Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 979 от 06.12.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3106/2024
Вид
Решение № 979
Подписан
06.12.2024
В сила
28.12.2024
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 5б, ал. 3 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Б., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120203106 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Д. Т., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 431а-17/14.02.2024 г., издадено от началник на Първо РУ при ОД на МВР – Б., с което на жалбоподателката на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето за извършено нарушение на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето й е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.

Жалбоподателката незаконосъобразно. оспорва наказателното постановление като неправилно и

Жалбоподателката, редовно уведомена не се явява, представлява се от адв. А..

Поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Представя писмени бележки. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 21.11.2023 г. около 10:38 часа служители на Първо РУ при ОД на МВР - Б. в това число и свидетелката М. П., са извършили проверка на търговски обект, стопанисван от „Х.

Т. 2019“ ЕООД, ЕИК ..., представляващ павилион, в който се продават тютюневи изделия, 1 находящ се в гр. Б., ул. „М.“ № .... Проверката започнала с наблюдение на обекта, като контролните органи констатирали, че непълнолетното лице И. И. Н., ЕГН: **********, закупило два броя пълнители марка HEET за електронно устройство за пушене на тютюневи изделия. На място в проверявания обект бил установен продавач-консултант – жалбоподателката Т.. Свидетелят Г. К.- полицейски инспектор при Първо РУ на МВР-гр. Б., съставил на жалбоподателката АУАН № 431а-17/05.01.2024 г. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено наказание „глоба" в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на разпитаните свидетели – К., П. и М. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира. Фактическите констатации на съда се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на наказателното постановление.

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че при издаване на двата акта са били нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като е налице неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението. Съгласно посочените норми императивно е изискването на законодателя, да бъде индивидуализирано и посочено мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай на жалбоподателката е вменено нарушение, че в качеството си на продавач-консултант в търговски обект, стопанисван от юридическото лице „Х. Т. 2019“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „С. С.“ № ... е продала тютюневи изделия на непълнолетно лице. Не става ясно къде е било извършено нарушението, т.е. не е конкретизирано къде се намира самият търговски обект, в който се твърди, че е била извършена продажбата. От така записаното може да се направи извод, че мястото на извършване на нарушението е седалището на дружеството. От събраните доказателствата обаче се установява, че търговският обект се намира в гр. Б., ул. „М.“ № .... При така установеното според съда следва да се направи категоричен извод, че безспорно е било нарушено правото на защита на жалбоподателката, тъй като при повдигане на административно наказателното обвинение не е било 2 недвусмислено и несъмнено посочено мястото на извършване на нарушението. Мястото на нарушението е съществен елемент от фактическото описание на нарушението и същото следва да бъде индивидуализирано, а не да се извежда чрез предположения. В тази връзка според съда в производството е било допуснато съществено нарушение на производствените правила, което води до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателката следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представени по делото договори за правна защита и съдействие (л. 23 и л. 31) жалбоподателката е платила в брой 750 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски в размер на 750 лева е основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-17/14.02.2024 г., издадено от началник на Първо РУ при ОД на МВР – Б., с което на Р. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето за извършено нарушение на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето й е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. да заплати на Р. Д. Т., ЕГН ********** сумата от 750 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

3