Решение № 1294 от 17.09.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. Русе, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20264520102401 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Б. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, **************, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Любомир Пипков“ № 2, чрез адв. Е. Н. – АК Русе против Ш. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, **************, чрез адв. М. Р., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 2 СК.

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че 8696/22500 идеални части от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 11, находящ се на четвърти етаж, вход „В“, в жилищен блок № ****, комплекс „*******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59,71 кв.м., при граници: север – терен, изток – апартамент от вх. „Г“, юг – терен, запад – апартамент № 12, заедно с избено помещение № 11 с площ от 2,70 кв.м., при граници: север – изба № 12, изток – коридор, юг – изба № 10, запад – изба от вх. „Б“, заедно с 0,633 % идеални части от общите части на сградата и 67,72 % идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващ по кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.

Русе, ********, бл. ****, вх. 3, ет. 4, ап. 11, находящ се в сграда № 30, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***, са негова лична собственост, придобита в резултат на влагане на лични средства в размер на 17 003 лв., равностойни на 8696 евро, получени по дарение от неговите родители 1

Б.М.Ю. ЕГН **********, и Р.Д.Ю., ЕГН **********, двамата от с. Тръстеник, обл.

Русе.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № 1897 от 30.12.2025 г. по гр.д. № 2694/2025 г. по описа на Районен съд – Русе. По време на брака, на 01.03.2013 г., страните закупили процесния апартамент за продажна цена от 44 006 лв., равностойна на 22 500 евро. Сочи се, че сумата от 17 003 лв., равностойна на 8696 евро, била заплатена до деня на прехвърлянето, а остатъкът от 27 000 лв., равностоен на 13 804 евро, бил заплатен със заемни средства, отпуснати на купувачите от „Банка ДСК“ ЕАД, за което банката вписала в своя полза законна ипотека.

Ищецът твърди, че сумата от 17 003 лв. не представлява семейни средства и не следва да бъде ценена като съвместен принос на двамата съпрузи, тъй като била негова лична, дарена му от неговите родители с цел закупуване на жилище. Излага, че родителите му продали свои земеделски имоти на ПК „Зора“ – с. Тръстеник. С нотариален акт № 69, том VI, рег. № 16423, дело № 907/2013 г. по описа на нотариус Георги Георгиев, рег. № 221, с район на действие РРС, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 18572/21.12.2013 г., акт № 176, том 48, дело № 9519/2013 г., родителите на ищеца продали на ПК „Зора“ – с. Тръстеник нива с площ от 15,897 дка, шеста категория, при неполивни условия, в местността „Черна вода“, представляваща имот № 116008 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, ЕКАТТЕ 73362, община Иваново, област Русе, при посочените в нотариалния акт граници и съседи, за сумата от 9900 лв.

Твърди се още, че с нотариален акт № 70, том VI, рег. № 16424, дело № 908/2013 г. по описа на същия нотариус, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.

№ 18528/21.12.2013 г., акт № 144, том 48, дело № 9482/2013 г., родителите на ищеца продали на ПК „Зора“ – с. Тръстеник недвижим имот, представляващ лозе с площ от 3,968 дка, трета категория, при неполивни условия, в местността „Лозята“, имот № 161027 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, ЕКАТТЕ 73362, община Иваново, област Русе, при посочените в нотариалния акт граници и съседи, за сумата от 6985 лв.

Според изложеното в исковата молба цената на продадените земеделски имоти била получена авансово от купувача ПК „Зора“ – с. Тръстеник, като Б. М. Ю. получил с РКО от 20.02.2013 г. сумата от 5000 лв., а Р.Д.Ю. получила с РКО от 28.02.2013 г. сума за аванс за покупка на земя. Ищецът поддържа, че неговите родители му дарили получените средства, за да заплати уговорената авансова сума по покупката на апартамента, като разликата до 20 000 лв. послужила за заплащане на нотариални такси по учредяване на ипотеката в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и по сделката за апартамента.

2

Ответницата е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, че бракът им е прекратен с решение № 1897 от 30.12.2025 г. по гр.д. № 2694/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, както и че на 01.03.2013 г. по време на брака са закупили процесното жилище. Не оспорва, че сумата от 27 000 лв., равностойна на 13 804 евро, е заплатена на продавача със заемни средства, отпуснати от „Банка ДСК“ ЕАД, както и че кредитът е изплатен. Ответницата оспорва твърдението, че сумата от 17 003 лв. е изцяло извънсемейна, дарена на ищеца от неговите родители с цел покупка на процесния апартамент. Поддържа, че тази сума не е вложена от ищеца при покупката и не е била негова лична собственост. Твърди, че сумата, вложена при покупката на апартамента извън банковия кредит, била предоставена от нейните родители и вложена от нея при изповядване на сделката. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, необоснован и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че са бивши съпрузи и че бракът им е прекратен с решение № 1897 от 30.12.2025 г. по гр.д. № 2694/2025 г. по описа на Районен съд – Русе. Не е спорно също, че по време на брака, на 01.03.2013 г., страните са придобили процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. Русе, ********, бл. ****, вх. 3, ет. 4, ап. 11, с идентификатор ***, при продажна цена от 44 006 лв., равностойна на 22 500 евро. Безспорно е и обстоятелството, че част от продажната цена в размер на 27 000 лв. е заплатена със средства от банков кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД, както и че кредитът е изплащан от страните.

