Решение № 58 от 24.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. С.З., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500683 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 410/22.07.2024 г. по гр. д. № 2064/2023 г. на Районен съд – К., 3-ти граждански състав, са отхвърлени като неоснователни следните предявени от П. И. П., ЕГН **********, и Р. И. П., ЕГН **********, срещу Р.

Р. К., ЕГН **********, и Д. Р. П., ЕГН **********, обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за прогласяване нищожността на направеното от И. П. И., ЕГН *******, завещателно разпореждане от 20.01.1995 г., обявено на 25.01.2010 г.: 1/ на основание чл. 42, б. „а“ ЗН, като направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; 2/ на основание чл. 42, б. „б“ ЗН – поради неспазване при съставянето на завещанието на разпоредбите на чл. 24 ЗН и 25, ал. 1 ЗН; 3/ за прогласяване на частична нищожност на основание чл. 29, ал. 1 ЗН, поради накърняване на запазената част на ищците от наследството на И. П. И. /по 1/3 за всеки от тях/.

Със същото решение Районен съд – К. е уважил предявените от Р. И. П. и П.

И. П. евентуални конститутивни искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като съдът е намалил завещателното разпореждане, извършено от И. П. И. в полза на Р. Р. К. и Д. Р. П., обективирано в саморъчно завещание от 20.01.1995 г., нотариално обявено от нотариус П. К., рег. № ** на НК на 25.01.2010 г., 1 вписано в Службата по вписванията с вх. Рег. № 287/25.01.2010 г., акт 48, том 1, лист 13511, в размер на 2/3 идеални части от завещаното имущество, като е възстановил накърнената с универсалното завещание от 20.01.1995 г. запазена част на Р. И. П. и П. И. П. от наследството на И. П. И. в размер на 1/3 идеална част за всеки от тях.

Ответниците Р. Р. К. и Д. Р. П. са обжалвали решението в частта, в която съдът е уважил предявените уважени предявените от Р. И. П. и П. И. П. конститутивни искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Въззивнците твърдят, че в обжалваната част решението е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че районният съд не е обсъдил наведените с отговора на насрещен иск възражения относно допустимостта на исковете. В тази връзка се сочи, че възможността за предявяване на насрещни искове по делото е била преклудирана поради пропускане на срока по чл. 211 ГПК. Освен това исковете за възстановяване на запазена част от наследство са недопустими и предвид липсата на процесуална легитимация на ищците. Сочат, че претенцията на ищците не може да бъде извлечена от посочените от тях фактически основания. Освен това първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като същевременно не е разгледал предявения такъв - ищците са поискали възстановяване на запазена част от наследствен имот в размер на 2/3 части общо за двамата, а вместо това с решението е възстановена за всеки от тях по 1/3 идеална част. Твърди се, че исковата молба е нередовна, доколкото ищците не са изпълнили дадените им от районния съд указания да посочат пълното съдържание на наследството на И. П. И. към момента на смъртта му и да представят доказателства за стойността му, с оглед определяне размера на цената на иска, както и на дължимата държавна такса. На следващо място сочат, че предмет на делото е възстановяване на запазена част от наследство, накърнена със завет, а не чрез универсално завещание. Считат за необосновани изводите на съда във връзка с доказаността на размера на претенцията на ищците. Отделно от горното съдът не е извършил анализ на всички факти и доказателства във връзка с гр. д. № 1324/2022 г. на Районен съд – К.. Неправилно съдът е допуснал разпит на свидетели за установяване на факта на научаване от ищците за процесното завещание. Неправилно е и правното становище на съда, съгласно което завещателното разпореждане от 20.01.1995 г. има характер на универсално завещание. Твърди се, че изложените в решението мотиви са противоречиви. Считат, че в случая следва да бъде разгледано наведеното в срока за отговор на насрещна искова молба възражение за изтекла погасителна давност на исковете за възстановяване на запазена част от наследство. Предвид изложеното, въззивниците молят решението да бъде обезсилено в обжалваната част. В случай че въззивният съд намери решението за допустимо, молят същото да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. В жалбата се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

2

Въззиваемите П. И. П. и Р. И. П. са подали в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорват жалбата. Твърдят, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно, поради което молят същото да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Ищците не са обжалвали решението в частта, с която предявените от тях искове за прогласяване нищожността, респ. на частичната нищожност на завещанието, са отхвърлени като неоснователни, поради което в тази част същото е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Районен съд – К. е сезиран с активно и пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН - за намаляване на универсално завещание и за възстановяване на запазена част от наследство.

Във връзка с наведените от въззивниците доводи за недопустимост на решението съдът намира следното:

Видно от данните по приложеното към настоящото дело гр. д. № 1324/2022 г. на Районен съд – К., на 06.06.2022 г. Р. Р. К. и Д. Р. П. са предявили срещу П. И. П. и Р. И. П. иск по чл. 108 ЗС за признаването им за собственици на основание наследяване по завещание на техния дядо - И. П.

