Решение № 123 от 27.12.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Асеновград, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200590 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №786520-F760848/30.08.2024г., издадено от *- Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейност“ в ГД „Фискален контрол“ оправомощена със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. с което на „ЙЕРУСАЛИМ 72” ООД, с БУЛСТАТ 204280352, със седалище и адрес на управление * представлявано от О. С. Б., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 83от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/, за нарушение на чл. 27, ал.1,т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС.

Управителят на „ЙЕРУСАЛИМ 72” ООД не се явява по делото. Чрез отразеното в жалбата си по същество счита, че обжалваното НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществено нарушения, като алтернативно се прави искане за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Сходно становище изразява и адв. Д. А., който се явява в съдебно заседание, като повереник на дружеството жалбоподател. Претендира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Представителят на въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,като представя и списък за разноските .

1

След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

Във връзка със спазване разпоредбите на данъчното законодателство, на 16.03.2024г. в 15.10 часа, от служители на НАП при Централно управление, била извършена оперативна проверка в обект – бърза закуска *, находящ се в *. Преди самото посещение на мястото, проверяващите имали информация, че обекта се стопанисва от „ЙЕРУСАЛИМ 72” ООД с управител О. С. Б.. Проверката била извършена от св. С. Б. Б. и нейни колеги, като започнала с контролна покупка на храни на стойност 22.20лв. за която бил издаден касов бон. Закупената храна била консумирана на място, като преди легитимирането на проверяващите, за тях станало ясно, че в обекта се предлагат дюнери, пици, катми и напитки, като на клиентите се издавали фискални бележки. След легитимирането на проверяващите, в присъствие на представляващия дружеството, се установило, за обекта има издадена Заповед за категоризация една звезда № 1098-валидна до 11.03.2026г. В пред обекта имало няколко маси и пейки за 20 места, всички намиращи се на открито. В самия обект били установени на работа общо осем работници,за което била попълнена и съответна декларация. Била извършена и проверка на парите в касата, за което бил съставен опис на паричните средства. В обекта било установено функциониращо фискално устройство марка Datecs FP-700 с ИН на ФУ DT796596 и ИН на ФП02796996 надлежно регистрирано в НАП на 28.01.2020г. За нуждите на проверката от паметта на ФУ било направено извлечение касаещо извършените продажби за периода от 01.01.2024г. до 16.03.2024г., като при това било установено, че всички продажби за периода до 15.03.2024г., са отчетени в данъчна група „Г“ на фискалното устройство /за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност/, като според проверяващите същите е следвало да се отчитат в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. С цел по голяма конкретика и да не се утежнява положението на дружеството, бил избран произволен ден попадащ в този период, като от представен КЛЕН №1122032 за произволно избрана продажба от 15.02.2024г. изведен от същото ФУ, била установена извършена продажба на стойност 10.20 лв. /ФКБ №10991780186/15.02.24/, която също била отчетени в данъчна група „Г“ на фискалното устройство /за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Обстоятелствата във връзка с установеното в хода на проверката били удостоверени в съставения Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0154394/16.03.2024 г., в който било посочено и това, че в деня на проверка, регистрираните във ФУ продажби, вече се отчетат в данъчна група „Б“. Със съставения ПИП на управителя на фирмата било указано да се яви за съставяне на АУАН на 25.03.2024г. в ТД на НАП Пловдив и да представи договор за наем.

Управителят О. С. Б. се явила в ТД на НАП Пловдив на 25.03.2023г., като в негово присъствие против дружеството „ЙЕРУСАЛИМ 72” ООД бил съставен АУАН № F760848 връчен му срещу подпис. Установеното нарушение било квалифицирано като такова по чл. 27, ал.1,т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.118, ал. 4,т.4 от ЗДДС. В акта било посочено, че търговското дружество стопанисващо обекта, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Било отразено и установеното относно произволно избраната дата-15.02.2023г. като извършената на тази дата продажба на стойност 10.20 лева, била отчетена в данъчна 2 група „Г“ на фискалното устройство /за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност/, като същите е следвало да се отчитат в данъчна „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Въз основа на акта, по-късно било издаденото и обжалваното НП №786520-F760848/30.08.2024г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С. Б. Б. и Аню Хасан Саид-Касем.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити, но разгледана по същество по отношение искането за отмяна на НП за неоснователна.

Безспорно по делото е установено това, че в деня на проверката-16.03.2024г., в обект „бърза закуска“ стопанисван от „ЙЕРУСАЛИМ 72” ООД, намиращ се в гр.

