Решение № 58 от 03.04.2025, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 39/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 03.04.2025
- В сила
- 03.04.2025
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. ***, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СЖС
Членове:
ГПЙ
ВРГ при участието на секретаря ВВУ като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500039 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответника В. К. П., ЕГН **********, живущ в с. ***, обл. ***, ул.“***“ № 6, чрез адв.-пълномощник С. Л. от АК ***, и заявен съдебен адрес: гр.***, ул.”***” ***, офис 13 против Решение № 683/11.11.2024г. постановено по гр.д.№ 2072/2024г. по описа на РС-***.
С обжалваното решение РС-*** е уважил подадената от Д. Д. И., ЕГН **********, адрес: с. ***, обл. ***, ул.“*** против ответника В. К. П., ЕГН **********, живущ в с. ***, обл. ***, ул.“***“ № 6, молба за защита срещу домашно насилие, като :
Задължава В. К. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Д. И..
Забранява на В. К. П. да приближава на разстояние по - малко от 100,00метра /сто метра/ Д. Д. И., жилището, находящо се в с. ***, обл. ***, ул.“*** местоработата на Д. Д. И., местата за социални контакти и отдих на Д. Д. И., като мерките за защита са за срок от 18 месеца, считан от 27.08.2024г.
Забранява на В. К. П. да осъществява контакт с Д. Д. И. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, като мярката за защита е за срок от 18 месеца, считан от 27.08.2024г.
1
*** е постановил да се издаде заповед за защита на Д. Д. И., препис от която да се изпрати на Районното управление на МВР гр. ***. Заповедта да съдържа последиците от неизпълнението й, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Със същото решение ответникът и настоящ жалбоподател е осъден да заплати на молителката разноски в размер на 200лв., а в полза на РС-*** сумата от 50лв. за държавна такса по производството.
Поддържа се във въззивната жалба, че немотивирано и незаконосъобразно. обжалваното решение е неправилно,
Излага се, че *** не бил посочил в какво се изразявал извършеният от него акт на домашно физическо насилие. Съдът дал вяра на показанията на св.***, който не бил пряк очевидец на твърдения акт на домашно психическо насилие спрямо молителката. От показания на св.*** се установявало, че същият не присъствал на деянието, не си спомнял конкретна дата.
Посочва се още, че съдът не обсъдил показанията на свид. ***, че той, поради заболяването си - частична слепота, имал нужда от помощ - приготвяне на храна, поради което звънял на сестра си, която живее през няколко къщи от неговата за да помоли за храна, но същата не откликнала на неговите искания.
Излага се, че в молбата за домашно насилие не била посочена дата на извършване на домашното насилие, като датата не била установена и в съдебното заседание по делото.
Сочи се, че обжалваното решение било постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Твърди се, че не можело де се приеме за домашно насилие посоченото в жалбата, а именно “постоянно ми звъни по телефона”.
Излага се, че бил провокиран непрекъснато и “плашен” от своите ближни, че ще иде в затвора.
Въззивникът В. П. прави искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решението и отхвърляне на молбата за издаване на заповед за защита. Прави искане за присъждане на разноски по производството за двете инстанции.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна Д. Д. И., чрез адв.пълномощник Т.Т. от АК-*** е постъпил отговор на въззивната жалба, с който по същество оспорва жалбата и изразява доводи за неоснователност на същата. Иска потвърждаване на постановеното от *** решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.Представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
2
***ският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-***, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Делото пред РС-*** е образувано по молба вх.№26.06.2024г./по регистратурата на РС-***/ от Д. Д. И., ЕГН **********, адрес : с. ***, обл. ***, ул.“*** № 6 срещу В. К. П., ЕГН **********, живущ в с. ***, обл. ***, ул.“***“ № 6 с искане за налагане мерки за защита от упражнено, спрямо молителката домашно насилие от страна на ответника.
В молбата се твърди, че ответникът е едноутробен брат на молителката. В периода от три дни до 26.08.2024г. ответната страна упражнявал психическо насилие-тормоз спрямо молителя, като й звънял по телефона, за да му купува алкохол и други покупки. В случай на отказ от молителя, ответникът я заплашвал, че ще я убие, ще я запали жива, ще си купи пистолет и ще я застреля. Изпитвала постоянен страх и не смеела да излиза сама от дома си, че ще изпълни заканите си спрямо нея.Сочи, че ответникът бил осъждан-лежал в затвора.
Отправя искане да бъдат наложени мерки за защита и заповед за защита от домашно 3 насилие по реда на чл.8 от ЗЗДН, както и заповед за незабавна защита по реда на чл.18 ЗЗДН.
Ответникът не е подал отговор на молбата. След срока за отговор с писмена молба е направил доказателствено искане и е представил писмени доказателства. В съдебно заседание пред *** е оспорил молбата, като неоснователна.
