Разпореждане № 138568 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 138568 гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20231110123584 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от В и к ЕАД срещу Т. С. З..

Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23584/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят е посочил, че претендираните суми са платени изцяло.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумите от 102,07 лева (сто и два лева и 07 стотинки), представляваща главница за стойност на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с адрес г а периода от 09.04.2022 г. до 18.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,04 лева (четири лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 23.03.2023 г., държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Представено е платежно нареждане (л. 14 в кориците на делото) от което се установява, че длъжниците са заплатили на заявителя всички суми по заявлението.

С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за изпълнение е напълно погасено чрез извършеното плащане.

Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.

1

414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.

Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.

Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно поставеното в негова тежест задължение в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.

В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл.

414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага, касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните са изразили становище, че всички претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено. От заявителя е посочено, че не са останали незаплатени задължения.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 265686/26.09.2023 г., подадено от Т. С. З. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23584/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В и к ЕАД, ЕИК: за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23584/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

2

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

Делото да се докладва след влизане на разпореждането в сила!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3