Определение № 451 от 18.06.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Перник, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500344 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК , във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С разпореждане № 5791/17.04.2024 г. по ЧГД № 1935/2024 г. Районен съд – Перник е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „Юробанк България” АД срещу длъжника П. В. П. за подлежащите на изпълнение вземания, удостоверени в представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводните книги), както следва: сумата 6 900.00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, сумата 292.77 лв. – мораторна лихва за период от 22.04.2023 г. до 08.04.2024 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 6 900.00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 16.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумите: 143.86 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 786.34 лв.

Със същото разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 106.00 лева – разходи за уведомяване за 1 връчване на уведомление чрез ЧСИ за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.

Срещу постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, в срок е постъпила частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от Д.Б.Ш. - член на управителния съвет изпълнителен директор и П.Н.Д. – член на управителния съвет изпълнителен директор, чрез адв. С. Г. З., с която се правят оплаквания за неправилност на същото, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417, т. 2 вр. чл. 418 от ГПК против П. В. П. да заплати сумата от 106 /сто и шест/ лева, представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по Договор за потребителски кредит, чрез ЧСИ.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на разпореждането в обжалваната му част, като се твърди, че същото е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излага се, че нотариалните разноски не са обезщетение за забава по смисъла на чл. 33 от ЗПК и не следва да се възприема, че претенцията за тях се основава на неравноправна/нищожна клауза. Допълва, че плащането на тези разноски е видно от приложените платежни нареждания към заявлението по чл. 417 от ГПК, с което се доказва, че същите са реално направени, поради което са дължими на осн. чл. 78 от ЗЗД. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е постановил отказ за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за сумата от 106 лв., представляващи такси, заплатени на ЧСИ, въпреки, че са представени доказателства за направените разходи. Въз основа на изложените съображения се моли съда да отмени атакуваното разпореждане в обжалваната му част, като се осъди П. В. П. да заплати сумата от 106 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по Договор за потребителски кредит.

Прави се искане П. В. П. да бъде осъден да заплати и сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника.

2

Окръжен съд – Перник, в настоящия състав, като взе предвид наведените в частната жалба доводи и обсъди приложените материали по делото, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирано лице – страна в производството и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, депозирано от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД срещу длъжника П. В. П. за парични вземания, основани на извлечение от счетоводните книги на банката, дължими по силата на Договор за потребителски кредит ***, а именно сумата от 6900.00 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.04.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата от 292.77 лева, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 22.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; сумата от 106.00 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Претендират се и сторените разноски. Към заявлението е приложено извлечението от счетоводните книги на банката, както и процесният Договор за потребителски договор от *** и приложенията към него.

За да постанови разпореждането в обжалваната му част районният съд е приел, че претендираната сума от 106.00 лв. не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. В разпореждането се сочи, че дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, поради което първата инстанция е отхвърлела заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на претендираната сума.

Настоящият въззивен състав намира решаващият първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен. извод на

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК съдът издава изпълнителен лист, след като провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява 3 подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК той служебно извършва проверка дали договорната клауза, на която се основава вземането е неравноправна или има вероятност за това.

В настоящия случай вземането, за което заявлението е отхвърлено, представлява разноски за уведомяване за връчване на уведомление чрез ЧСИ за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. До колкото кредитор по договора е банка, а кредитополучател е физическо лице, което действа извън професионалната или търговската си дейност, то се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. За преценка действителността на клаузите му са относими разпоредбите на ЗПК.

От страна на заявителя се прави искане за издаване на заповед за изпълнителен лист за сумата 106.00 лв., представляваща обезщетение за уведомяване, която представлява сбор от разходите на банката във връзка с връчване на покана на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията му. Към заявлението са приложени покана от ЧСИ, разписка за връчването и платежни нареждания за заплащане на сумата от 106.00 лв. по сметката на ЧСИ. Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжника.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл.

10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Дейността по изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с процесния договор, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги.

Поради това претендирането на разноски за събиране вземане поради неизпълнение противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

По изложените съображения въззивната

4 инстанция намира, че заплащането на направените от заявителя разходи в размер на сумата от 106.00 лв. за изготвяне и връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника, която се претендира със заявлението, противоречи на закона по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тази сума.

Въз основа на изложените съображения и съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане на Районен съд – гр. Перник в отхвърлителната част следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 5791/17.04.2024 г. по ЧГД № 1935/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417, т. 2 вр. чл. 418 от ГПК против П. В. П. да заплати сумата от 106 /сто и шест/ лева, представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по Договор за потребителски кредит, чрез ЧСИ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5