Пред настоящата инстанция между страните не са спорни следите обстоятелства, установени по делото: наличието на родствена връзка между страните - въззивникът е едноутробен брат на въззиваемата-молителката; въззивникът е осъждан; въззивникът е лекуван в Психиатрично отделение на МБАЛ „Света Петка“ АД *** през месец декември на 2007г. с диагноза: Биполярно афективно разстройство. Въззивникът не се води на диспансерен учет.
Видно от приложената епикриза от „СОБАЛ-РАЛЧОВСКИ“ЕООД на 11.09.2024г. на въззивникаВ. К. П. е извършена оперативна интервенция – оперативно отстраняване на катаракта на дясно око.
По делото пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства:
От показанията на свид.*** *** се установява, че същият е съжител на молителката Д. И. и от четири години живеят на семейни начала в едно домакинство. С тях живеят *** майка на молителката и съпругът на последната, които нарича тъст и тъща. Посочва, че познава въззивника и същият е брат на молителката. Заявява, че около 19-20. август 2024г. бил свидетел на проведен телефонен разговор между Д. И. и въззивника чул отправените заплахи от страна на ответника *** към молителката Д.. Сочи, че В. псувал Д. на майка и цитира отправените към нея заплахи „като дойда там, ще ви утрепя и ще ви убия“. Посочва, че В. ставал агресивен, когато не се изпълнявали желанията му, като при последният случай набил майка си. Преди години също имали проблеми с него, като налитал на бой и на свидетеля.
Свидетелката *** – съжителка на въззивника. Заявява, че страните са брат и сестра и се чували по телефона. Не е присъствала на техни провокации по телефона. През периода 01-31 август 2024г. не е била в с.*** , а е била на работа на морето в с.***. Ежедневно се чували по телефона с въззивника, но последният не й съобщил за налични проблеми със сестра му Д.. В телефонен разговор Д. казала на свидетелката, че В. отишъл в дома им и се скарал с майка им и я бутал. Д. помолила свидетелката да предаде на В. повече да не пристъпва в дома им, че е подала жалба и ще има дело.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като свид.*** е очевидец на случилото се.
За пълнота следва да се отбележи, че показанията на свид. *** са в насока общи лични впечатления от отношенията между страните, определяйки ги лаконично, като „отношения между брат и сестра“, без каквато и да било конкретика. Свид.*** изрично заявява, че не е присъствала на процесните разговори между страните, поради отсъствието й от с.*** през периода 01.-31.08.2024г. През сочения период свид. *** е пребивавала в с.***.
4
С обжалваното решение пър***тепенният съд е уважил молбата за защита, като е приел, че по делото са събрани доказателства – показанията на свид.*** *** за осъществено домашно психическо насилие над молителката, извършено от ответника на 19.08.2024г.20.08.2024г.
С приложената по първоинстанционното дело декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН се установява, че молителката Д.И. не сочи обстоятелства към правния спор но с приложената към отговора на въззивната жалба декларация по настоящото дело е потвърдила под страх от наказателна отговорност извършеният акт на домашно насилие от ответника-въззивника спрямо нея.
От материалите по приложено ДП№ЗМ-616/09.09.2024 на РУ-***, прокурорска преписка №3029/2024г на РП-*** се установява, че с Протокол за полицейско предупреждение от 28.07.2024г. В. К. П. е предупреден на осн.чл.65 от ЗМВР да не отправя закани и заплахи и нанасяне на телесна повреда на Д. Д. И.-въззиваема по настоящото дело.
Към преписката е приложена и Заповед за незабавна защита №11 от 28.08.2024г. по гр.д.
№2071/2024г. на РС-*** с която са взети мерки за закрила спряло *** *** Д. от с.***, обл.***, като съдът е задължил настоящия въззивник В. К. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана за приближаване на по-малко от 100м. на *** *** Д. – майка на настоящия въззивник, жилището, месторабототата, местата за социални контакти и отдих на последната, както и забрана за осъществяване на контакти с нея под каквато и да е форма.
На основание чл.9, ал.4 ЗЗДН съдът служебно следи за наложени мерки по този закон. От извършена служебна справка в регистрите на *** съдът установи, че с влязло в сила решение № 1/ 02.01.2025г., постановено по в.гр.д.№400/2024г. на ОС-*** е потвърдено Решение № 616/18.10.2024г. по гр.д.№ 2071/2024г. ***, с което е уважена подадената от молителката молба *** *** Д. и приложени мерки по ЗЗДН на В. К. П., а именно: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да доближава молителката на по-малко от 100м. включително местата за отдих, социални контакти и местоработата й, забрана да осъществява контакт с молителката по всякакъв начин за срок на мерките от 18 месеца считано от 28.08.2024г.