И., на следния недвижим имот: УПИ II – 83 с площ от 691 кв. м., находящ се в квартал 6 по плана на с. А., община П.Б., област С.З., заедно с находящите се в него жилищна сграда с РЗП 72 кв.м. и второстепенна постройка с РЗП 54 кв.м., както и за осъждане на ответниците да им предадат владението на имота.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците Р. И. П. и П. И. П. на 04.07.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК последните са подали отговор на исковата молба, в който са поискали завещанието на И. П. И. да бъде обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН. Отделно от горното в отговора се твърди, че наследодателят се е разпоредил с повече от 1/3 ид.ч. от имота, като по този начин са били накърнени запазените части на ответниците /негови синове/. Ето защо ответниците считат, че завещанието противоречи на императивната материалноправна норма на чл. 29 ЗН, поради което молят 3 съда да прогласи същото за нищожно в частта над разполагаемата 1/3 ид. ч. от наследството, с която наследодателят е може да се разпорежда.

Препис от отговора на искова молба е връчен на Р. К. и Д. П. на 09.09.2022 г.

С протоколно определение от 11.10.2022 г. районният съд е оставил инкорпорираната в отговора по чл. 131 ГПК искова молба за прогласяване нищожността на завещанието без движение, като им е указал да приведат исковете за нищожност в съответствие с разпоредбите на чл. 127-129 ГПК, като представят данъчна оценка на имота и документ за внесена държавна такса в срок до следващото о.с.з. С протоколно определение от същото съдебно заседание районният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК – по съгласие на страните, а с определение № 785/13.04.2023 г. производството е възобновено на основание чл. 230 ГПК, като съдът е насрочил о.с.з. на 23.05.2023 г.

Във връзка с указанията на съда, с молба вх. № 6043/19.05.2023 г. Р. И.

П. и П. И. П. са представили „насрещна искова молба“, ведно с удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7408029485/1205.2023 г. на община П.Б. и вносна бележка за платена държавна такса.

В посочената по-горе насрещна искова молба се твърди, че Р. К. и Д. П. не са лица, призовани към наследяване, тъй като Р. П. и П. П. са преки наследници – низходящи от първи ред, живи към момента на открИ.е на наследството. Ето защо завещанието е изцяло нищожно на основание чл. 42, б. „а“ и б. „в“ ЗН. В условия на евентуалност се твърди, че същото е нищожно само в частта, касаеща 2/3 ид.ч. от процесния имот. Посочва се, че завещанието е направено в полза на лица, които към момента на открИ.е на наследството нямат право да получават по завещание, поради което е налице основание за нищожност по чл. 42, б. „а“, вр. чл. 29, ал. 1 ЗН. Освен това поставените условия в завещанието са свързани с искане за гледане на завещателя от определено лице, както и с отказ от страна на заветниците на дял от апартамент отново под условието на гледане на наследодателя от трето лице. Ето защо завещанието противоречи на добрите нрави и е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН. Твърди се, че същото е нищожно и поради това, че в него се съдържа друг текст, извън завещателното разпореждане. С оглед изложеното Р. П. и П. П. молят съда да прогласи нищожността на завещанието изцяло или в частта на 2/3 ид.ч. – общо за двамата ищци /ответници по първоначално предявения ревандикационен иск/, представляващи тяхна запазена част от наследството.

В тази молба е релевирано и искане за възстановяване на запазена част от наследствения имот, в случай че съдът не прогласи нищожността на завещанието изцяло или в частта относно 2/3 ид.ч. от имота. В тази връзка Р.

П. и П. П. сочат, че техният баща е завещал само един конкретен имот на Р. К. и Д. П., които не били призовани към наследяване към датата на открИ.е на наследството. Наследодателят е имал право да се разпорежда само с 1/3 ид.ч.

4 от имота, която се явява негова разполагаема част, а останалите 2/3 ид.ч. от имота били запазени части на Р. П. и П. П. на основание чл. 29, ал. 1 ЗН. Ето защо последните имат правен интерес от предявяване на иск за намаляване на направеното в полза на Р. К. и Д. П. завещателно разпореждане до размера на разполагаемата част. В молбата се съдържа изрично искане останалите общо 2/3 ид.ч. да се възстановят на ищците.

С протоколно определение от 12.07.2023 г. районният съд е приел за разглеждане предявените от П. П. и Р. П. обективно и субективно съединени искове за признаване нищожността на саморъчно завещание на И. П. И. и за възстановяване на запазена част от наследството на основание чл. 30 ЗН.

Впоследствие с определение № 1889/04.09.2023 г. по гр. д. № 1324/2022 г. на Районен съд – К. е постановено отделянето на исковете, като по тях е образувано гр. д. № 2064/2023 г. на Районен съд – К..

С постановеното по гр. д. № 2064/2023 г. решение № 410/22.07.2024 г.

/обжалвано отчасти пред настоящата въззивна инстанция/ районният съд е приел, че предявените искове за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане са неоснователни, поради което в случая е осъществено вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане и на предявените при условия на евентуалност искове по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част на ищците Р. И. П. и П. И. П. от наследството на И. П. И.. По същество съдът е приел, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира исковата молба, с която е предявен процесният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за редовна. Не е налице твърдяната във въззивната жалба нередовност поради неизпълнение на дадените от районния съд указания за посочване на пълното съдържание на наследството на И. П. И. към момента на смъртта му и за представяне на доказателства за стойността му, с оглед определяне цената на иска, както и на дължимата държавна такса. В случая ищците твърдят, че наследството на И.