Решение № 150 от 04.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Русе, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20254500500900 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Производството е по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.

Районен съд – Бяла e е постановил Решение № 139 от 17.08.2025 г., по гр.д. № 872 по описа за 2022 г., във втората фаза на делбено производство, с което:

- е отхвърлил възлагателната претенция по чл. 349 ГПК, предявена от И.

Р. Б. срещу С. Д. А., за поставяне в дял на И. Р. Б. на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Борово, общ. Борово, обл. Русе, ул. *** с площ съгласно документ за собственост 620 кв.м, ведно с построените в имота едноетажна стопанска постройка с площ 25 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 81 кв.м. на първи етаж и 88 кв.м. на втори етаж, с едноетажна пристройка към първия етаж на сградата с площ 25,45 кв.м. и долепена до пристройката едноетажна лятна кухня с площ 16,12 кв.м.

- на основание чл. 348 ГПК е изнесъл на публична продан допуснатия до делба недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.

Борово, обл. Русе, ул. *** с площ съгласно документ за собственост 620 кв.м, ведно с построените в имота едноетажна стопанска постройка с площ 25 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 81 кв.м. на първи етаж и 88 кв.м. на втори етаж, с едноетажна пристройка към първия етаж на сградата с площ 25,45 кв.м. и долепена до пристройката 1 едноетажна лятна кухня с площ 16,12 кв.м, като постановил получената парична сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им: 1/2 част за И. Р. Б. и 1/2 част за С. Д. А..

- е осъдил И. Р. Б. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на С. Д. А. сумата 3186 лв., представляваща обезщетение за ползване през периода 08.01.2021 г. – 08.01.2024 г. на собствената й 1/2 идеална част от допуснатия до делба имот, като искът е отхвърлен за горницата над 3186 лв. до претендираните 3600 лв;

- е осъдил С. Д. А. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплати на И. Р. Б. сумата 22,64 лв., представляваща 1/2 от стойността на платен за делбения имот данък сгради за периода 2019 г. – 2023 г., като искът е отхвърлен за горницата над 22,64 лв. до заявените 825 лв. и за периода 2012 г. – 2018 г. включително;

- е осъдил С. Д. А. да заплати на И. Р. Б. сумата 2189,82 лв., представляваща 1/2 от стойността на разходите за строително-ремонтни работи за покрива и за подмяната на два прозореца и врата в делбения имот, както и 1/2 от обезщетението за подобренията в санитарното помещение в делбения имот, като искът е отхвърлен за горницата над 2189,82 лв. до претендираните 21 800 лв.

С решението са присъдени и дължимите държавни такси.

Недоволен от постановеното решение е останал съделителят И. Р. Б., който го обжалва изцяло чрез процесуалните си представители.

По отношение на отхвърлената възлагателна претенция въззивникът поддържа, че решението е неправилно, несправедливо и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че имотът е придобит от страните по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, като бракът е прекратен през 2012г. След прекратяването му страните постигнали споразумение, по силата на което И.

Р. Б. е ползвател на имота. Въззивникът счита, че са били налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК, тъй като жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод, ползването му е предоставено на И. Р. Б. със съдебното решение по бракоразводното дело, което има сила на пресъдено нещо, а той не притежава друг жилищен имот.

Според жалбата районният съд неправилно е приел, че нормата на чл. 349, ал.

1 ГПК е неприложима, защото страните нямали ненавършили пълнолетие деца, поради което изобщо не е изследвал останалите предпоставки за възлагане. Поддържа се, че искането за възлагане е направено своевременно и единствено от И. Р. Б..

По отношение на постановеното изнасяне на имота на публична продан жалбоподателят поддържа, че този способ е неправилен именно защото имотът е следвало да бъде възложен на него по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК. В жалбата се сочи още, че при формиране на извода за неподеляемост съдът се е позовал на заключение на вещото лице, което според въззивника е непълно и неточно. Твърди се, че вещото лице не е отчело, че вторият жилищен етаж е със самостоятелен вход и изградено помещение за санитарен възел, което е 2 довело до неправилен извод на съда относно неподеляемостта на имота.

Едновременно с това се сочи, че не били отчетени липсата на електрическа инсталация, ВиК и мазилка на втория етаж, поради което определената стойност на имота била завишена и не съответствала на действителното му състояние.

И. Р. Б. оспорва и претенция на С. Д. А. по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 3186 лв. Твърди, че С. Д. А. не пребивава постоянно в България повече от 10 години, че не й е отказвано ползване на имота, че не е заявявала претенция за ползването му и че не са били ограничавани правата й да ползва имота. И. Р.

Б. счита още, че районният съд неправилно е приложил чл. 56 и чл. 57 СК, които в случая били неприложими, и е нарушил постигнатата между страните спогодба. Твърди, че ползването на имота е било предоставено на него без да дължи наем, както и че съдът е уважил претенцията единствено въз основа на експертизата, без да изследва предпоставките за дължимостта й.

По отношение на частично уважената претенция на И. Р. Б. за платен данък сгради въззивникът поддържа, че съдът неправилно и незаконосъобразно е определил като дължима от С. Д. А. само сумата 22,64 лв. Твърди, че съдът се е мотивирал с направеното от нея възражение за погасителна давност, без да изследва правилно представените доказателства за извършените плащания.

