.

Излага се, че на 22.01.2021 г. в изпълнение на член 45 от ПИКЕЕ е извършена техническа проверка по измервателната система в обекта на ищеца от служители на ищеца в присъствието на снахата на титуляра по партидата /починал/ и съпруга на ответника, за което е съставен КП. След установяване липса на пломба на щит на ЕМТ, в което е монтиран електромера, наличие на показания в регистър 1.8.3, електромерът е демонтиран и подменен с нов такъв. Извършена е експертиза от БИМ, при която е установена намеса в тарифната схема. С оглед горното е извършено начисляване на измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електроенергия в невизуализиран регистър на основание член 55, алинея 1 от ПИКЕЕ, което е и реално потребено, а не служебно начислено. Обосновава правния си интерес с подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 905/2021 г. на Районен съд - Провадия.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че не е имал качеството потребител за периода на твърдяното нефактурирано потребление 18.11.2016 г. до 22.01.2021 г.; че не е присъствал лично или чрез представител при проверката, нито свидетелите са се запознали с КП, който е дописван след подписването му с показанията по скрити регистри; местоположението на електромера давало възможност за манипулация без знанието на абонатите. Излага, че не е ясно на какво се дължи неправилното отчитане, за което вина може да има и ищеца, който черпи права от неспазване на задълженията си или да е в резултат от умишлени действия от служителите на ищеца, както и че не може да се 2 презюмира вина на потребителя. В нарушение на член 46, алинея 1 от ОУ липсва визуален контрол върху показанията на средството за търговско измерване от страна на потребителя.

Оспорва се твърдяното количество електроенергия да е изразходвано, както и, че сумите са произволно начислени. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесната сума, предвид това, че няма лиценз за продажба на електроенергия. Корекцията твърди да е извършена на основание член 37 от ОУ, а не по ПИКЕЕ, като същевременно ОУ на ДПЕЕМ на „Енерго-про мрежи” АД от 2014 г. не са влезли в сила поради отмяната им с решение № 798 от 20.01.2017 г., постановено по адм.д.№ 3068/2016 г. на ВАС.

Едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана електроенергия противоречи на член 143, точка 6 и точка 18 от ЗЗП и е нищожна на това основание.

Въз основа на заявление от 27.07.2021 г. е образувано ч.гр.д.№ 905 по описа на Районен съд – Провадия за 2021 г., по което е издадена заповед № 593 от 28.07.2021 г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. Й. П. да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 12 558,79 лева, представляваща дължима главница по незаплатена електрическа енергия по фактура от 10.02.2021 г. за обект с абонатен № ***, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 502,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от падежа навсяка една от претендираните фактури до 16.07.2021 г.; сумата от 311,22 лева, представляваща сторени по заповедното производство разноски.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание член 422, алинея 1 от ГПК, като правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д.№ 905/2021 г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК и срещу която ответникът надлежно е възразил. В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество до процесния обект на потребление; че е извършил проверка на електромера на ответника, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия; че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер.

При ответното дружество като титуляр на партидата е записан бащата на ответника – Й. П. И., починал на 13.10.2000 г. -, тоест преди извършване на проверката. Установява се от удостоверение за наследници, че Й. П. И. е оставил наследници, както следва: В. И.а – съпруга, П. П. – син и С. П. – син. След смъртта му наследниците не са изпълнили задължението си по член 17, точка 3 от ОУ на договорите за доставка и продажба на електроенергия в тридесетдневен срок да съобщят на доставчика в писмена форма 3 промяната в собствеността на обекта, като С. П. оспорва качеството си на потребител за посочения обект. От събраните по делото доказателства се установява, че последният е изключителен собственик на процесния обект на потребление от 25.09.2020 г., а от 16.02.2016 г. до 25.09.2020 г. е притежавал 4/6 идеални части от него, като правото на ползване върху имота е било запазено за майка му – В. И.а.

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна за липса на активна легитимация на ответника С. П. с доводи за черпене на права от собствената му неизправност, както и на другите наследници, по договорното отношение с наследодателя им – неподаване на заявление за промяна на обстоятелствата след смъртта на праводателя им. Няма спор по делото, че заявление в горния смисъл не е подадено от ищците до дружеството – доставчик на енергийни услуги след смъртта на Й. И. през 2000 г., нито след 16.02.2016 г. /когато В.

И.а е дарила на ответника собствените си 4/6 идеални части/, нито след 25.09.2020 г. /когато С. П. е станал изключителен собственик на имота/. Такова е подадено едва на 13.04.2021 г., тоест след извършване на процесната проверка. Липсата на заявяване обаче не се е отразило на изпълнението на правата и задълженията по договора за доставка, сключен с праводателя на въззиваемия в ползвания от него и майка му обект на потребление. Липсата на заявяване на промяна в обстоятелствата от друга страна не е пречка дружеството – доставчик на енергийни услуги да претендира начислените суми под формата на цена на електроенергия от наследниците на починалия потребител, потребена след смъртта на последния.

От съдържанието на приетия по делото протокол № 1161899 от 17.11.2016 г. за монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 1114021666917882 с посочени показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

Видно от констативен протокол /КП/ № 5300439 от 22.01.2021 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер № 1114021666917882, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи, като е констатирано, че в регистър 1.8.3. има показания от 66 378 кВтч, както и в регистър 1.8.0. – 84 165 кВтч. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от лице от домакинството на потребителя.

Приобщен към доказателствения материал по делото е и КП от метрологична експертиза на електромер № 42 от 01.02.2021 г., според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от 66 378,5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства на 08.02.2021 г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 66 378 кВтч за периода от 18.11.2016 г. до 22.01.2021 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ.

За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 12 558,79 лева, 4 ответното дружество е издало фактура № 0105510608 от 10.02.2021 г.

От заключението на вещото лице Бонева по съдебно-електротехническата експертиза, включително с разясненията, дадени в съдебно заседание, се установява, че СТИ е метрологично годно, като при проверката е установена липса на щит на ЕМТ, в което е монтиран електромера; начисленото допълнително количество електроенергия е преминало през СТИ, но вещото лице счита, че не е реално потребено от абоната, тъй като би трябвало потреблението да е от порядъка на 1 683 кВтч месечно, което е невъзможно; същевременно консумираната електроенергия преди подмяната на електромера и след това не се е променила; има наличие на неправомерно вмешателство върху СТИ; електроенергията в невизуализирания регистър не е отчетена при редовния месечен отчет; стойността на количеството електроенергия по процесната фактура е аритмитично и методично точно изчислена; процесното СТИ отговаря на изискванията на точност при измерване на електроенергия; счита, че при монтирането на обекта СТИ е било ново, произведено през 2016 г. и монтирано същата година.