Решение № 4696 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4696 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивета Антонова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Е. К. Т.а като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100500991 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 196 и сл. ГПК/отм./.

С решение № II-55-29979/04.02.2019г. по гр.д. № 8393/2006г. по описа на СРС, 55-и състав, по втора фаза на делбата, допълнено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ с решение № II-55-20198393/14.10.2021г., на основание чл. 292 ГПК /отм./ в дял на Н. А.

М. и Е. И. П.-М.а е разпределено таванско помещение № 4 по скицата на вещото лице, л. 90 от преписката на гр.д. № 1618/2010г. по описа на СГС, IV-А въззивен състав, с полезна площ 19.60 кв.м, разположено в западната част в сградата на адрес ул.

*********, на М. К. А. и М. С. А. – таванско помещение № 3 по същата скица, състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м и от 9.87 кв.м, разположено в южната част на сградата, на З. И. К. и С. И. К. – таванско помещение № 1 с полезна площ от 17.73 кв.м, разположено в североизточната част на таванския етаж в сградата и на З. И. К. – таванско помещение № 2 с полезна площ от 12.20 кв.м, разположено в североизточната част на таванския етаж в сградата на адрес ул. *********.

За уравнение на дяловете, на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН Н. А. М. и Е. И.

П.-М.а с решението на СРС са осъдени да заплатят на З. И. К. сумата 3 785 лева, М. К.

А. и М. С. А. да заплатят на З. И. К. сумата 886 лева, а на З. И. К. и С. И. К. – 5 779 лева.

1

На основание чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, Н. А. М. и Е. И. П.-М.а са осъдени да заплатят на М. К. А. и М. С. А. сумата 55.33 лева – подобрения в имота, ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване, З. И. К. да заплати на М. К. А. и М. С. А. сумата 22.74 лева – подобрения в имота, ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване, а З. И. К. и С. И. К. да заплатят на М. К. А. и М. С. А. сумата 30.77 лева – подобрения в имота, ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване.

Като погасени по давност с решението на СРС са отхвърлени предявените от М.

К. А. и М. С. А. срещу останалите съделители искове по чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за разликата над сумата 164.91 лева до пълния претендиран размер от 2 816.88 лева.

Като неоснователен е отхвърлен искът по чл. 286 ГПК /отм./ на М. К. А. и М. С.

А. срещу Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, З. И. К. и С. И. К., за сумата 5 000 лева – стойност на 1/6 ид.ч. от тавана, разположен в източната част на таванския етаж на жилищната сграда на адрес ул. *********.

Въззивното производство е образувано във връзка с постъпила въззивна жалба на съделителите М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А.

М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание) и М. С. А., чрез адв. П., срещу решение № II-55-29979/04.02.2019г. по гр.д. № 8393/2006г. по описа на СРС, 55и състав, по втора фаза на делбата, допълнено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ с решение № II-55-20198393/14.10.2021г., единствено в частите, в които 1/ на основание на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН са осъдени да заплатят уравнения на дяловете;

2/ СРС е отхвърлил предявените от М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание) и М. С. А. срещу останалите съделители искове по чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за разликата над сумата 164.91 лева до пълния претендиран размер от 2 816.88 лева – извършени подобрения на таванския етаж, поради погасяване на вземането по давност и

3/ СРС е отхвърлил иска им по чл. 286 ГПК /отм./ срещу Н. А. М. и Е. И. П.М.а, З. И. К. и С. И. К., за сумата 5 000 лева – стойност на 1/6 ид.ч. от тавана, разположен в източната част на таванския етаж на жилищната сграда на адрес ул.

*********.

С въззивната жалба с вх. № 5036172/01.03.2019г., поддържана и допълнена с въззивна жалба вх. № 25164280/15.11.2021г., М. К. А. (починал в хода на въззивното 2 производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание) и М. С. А. навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения – въззивниците оспорили заключението на СТЕ и поискали поставянето на допълнителни задачи, но СРС оставил без уважение искането им. Излагат съображения за необоснованост на заключението във връзка с използвания от вещото лице метод за определяне стойността на помещенията. В частта, в която СРС приел, че претенциите на въззивниците за извършените от тях подобрения на таванския етаж били погасени по давност обжалваното решение било неправилно и вътрешнопротиворечиво. Началният момент на теченето на погасителната давност за вземания на извършилия ги съсобственик бил датата на поканата за плащането им – сочи съдебна практика. В случая въззивниците отправили покана, предявявайки претенцията за сметки с молбата си от 15.03.2018г., вземанията не били погасени по давност и следвало да бъдат уважени в пълния им претендиран размер. Въззивниците придобили 1/6 ид.ч. от таванския етаж от Е.Т. с валиден титул за собственост – н.а. № 114/2009г., а З. К., купила апартамента на Е.Т. без ид.ч. от таванския етаж. Нито в първата, нито във втората фаза на делбата били отчетени правните последици от тези сделки. Напротив – З. К. и С. К. получили в дял таванско помещение № 1, което като квадратура и разположение съответствало на придобитата от въззивниците 1/6 ид.ч., описана в н.а.

№ 114/2009г. Така М. А. бил лишен от право на собственост, респ. – право на ползване, на притежаваната от него 1/6 ид.ч. от таванския етаж, а З. К. и С. К. се обогатили неоснователно, като получили права върху таванско помещение № 1. Молят първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено, а вместо това въззивният съд да определи справедливи стойности за уравняване на дяловете, да уважи претенцията им за заплащане на подобрения в пълния предявен размер и да им присъди стойността на полученото от З. К. и С. К. таванско помещение № 1.

