Решение № 50 от 01.12.2022, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Тополовград, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100225 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“**********, подадена чрез пълномощник Б. З. от САК, против „К.Й.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Х. ул.“************, представлявано от В.М.И..

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за паричен заем, като в чл.6 на договора е уговорено, че последния следва да бъде обезпечен с гарант – физическо лицe, поръчител или банкова гаранция.

При сключване на договора на ищцата е била начислена неустойка в размер на 1232,87 лева, тъй като не е представила в срок надлежен поръчител или друг вид обезпечение. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор, но процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като е нарушено изискването да е написан по ясен и разбираем начин и че е нарушен чл.19, ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита за който няма разписана методика на формиран, грешно е посочен размера на ГПР, в договора не е посочена 1 договорната лихва която следва да се заплати и настоящия случай касае еднотипни договори върху чието съдържание потребителя не може да влияе.

Освен това се твърди, че уговорената неустойка за непредставяне в срок на обезпечение по договора също е нищожна и с тази клауза се цели заобикаляне на закона и се уговаря в полза на кредитора допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Твърди се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна но основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Също така разходите за заплащане на неустойка, която представлява печалба за кредитора не са включени в ГПР, а би следвало да бъдат включени в него.

Твърди се също така в исковата молба, че посочения в договора размер на ГПР-то не е реално прилаганият в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща“ търговска практика. Налице е нищожност и на клаузата за възнаградителната лихва/ГЛП/ поради противоречие с добрите нрави и липсват каквито и да е условия за прилагането на ГЛП. Налице и разлика между посочената в договора сума подлежаща на връщане и тази, която ищцата реално е върнала на ответното дружество.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на договора като цяло или на отделни клаузи от него, като се навяват основания за нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми които водят до нарушаване на установения правов ред посочени по-горе.

С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение с което да се приеме, че са налице пороци обуславящи нищожността на чл.8 от Договора за потребителски кредит № 145038, с която се начислява такса за неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъда прогласена. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като процесуалния й представител в писмено становище подържа иска изцяло и претендира за неговото уважаване със всички законни последици.

Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал писмен отговор и е взел становище по иска. В писмения отговор се оспорва основателността на исковата претенция, като се твърди, че тя е неоснователна и следва да се отхвърли тъй като всички изложени в исковата молба 2 възражения, доводи и твърдения по отношение действителността на процесния договор за кредит са необосновани и изцяло неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументи относно твърденията на ищцата за нарушение на законовата форма, като се твърди, че тя е спазена, за нищожността на отделни клаузи, като се твърди, че те са напълно действителни и договора е с необходимото съдържание съгласно разпоредбите на ЗПК, както и правилно е изчислен ГПР и е законосъобразно договорена неустойка, която е дължима. Също така твърди се, че не е налице заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР, не е налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и действително приложения в договора за кредит ГПР не е различен от посочения в него. В писмения отговор подробно се посочват аргументи в подкрепа на тези твърдения. Поради което се претендира да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се претендират направените разноски.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител, но в писмено становище твърди, че подържа изцяло изложените подробно в писмения отговор възражения.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е подала молба за заем до ответното дружество с която иска предоставянето на такъв за ремонт. На последната е предоставен екземпляр от СЕФ, чрез който й е предоставена в изискуемата по закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. Ищцата е била запозната с Общите условия към договора за заем, публикувани и на интернет страницата на дружеството видно от подписа й на Общите условия, с полагането на който се потвърждава, че тя е запозната с клаузите им. Въз основа на депозираното от ищцата искане за заем на 23.11.2020 г. в гр.Е. е сключен посочения в исковата молба договор за паричен заем № 459726, между заемателя М. Д. и заемодателя „К.Й.“ ООД. Договора е сключен за исканата сума от 1200 лева, за срок от 14 месеца, с месечен лихвен процент 3,33% и ГПР 49,024%. Към договора е приложен и погасителен план, съгласно който ищцата е следвала да погаси паричното си задължение на 28 месечни вноски, като последната е с 3 дата 20.01.2022 г. В чл.6 от договора за заем е дадена възможност на заемателя да избере начините за обезпечаване на заема като са посочени възможните варианти за това и ищцата е избрала като вариант ценна книга издадена в полза на заемодателя, отбелязана като позиция 4, в чл.6 от Договора. В чл.8 от договора за заем е посочено, че в случай, че заемателя не предостави договореното обезпечение в 3-дневен срок от сключването му, заемателя дължи неустойка на заемодателя в размер на 1232,87 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план. Заемната сума по сключения договор в размер на 1200 лева е предадена в брой на заемателя М. Д., чрез РКО № 267/23.11.2020 г., приложен към писмения отговор. В исковата молба и в писмения отговор на ответника изрично се твърди и страните не спорят относно факта, че задълженията на ищцата по договора са погасени, като сумата посочена в него е изцяло платена в размер на 2760 лева.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма, представени от ответното дружество към писмения отговор и неоспорени от ищцовата страна.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на отделна клауза по договор във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК, чл.143, ал.1 от ЗЗП. Предявения иск е установителен такъв и в обстоятелствата посочени в исковата молба и в петитума е посочено, че се иска прогласяване нищожността на чл.8 от договора за паричен заем № 145038, който като номерация не съвпада с този приложен по делото, като уговорените клаузи, суми и параметри съвпадат с представения към писмения отговор договор на ответника. Т.е., претендира се нищожност на отделна клауза с която се начислява такса за неустойка.