Асеновград, на ул.“Васил Левски“ №10 се е продавала храна, като за клиентите, пред обекта е имало сложени четири маси и осем пейки. Основния въпрос на който следва да бъде даден отговор е дали предоставените в обекта услуги следва да се дефинират като „ресторантьорски“ и съответно каква ставка на ДДС следва да бъде начислена за тях. Това обективно следва от текста на чл. 66а от ЗДДС, който регламентира случаите на определяне на ставката на ДДС в размер на 9 %, като съгласно §15д, т. 2 /в редакцията, приложима след 01.01.2024 г./ - ставката на данъка по чл. 66а се прилага за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. Съгласно даденото легално определение в т.61 към § 1 от ДР на ЗДДС, то „Ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.“ От Решение № 10585/19.10.2021 г. по адм. дело № 3550/2021 г. на ВАС се установява, че в подобни случаи следва да се приложи връзката към чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, където е разписано следното:

„1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля.

Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. 2.

Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.“ Предвид горното, то при предоставяне на клиенти на храна за консумация, следва да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС е налице доставка на стока - храна, или е налице доставка на услуга (ресторантьорска или кетъринг). Във връзка с характера на посочените услуги, попадащи в обхвата на облагане с намалената данъчна ставка, правилното решение на 3 спора изиска да се съобрази и практиката на СЕС по преюдициални решения по аналогични казуси. За да се определи дали една-единствена сложна доставка трябва да се квалифицира като „доставка на стоки“ или като „доставка на услуги“, следва да се вземат предвид всички обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се установят нейните характерни елементи и да се установят доминиращите елементи. В тази насока следва да се прецени доминиращият елемент , който да се определи, като се постави акцент на гледната точка на средностатистическия потребител и в рамките на цялостната преценка да се отчете не само количественото, но и качественото значение на елементите на предоставяне на услуги в съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки /в тази насока решение на СЕС по съединени дела С-497/09, C499/09, C-501/09 и C-502/09, т. 61-63/.

Анализа на събраните по делото доказателства, води до извода, че обемът и качеството на предоставяните помощни услуги в обекта, в който дружествотожалбоподател осъществява дейността си, обуславят извод за липса в дейността на всички съпътстващи услуги, които да са подчертано доминиращи над обикновеното приготвяне и доставяне на храна, поради което осъществяваната от „ЙЕРУСАЛИМ 72” ООД дейност в обекта не може да бъде квалифицирана като ресторантьорска такава, което изключва извършването и на кетърингова такава, която е възможна само от заведения, извършващи ресторантьорска дейност. Дружеството приготвя и продава храна като единствена и основна, без доминиращи допълнителни услуги. Тези изводи са пълен синхрон с цитирания по горе Регламент на Съвета и решението на СЕС, както и със Становище № 20-00-100/29.06.2020 г. на НАП относно приложение на намалената ставка на данъка върху добавената стойност от девет процента съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС /същото намиращо се в Интернет страницата на НАП/.Действително обектът - бързо хранене, стопанисван от дружеството, попада в обхвата на чл. 124, ал. 1 от Закона за туризма и притежава Удостоверение за определена категория - една звезда, с № 2098, издадено на 11.03.2021 г., валидно до 11.03.2026 г. Това обстоятелство обаче не обуславя извод, че обектът предоставя ресторантьорски услуги по смисъла на ЗДДС, като това е релевантният факт за преценката дали попада дейността в приложното поле на чл. 66, ал. 2 ЗДДС, във вр. § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС, респ. дали извършваната дейност следва да се облага с 9% ДДС и правото да регистрира продажбите в данъчна група „Г“. Нещо повече, предвид изискванията за обема и качеството на помощните допълнителни услуги за обекти като процесния, от обстоятелството, че обектът е регистриран по ЗТ като обект за бързо хранене, с определена една звезда, недвусмислено се извеждат основания в подкрепа на извода, че осъществяваната в обекта дейност не представлява предоставяне на ресторантьорска или кетъринг услуга по смисъла и за целите на ЗДДС. Легалната дефиниция на понятията „ресторант“ и „заведение за бързо обслужване“ са дадени в § 1, т. 32 и т. 33 ДР на Закона за туризма, според които „ресторант“ е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки, като обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране, а „заведение за бързо обслужване“ е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохолни и алкохолни, и има висока пропускателна способност и самообслужването е основна форма на обслужване. Не се установи по делото обектът да разполага със сервитьори, прибори, различни от тези за еднократна употреба,а дори и санитарен възел за клиентите. В действителност пред заведението е имало поставени четири маси и осем пейки, но същите не са били обособени в закрит, 4 климатизиран или защитен от атмосферните условия кът, като същите дори не са били обслужвани от сервитьори.