Въззиваемите Н. А. М. и Е. И. П.-М.а, чрез адв. М., оспорват въззивната жалба като неоснователна, вкл. правилно бил приложен институтът на погасителната давност. Молят решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззиваемата З. И. К., чрез адв. В., оспорва въззивната жалба. Решението, в обжалваните части, било обосновано и правилно, СРС не допуснал процесуални нарушения. Искането за заплащане на стойността на 1/6 ид.ч. от таванския етаж било в противоречие с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, с което квотите на съделителите били определени и не подлежало на пререшаване. Необосновано било и становището на въззивниците за началото на теченето на срока на погасителната давност. Уравненията били определени правилно от първоинстанционния съд. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

3

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден и от З. И. К. и С. И. К.,чрез адв.

В., с който въззивната жалба на съделителите М. К. А. и М. С. А. е оспорена като неоснователна по аналогични на горните съображения. Молят решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски.

Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано, е влязло в законна сила частта, в която СРС се е произнесъл кой от съделителите какъв реален дял получава и в частта, в която на основание чл. 286 ГПК /отм./, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, останалите съделители са осъдени да заплатят на М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание) и М. С. А. суми за извършени подобрения в имота, ведно със законната лихва от 15.03.2018г. до окончателното погасяване.

Настоящият въззивен състав при извършена проверка по чл. 208 ГПК/отм./ и чл.

209 ГПК/отм./ намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо в обжалваните му части.

По отношение на неговата правилност в обжалваните части настоящият съдебен състав намира следното:

По уравненията на дяловете:

С влязло в сила решение № 8724/01.12.2016г. на СГС, IV-А въззивен състав, по гр.д. 1618/2010г., вр. решение № 59/30.03.2007г. по гр.д. № 8393/2006г. по описа на СРС, 55-и състав, по допускането на делбата, е допуснато извършването на делба на таванските помещения, находящи се в жилищна сграда на ул. „*********, гр. София, а именно: таванско помещение, състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м и с полезна площ от 9.87 кв.м, разположени в южната част на таванския етаж, таванско помещение с полезна площ от 17.73 кв.м, разположено в североизточната част на таванския етаж, таванско помещение с полезна площ от 12.20 кв.м, разположено в средната източна част на таванския етаж и таванско помещение с полезна площ от 19.60 кв.м, разположено в западната част на таванския етаж. Делбата е допусната между страни и при квоти, както следва: за Н. А. М. и Е. И. П.- М.а – 33.55%, за З. И. К. и С. И. К. – 18.66%, за З. И. К. – 13.79% и за М. К. А. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ конституирани наследниците му по закон – Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание) и М. С. А. – 34%.

Горното решение по допускане на делбата е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо по чл. 220 ГПК/отм./. Същото е задължително както за страните по делбата, така и за съда във фазата на извършването на делбата. То има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите. Недопустимо е въпросите, по които 4 съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство с решението п о допускането на делбата да бъдат пререшавани във фазата по извършване на делбата, освен в случаите на правоприемство или при настъпили промени в имота, които съдът е длъжен да съобрази.

В процесния случай след решението по извършване на делбата, влязло в законна сила на 29.11.2017г., на 25.11.2024г., е починал съделителят М. К. А..

Производството по делото на основание чл. 120 ГПК/отм./ продължило с участието на неговите правоприемници Е. М. А., А. М. А. и М. С. А. – въззивник и на самостоятелно основание.

В случая обектите-предмет на делбата обхващат целия тавански етаж на сградата, който има нужната височина, пространство и обем, до него има самостоятелен достъп от стълба и от който при спазване на съответните законови изисквания са изградени отделни обекти. Същите представляват обща част на сградата по предназначение и се разделят между собствениците на апартаментите в сградата при квоти, определени по реда на чл. 40, ал. 2 ЗС.

В разглеждания казус решението на първоинстанционния съд по втора фаза на делбата се оспорва относно стойността на сумите за уравнение. В частта, в която СРС се е произнесъл кой от съделителите какъв реален дял получава, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.

Когато се обжалва решението относно стойността на сумите за уравнение, на практика се оспорва цената на делбения имот, респективно цената на разпределените дялове (арг. Определение № 1367/22.03.2024г. по гр.д. № 2595/2023г., I г.о. на ВКС), а стойността на имуществото, предмет на делбата следва да се определи към датата на извършването на разпределението на реалните дялове от първоинстанционния съд (Решение № 266/17.10.2014г. по гр. дело № 3333/2014г., I г.о. на ВКС). Доколкото по горните мотиви обектите в таванския етаж не са самостоятелни такива, а са общи части на сградата (вж. Определение № 558/29.11.2017г. по гр.д. № 1789/2017г., I г.о. на ВКС, решение № 26/28.01.2010г. по гр.д. № 5602/2008г. III г.о. на ВКС постановени в първата фаза на делбата), то таванско помещение № 3, състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м и от 9.87 кв.м, разположено в южната част на сградата, разпределено с решението на СРС от 04.02.2019г. на въззивниците, следва да бъде оценено именно като помещение в общите части на сградата – таванския етаж, а не като самостоятелен обект.