От представения по делото нотариален акт № 58, том II, рег. № 1901, дело № 104 от 01.03.2013 г. се установява придобиването на процесния апартамент от страните по време на брака. Със същия се установява и уговорената продажна цена, както и начинът на плащане, включващ заплатена сума до деня на прехвърлянето и остатък, осигурен чрез банков кредит.

От представените нотариален акт № 69, том VI, рег. № 16423, дело № 907/2013 г., и нотариален акт № 70, том VI, рег. № 16424, дело № 908/2013 г. се установява, че родителите на ищеца са прехвърлили свои земеделски имоти на ПК „Зора“ – с.

Тръстеник. Макар сделките да са изповядани в края на 2013 г., по делото са представени разходни касови ордери, от които се установява предварително получаване на суми през месец февруари 2013 г. във връзка с тези отношения.

По делото е постъпило и писмо от нотариус Румяна Падалска, с което съдът е уведомен, че нотариалните дела по посочените сделки са унищожени съгласно 3 разпоредбите на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г., като е предоставено копие от нотариален акт № 58, том II, рег. № 1901, дело № 104 от 01.03.2013 г.

В съдебно заседание съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Ц.К. и Р.Д.Ю..

От показанията на свидетеля Р.Ц.К. се установява, че същият е председател на ПК „Зора“ – с. Тръстеник от 1995 г. Свидетелят заявява, че познава родителите на ищеца, като бащата на ищеца го помолил за финансова услуга, тъй като се канели да закупуват жилище на младите. Свидетелят сочи, че родителите на ищеца получили паричен ресурс, като било уговорено тези средства да бъдат обезпечени със земя, тяхна собственост. По-късно поискали по-голяма сума, която също получили.

Свидетелят заявява, че в края на годината била извършена сделка, при която кооперацията закупила земята им, тъй като родителите на ищеца не успели да върнат получените пари. Сочи още, че родителите на ищеца му казали, че са купили апартамент и че са дали парите на семейството на сина си, като били доволни, макар трудно да се разделили със земята.

От показанията на свидетеля Р.Д.Ю., майка на ищеца, се установява, че в началото на 2013 г. синът споделил, че е харесал жилище и има нужда от пари.

Свидетелката заявява, че като родители решили да му помогнат. Посочва, че разполагали с ниви и предложили на председателя на кооперацията да бъдат закупени, за да могат да помогнат на сина си. Свидетелката заявява, че на 20.02.2013 г. била получена сума от 5000 лв. на името на съпруга , а на 28.02.2013 г. тя получила сума от 15 000 лв., която дала на сина си. Допълва, че остатъкът от цената семейството на сина осигурило чрез кредит, както и със събрани средства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, конкретни и взаимно допълващи се. Показанията им кореспондират с представените писмени доказателства, включително с разходните касови ордери и нотариалните актове за последваща продажба на земеделските имоти. Свидетелят Р.К. няма родство със страните и показанията му са основани на преки впечатления от отношенията между родителите на ищеца и кооперацията. Показанията на свидетеля Р. Ю. следва да бъдат преценявани с оглед родствената връзка с ищеца, но същите не са изолирани, а се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.

Съдът намира за установено, че родителите на ищеца са предоставили средства, предназначени за закупуване на процесното жилище, като тези средства са били дадени именно на ищеца, в качеството му на техен син. От събраните доказателства не се установява дарствено намерение в полза на ответницата или в полза на двамата съпрузи като семейство. Обстоятелството, че средствата са били използвани за придобиване на жилище, което към момента на покупката е било семейно жилище, не променя личния характер на дарението, когато доказателствата сочат, че дарението е 4 направено от родителите към техния син.

Съдът не кредитира като доказано възражението на ответницата, че средствата, вложени при придобиването на процесния апартамент извън банковия кредит, са предоставени от нейните родители. Това твърдение представлява положително възражение, доказателствената тежест за което е на ответницата. В негова подкрепа не са представени писмени доказателства, не са ангажирани свидетелски показания, нито са събрани други доказателства, от които да се направи извод, че родители на ответницата са предоставили процесната сума или част от нея.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Ищецът има правен интерес от предявяването му, доколкото претендира установяване на лично право на собственост върху идеални части от недвижим имот, придобит по време на брака, като ответницата оспорва твърдяното от него преобразуване на лично имущество.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 23, ал. 2 СК, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество на единия съпруг, лично притежание на този съпруг е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. За уважаване на иска по чл. 23, ал. 2 СК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване личния произход на средствата, влагането им при придобиване на конкретния имот и съотношението между вложеното лично имущество и общата придобивна стойност. В случая тези предпоставки са налице.