По отношение на претенцията за извършени подобрения И. Р. Б. счита, че ремонтите са извършени поради необходимостта имотът да се поддържа в състояние, годно да изпълнява предназначението си на жилище. Ремонтите били неотложни и необходими.

Въззивникът оспорва и приетата от първоинстанционния съд съдебнотехническа и оценъчна експертиза като непълна, неточна и съдържаща некоректни и неправилни заключения. Счита също, че при отхвърляне на претенцията за подобрения районният съд неправилно е приложил института на погасителната давност, който според въззивника бил приложим при имоти в обикновена съсобственост, но не и в конкретния случай, при който имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

Иска се отмяна изцяло на постановеното от Районен съд – Бяла решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. Д. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна, а първоинстанционното решение се поддържа като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за въззивното производство.

Делбата е била допусната с влязло в сила Решение № 197 от 25.10.2023 г. между С. Д. А. и И. Р. Б. по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Борово, ул. *** ведно с построените в имота сгради, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от двамата съделители.

По възлагателната претенция районният съд е приел, че във втората фаза на делбата съсобствеността се прекратява чрез способите по чл. 349, чл. 352, чл. 353 или чл. 348 ГПК, като приоритет има способът, който осигурява реален дял на всеки съделител. Приел е, че по делото е допуснат до делба един недвижим имот, за който И. Р. Б. е заявил възлагателна претенция, а С. Д. А. е 3 поискала изнасяне на публична продан. Съдът е посочил, че съсобствеността не произтича от наследяване, а от прекратена съпружеска имуществена общност, поради което релевантна е хипотезата на чл. 349, ал. 1 ГПК. Приел е, че условията за възлагане са кумулативни: жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака; и същият да не притежава друго жилище. Тъй като при прекратяване на брака децата на страните са били пълнолетни, съдът е приел, че не е налице втората предпоставка на чл. 349, ал. 1 ГПК и поради това възлагателната претенция е неоснователна.

По способа за извършване на делбата районният съд е приел, че след отхвърляне на възлагателната претенция делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан, като всеки от двамата съделители получи паричната равностойност на своя дял.

По претенцията на С. Д. А. по чл. 31, ал. 2 ЗС районният съд е приел, че след прекратяването на брака с решение по гр.д. № 6998/2011 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 20.02.2012 г., процесният имот е останал съсобствен между страните при равни права. Съдът е отчел, че със споразумението по чл. 51 СК ползването на семейното жилище е предоставено на И. Р. Б., без да е уговорена безвъзмездност и без да е определен наем. Позовавайки се на практиката на ВКС, районният съд е приел, че в такава хипотеза неползващият съпруг-съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, без да е необходима писмена покана. Приел е за ирелевантни възраженията, че С. Д. А. е пребивавала извън страната и че не е била препятствана да ползва имота. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е определил средномесечен пазарен наем от 177 лв., общо 6372 лв. за периода 08.01.2021 г. – 08.01.2024 г., и е уважил претенцията съобразно дела на С. Д. А. до сумата 3186 лв.

По претенцията на И. Р. Б. за заплатен данък сгради районният съд е приел, че тя намира основание в чл. 30, ал. 3 ЗС. Съдът е обсъдил представените приходни квитанции от Община Борово и е уважил възражението на С. Д. А. за погасяване по давност на вземанията за по-ранни периоди. Приел е, че релевантен е моментът на плащането на данъците, тъй като от тази дата започва да тече давността за вземането на платилия чужд дълг. Като непогасени съдът е зачел плащанията за данък сгради за периода 2019 г. – 2023 г. в общ размер 45,28 лв., от които 1/2, или 22,64 лв., следва да се поемат от С. Д. А..

По претенцията на И. Р. Б. за подобрения и ремонтни работи районният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, свидетелските показания и възраженията на страните. Приел е, че началният момент на погасителната давност при вземанията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е моментът на извършването им, като приложима е петгодишната давност по чл.

110 ЗЗД. Съдът е уважил възражението за погасителна давност относно лятната кухня и оградата, приети за извършени през 2018 г. По отношение на ремонта на покрива, подмяната на два прозореца и врата и ремонта на санитарното помещение съдът е приел, че първите две групи разходи 4 представляват необходими разноски, а санитарното помещение – полезни разноски. За покрива е зачел стойност 2942,38 лв., за подмяната на два прозореца и врата – 944,79 лв., а за санитарното помещение – 492,47 лв. като увеличение на стойността на имота. Съобразно квотите на страните съдът е уважил претенцията на И. Р. Б. до размер 2189,82 лв. и я е отхвърлил за разликата до 21 800 лв.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 24.03.2026 г. жалбоподателят И. Р. Б. се явява лично и упълномощен представител и поддържа подадената жалба. Ответницата по жалбата С. Д. А. се представлява от упълномощен представител, който оспорва жалбата.

Съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на повторна съдебно-техническа и оценъчна експертиза, като е приел, че не всяко оспорване на приета експертиза налага назначаване на нова, както и че изготвеното в първата инстанция заключение е компетентно и съобразено с правомощията на вещото лице. След това съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.