Съдът счита, че предявения иск следва да се отхвърли изцяло като недопустим със всички последици от това, съображенията за това са следните:

Иска за прогласяване нищожност на договори или отделни негови клаузи е установителен иск. В случая обаче, съдът счита, че липсва правен 4 интерес от предявяването на такъв иск, а това е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. По принцип чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите страни със сила на присъдено нещо според вида на нарушението и търсената защита. Следователно интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се разреши в най-пълна степен съществуващ между него и противната страна правен спор. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право засегнато от определено действие. За това няма правен интерес от установителен иск, ищец който има на свое разположение друг поефективен способ за защита, а именно осъдителен иск. В конкретния случай ищцата ще получи в по-голям обем защита на своите права, ако предяви осъдителен иск с който да претендира да бъде осъден ответника да й заплати определена сума като недължимо платена без правно основание. При предявен осъдителен иск, ищцата може да поиска признаване за нищожен на договора или на отделна негова клауза въз основа на който е извършено плащането, респ. да се позове на нищожността на този договор. Константна е съдебната практика в тази насока, а именно, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса да се установят необходимите факти и обстоятелства които са от значение. В тази насока са налице множество решения на ВКС. Смисълът на ограничението да не се предявява установителен иск, когато страната има интерес от осъдителен иск е да се постигне процесуална икономия за да не се води след установяване на правото със силата на присъдено нещо отделен процес за снабдяване с изпълнителен титул. Това е така, защото в хода на исковото производство по осъдителен иск, ищцата ще има процесуална възможност не само да се позове и да докаже нищожността на сключения договор по който е заплатила определена сума, но и ще може да претендира да бъде осъдена насрещната страна да й заплати тази сума. Още повече, че съгласно правилото на чл.3 от ГПК, страните в съдебните производства са задължени под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права, добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая след като ищцата изначално разполага с по-засилена защита, а именно осъдителен иск, за връщане на заплатените без основание суми, то няма причина поради която 5 последната да предяви установителен иск за нищожност на договорите. В конкретния случай и двете страни по делото твърдят и не се спори относно обстоятелството, че ищцата е погасила задълженията си по договора, т.е. внесла е и сумата от 1232,87 лева, начислена като неустойка в чл.8 от Договора. След като ищцата е погасила изцяло задължението си, за нея не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск с който да бъде установено, че клаузата е нищожна и тя няма задължение да престира уговорената неустойка и с един такъв иск, тя не би могла да постигне искания правен резултат за връщане на заплатена без основание сума.

С оглед на изложеното съдът намира, че липсва правен интерес от завеждане на установителен иск, а наличието на правен интерес от искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за която съдът следи. След като липсва правен интерес следва да се отхвърли предявения иск като недопустим. Съдът не е прекратил производството изначално поради недопустимост на исковата претенция, изхождайки от принципите за равенство на страните и за състезателното начало прогласени в чл.8 и 9 от ГПК, както и с оглед разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК, съгласно която до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищеца може да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. В случая обаче, ищцата не е поискала изменение на иска и такова не е допуснато.